Композиторът и пианист Милен Кокошаров за музиката, войната, Ерик Сати и импровизацията |
Милен Кокошаров не е от музикантите, които виждате постоянно по утринните блокове. Той е от тези музиканти, които виждате постоянно на сцената.
Познаваме го в какво ли не амплоа - от кийбордист на бенда на Лили Иванова до пианист в дузина поп групи. И от джаз музикант до композитор на театрална музика.
Милен има концерт. В петък, 18.03.2022 година в студио 1 на БНР ще звучат негови творби, които ще извърши Биг Бендът на Националното ни радио, под палката на маестро Антони Дончев.
Не ви поканвам на концерта. Билети към този момент няма - под събитието написа " Sold oud ". Реших обаче да си поговоря с Милен по няколко аргументи. Най-напред поради музиката. А и освен поради нея. В днешното кошмарно време, в което всичко в близост е война, имаме потребност повече от всичко от изкуството. И от музиката. Защото единствено те ще спасят дребното останала човещина в нас.
Милене, здравей! Слушам демо на част от пиесите, които ще звучат в петък в Студио 1 на БНР и не мога да не издам учудването си, ти си джазов музикант, а пиесите, които си написал са по-скоро класическа музика, в сравнение с джаз. Какво те инспирира да прескосиш, по този начин да се каже, бариерата и от род, в който импровизацията е най-важна, да отидеш в род, в който всичко е написано в партитурата?
Благодаря ти за извънредно способния въпрос...
...и леко шизофреничен...
Взъщност по никакъв метод не е шизофреничен и в този момент ще се обоснова. Но, да, стартира оттова, че през последните 3-4 години аз извънредно доста се занимавам с класическа музика - оркестровка, комбинация. Вече имам няколко написани творби. Сега си давам сметка, че поради работата ми с Веселин Веселинов - Еко, който също е джазов музикант и по негово предложение преди 4 години записахме албум с пиеси на Ерик Сати.
Този план сякаш възроди у мен интереса към класическата музика. Даже се чудя, дали не е по-точното, че възпламени интереса у мен. Сякаш в музикалното учебно заведение човек мъчно се заплава към класическата музика. Поне при мен беше по този начин. Та по този начин, полека-лека започнаха нещата. Най-напред изкарах един дълъг самообучителен интервал - четене и анализиране на симфонични партитури, четене на учебници по оркестровка и комбинация. Така започнаха моите опити.
За мен като джазов музикант беше извънредно забавно по какъв начин импровизацията може да бъде вградена в някаква класическа форма.
Веднага се сещам за едни планове на Чик Кърия от края на 70-те и началото на 80-те години на 20-и век, където джазът съществено е отстъпил на класическата музика и на класическия вид музициране с оркестър.
Точно по този начин е, пускал съм сходни неща на моя другар и сътрудник Румен Бояджиев-син, с който обменяме креативен хрумвания. Той оприлчи някои мои неща точно на това, което казваш.
Интересно е като се замислиш. Някога импровизацията е следвала музиката, която преди време не е била класическа.
Още повече, че в предкласическия интервал пианистът (по-скоро изпълнителят на чембало или клавесин) в оркестъра, който е бил и диригент, не е свирил от обстоен щим, а от цифрован бас. Тоест той е импровизирал.
Да, по този начин нареченото basso continuo.
Пример за изписване на basso continuo - манускрипт от соната от Йохан Себастиан Бах
Та с други думи тематиката за импровизацията и класиката стана доста забавна за мен. И до ден сегашен нямам пояснение по какъв начин е станало по този начин, че този толкоз хубав детайл от музицирането е липсващ от по този начин наречената класическа музика. Като следя международните трендове, ми се коства, че тази връзка напред във времето ще се реализира отначало.
Не мислиш ли, че полската школа в алеаториката през 70-те години да вземем за пример е някакъв опит в тази посока?
Разбира се, че има и сполучливи опити в това, само че някак си те по-скоро стоят в руслото на джаз музиката. Но през днешния ден, днешната джаз музика върви по пътя, по който скоро (най-добронамерено казано) ще се отърве от товяа определение...
Страница от партитура на алеаторична творба от Пендерецки, в която инструментите импрозивират по даден заложен от създателя модел
Милене, слушах музиката, която ми изпрати. В реалност си приключил страхотна работа и си направил нещо, което съществено надвишава избран род. В една ти откривам съществено въздействие точно на Ерик Сати. Знаеш ли, че, с цел да се опълчи на пишния импресионизъм, Сати основава концепцията за музккалната мебел. На концертите си кара публиката да се движи и да беседва, с цел да може музиката да е просто някакъв декор. Въобще Сати много се е мразел с импресионистите.
Познавам много от концепциите на Сати, само че това с музикалната мебел не го знаех. Всъщност аз с течение на времето станах огромен обожател на импресионистите и изключително на Равел. От друга страна Стравински споделя, че Сати е пресен въздух за музиката и за импресионизма.
Да се върнем в действителността. Концертът, на който ще могат да се чуят творбите ти, е в петък, 18 март.
Концертът ще е от 19 часа, в студио 1 на БНР. За страдание всички билети са продадвени към този момент.
Как ти се отрази рецесията в последните години? COVID-19 на процедура затвори за дълго време всички подиуми.
Това беше интервал за подготовка при мен. Написах един духов квинтет, който още не съм осъществил. Всъщност за мен, грях ми на душата, че ще го кажа, само че това беше един извънредно потребен интервал. Разбира се, тежестта и паниката от обстановката ги имаше. Но не съм чувствал досада. Когато човек има предпочитание да прави изкуство, то той не може да скучае.
Следиш ли новините? Какво е отношението ти към войната, която Русия стартира в Украйна? Помним, че немския екпресионизъм се появява при започване на 20-и век като белег на обезсърчение от чувството за война. Днес чака ли ни неоекспресионистичен интервал?
Нещата по никакъв начин не наподобяват добре. И тук желая да се обърна към тези хора, които в България за жалост са значително. Тези, които сякаш не поддържат войната, само че някак търсят по този начин наречената в кавички " друга позиция ". Мога да кажа твърдо, че за мен няма друга позиция. Това е един акт, който е изцяло неприемлив. За тази война не може да има каквато и да е причина, каквото и да е опрощение.
Какво мислиш за нашата музикантска колегия? Смяташ ли, че в публично отношение ние, музикантите, сме инертни и много страхливи? Избягваме да заяваме като цяло твърди публични позиции, заобикаляме да протестираме? През последните години отивам на всички митинги пред Министерство на културата. Там музикантите се броим на пръстите на ръка и половина.
Всъщност съм склонен с теб. Нямам пояснение за какво това е по този начин. Самият аз също не съм толкоз деен, колкото ми се ще да бъда. Това е пропуск и може би повода е, че нашата колегия не е обединена. Ето, във връзка с войната в Украйна гилдията ни още веднъж е изцяло разграничена. Което извънредно ме учудва. И в един миг човек стартира да си мисли - по какъв начин може да се сплоти една колегия, която се клати чак в такива крайности. За мен това е необяснимо.
Имаме ново ръководство на страната. Имаме и нов министър на културата.
Да ти кажа почтено, нямам чак такива наблюдения върху министъра. На мен той ми наподобява като един младеж, който... А бе аз някакви си ги представям, че на нашето министерство му е нужна по-твърда фигура. А този министър ми наподобява като, по какъв начин да не се изразя по-грубо, да кажем като някакъв идеалист. Не съм сигурен, че сходен човек е подобаващ за министър. Но ето, не съм задоволително осведомен като че ли за неговите хрумвания и изявления, не съм бил задоволително цивилен деен...
Ще повторите ли концерта в БНР? Този към този момент е разпродаден.
Звучи като добра концепция. Защо да не го повторим. Трябва да поговоря с сътрудниците.
Кажи какво друго се случва към теб. За поп музиката знаем, само че знам, че пишеш много театрана музика в последно време.
В последните години написах музика за много представления към този момент. Напоследък имах шанса да работя с имена като Яна Борисова, режисьора Стилян Петров, сценографа Никола Тороманов. Изобщо, попаднах в доста хубава среда в театъра и театъра е доста забавно място за мен.
Освен това не преставам да пиша музика. Една прелестна пианистка, която живее във Виена - Донка Гъчева - реши да запише едно мое произведение за пиано. Аз преработих пиесата и тя към този момент е за пиано в акомпанимент на струнен оркестър. Доколкото разбрах, към този момент има подписан контракт и мога да се похваля- тази моя пиеса и целият албум ще излезе под шапката на " Universal ".
Започнахме нашия диалог с Ерик Сати и ти предлагам да завършпим с него. Един от най-големите кавги в историята на съвртеменната музика се случва точно на премиерата на балета " Парад " на Сати, който е по либрето на Жан Кокто. Защо музиката към този момент не е скандална? Защо се загуби оня заряд на изкуството, който можеше да разрушава стени, да смъква държавни управления, да трансформира света? Защо от нещо, което в миналото диктуваше модите през днешния ден музиката се е трансформирала в нещо, което страхливо ги следва?
Като сподели Сати, се сещам, че и премиерата на " Пролетно свещенодействие " на Стравински е съпроводена със също толкоз огромен скандал... Знаеш ли, скоро четох книгата на Артур Онегер " Аз съм композитор ", която е писана някъде в средата на 20 век. Там Онегер създава теорията, че звукозаписа ще бъде фаталенз а музиката. Аз, апропо, съм податлив да се съглася с тази доктрина, тъй като звукозаписа полека-лека лиши ексклузивитета на това изкуство. И мисля, че записа полека-лека го трансформира в декоративно такова.
Аз, да вземем за пример, колкото и извънредно да звучи, бих бил склонен музиката да бъде изцяло отстранена от интернет, от медии.
Не считам, че хората могат да живеят без музика. Смятам, че хората не могат без да слушат онлайн музика.
Познаваме го в какво ли не амплоа - от кийбордист на бенда на Лили Иванова до пианист в дузина поп групи. И от джаз музикант до композитор на театрална музика.
Милен има концерт. В петък, 18.03.2022 година в студио 1 на БНР ще звучат негови творби, които ще извърши Биг Бендът на Националното ни радио, под палката на маестро Антони Дончев.
Не ви поканвам на концерта. Билети към този момент няма - под събитието написа " Sold oud ". Реших обаче да си поговоря с Милен по няколко аргументи. Най-напред поради музиката. А и освен поради нея. В днешното кошмарно време, в което всичко в близост е война, имаме потребност повече от всичко от изкуството. И от музиката. Защото единствено те ще спасят дребното останала човещина в нас.
Милене, здравей! Слушам демо на част от пиесите, които ще звучат в петък в Студио 1 на БНР и не мога да не издам учудването си, ти си джазов музикант, а пиесите, които си написал са по-скоро класическа музика, в сравнение с джаз. Какво те инспирира да прескосиш, по този начин да се каже, бариерата и от род, в който импровизацията е най-важна, да отидеш в род, в който всичко е написано в партитурата?
Благодаря ти за извънредно способния въпрос...
...и леко шизофреничен...
Взъщност по никакъв метод не е шизофреничен и в този момент ще се обоснова. Но, да, стартира оттова, че през последните 3-4 години аз извънредно доста се занимавам с класическа музика - оркестровка, комбинация. Вече имам няколко написани творби. Сега си давам сметка, че поради работата ми с Веселин Веселинов - Еко, който също е джазов музикант и по негово предложение преди 4 години записахме албум с пиеси на Ерик Сати.
Този план сякаш възроди у мен интереса към класическата музика. Даже се чудя, дали не е по-точното, че възпламени интереса у мен. Сякаш в музикалното учебно заведение човек мъчно се заплава към класическата музика. Поне при мен беше по този начин. Та по този начин, полека-лека започнаха нещата. Най-напред изкарах един дълъг самообучителен интервал - четене и анализиране на симфонични партитури, четене на учебници по оркестровка и комбинация. Така започнаха моите опити.
За мен като джазов музикант беше извънредно забавно по какъв начин импровизацията може да бъде вградена в някаква класическа форма.
Веднага се сещам за едни планове на Чик Кърия от края на 70-те и началото на 80-те години на 20-и век, където джазът съществено е отстъпил на класическата музика и на класическия вид музициране с оркестър.
Точно по този начин е, пускал съм сходни неща на моя другар и сътрудник Румен Бояджиев-син, с който обменяме креативен хрумвания. Той оприлчи някои мои неща точно на това, което казваш.
Интересно е като се замислиш. Някога импровизацията е следвала музиката, която преди време не е била класическа.
Още повече, че в предкласическия интервал пианистът (по-скоро изпълнителят на чембало или клавесин) в оркестъра, който е бил и диригент, не е свирил от обстоен щим, а от цифрован бас. Тоест той е импровизирал.
Да, по този начин нареченото basso continuo.
Пример за изписване на basso continuo - манускрипт от соната от Йохан Себастиан Бах
Та с други думи тематиката за импровизацията и класиката стана доста забавна за мен. И до ден сегашен нямам пояснение по какъв начин е станало по този начин, че този толкоз хубав детайл от музицирането е липсващ от по този начин наречената класическа музика. Като следя международните трендове, ми се коства, че тази връзка напред във времето ще се реализира отначало.
Не мислиш ли, че полската школа в алеаториката през 70-те години да вземем за пример е някакъв опит в тази посока?
Разбира се, че има и сполучливи опити в това, само че някак си те по-скоро стоят в руслото на джаз музиката. Но през днешния ден, днешната джаз музика върви по пътя, по който скоро (най-добронамерено казано) ще се отърве от товяа определение...
Страница от партитура на алеаторична творба от Пендерецки, в която инструментите импрозивират по даден заложен от създателя модел
Милене, слушах музиката, която ми изпрати. В реалност си приключил страхотна работа и си направил нещо, което съществено надвишава избран род. В една ти откривам съществено въздействие точно на Ерик Сати. Знаеш ли, че, с цел да се опълчи на пишния импресионизъм, Сати основава концепцията за музккалната мебел. На концертите си кара публиката да се движи и да беседва, с цел да може музиката да е просто някакъв декор. Въобще Сати много се е мразел с импресионистите.
Познавам много от концепциите на Сати, само че това с музикалната мебел не го знаех. Всъщност аз с течение на времето станах огромен обожател на импресионистите и изключително на Равел. От друга страна Стравински споделя, че Сати е пресен въздух за музиката и за импресионизма.
Да се върнем в действителността. Концертът, на който ще могат да се чуят творбите ти, е в петък, 18 март.
Концертът ще е от 19 часа, в студио 1 на БНР. За страдание всички билети са продадвени към този момент.
Как ти се отрази рецесията в последните години? COVID-19 на процедура затвори за дълго време всички подиуми.
Това беше интервал за подготовка при мен. Написах един духов квинтет, който още не съм осъществил. Всъщност за мен, грях ми на душата, че ще го кажа, само че това беше един извънредно потребен интервал. Разбира се, тежестта и паниката от обстановката ги имаше. Но не съм чувствал досада. Когато човек има предпочитание да прави изкуство, то той не може да скучае.
Следиш ли новините? Какво е отношението ти към войната, която Русия стартира в Украйна? Помним, че немския екпресионизъм се появява при започване на 20-и век като белег на обезсърчение от чувството за война. Днес чака ли ни неоекспресионистичен интервал?
Нещата по никакъв начин не наподобяват добре. И тук желая да се обърна към тези хора, които в България за жалост са значително. Тези, които сякаш не поддържат войната, само че някак търсят по този начин наречената в кавички " друга позиция ". Мога да кажа твърдо, че за мен няма друга позиция. Това е един акт, който е изцяло неприемлив. За тази война не може да има каквато и да е причина, каквото и да е опрощение.
Какво мислиш за нашата музикантска колегия? Смяташ ли, че в публично отношение ние, музикантите, сме инертни и много страхливи? Избягваме да заяваме като цяло твърди публични позиции, заобикаляме да протестираме? През последните години отивам на всички митинги пред Министерство на културата. Там музикантите се броим на пръстите на ръка и половина.
Всъщност съм склонен с теб. Нямам пояснение за какво това е по този начин. Самият аз също не съм толкоз деен, колкото ми се ще да бъда. Това е пропуск и може би повода е, че нашата колегия не е обединена. Ето, във връзка с войната в Украйна гилдията ни още веднъж е изцяло разграничена. Което извънредно ме учудва. И в един миг човек стартира да си мисли - по какъв начин може да се сплоти една колегия, която се клати чак в такива крайности. За мен това е необяснимо.
Имаме ново ръководство на страната. Имаме и нов министър на културата.
Да ти кажа почтено, нямам чак такива наблюдения върху министъра. На мен той ми наподобява като един младеж, който... А бе аз някакви си ги представям, че на нашето министерство му е нужна по-твърда фигура. А този министър ми наподобява като, по какъв начин да не се изразя по-грубо, да кажем като някакъв идеалист. Не съм сигурен, че сходен човек е подобаващ за министър. Но ето, не съм задоволително осведомен като че ли за неговите хрумвания и изявления, не съм бил задоволително цивилен деен...
Ще повторите ли концерта в БНР? Този към този момент е разпродаден.
Звучи като добра концепция. Защо да не го повторим. Трябва да поговоря с сътрудниците.
Кажи какво друго се случва към теб. За поп музиката знаем, само че знам, че пишеш много театрана музика в последно време.
В последните години написах музика за много представления към този момент. Напоследък имах шанса да работя с имена като Яна Борисова, режисьора Стилян Петров, сценографа Никола Тороманов. Изобщо, попаднах в доста хубава среда в театъра и театъра е доста забавно място за мен.
Освен това не преставам да пиша музика. Една прелестна пианистка, която живее във Виена - Донка Гъчева - реши да запише едно мое произведение за пиано. Аз преработих пиесата и тя към този момент е за пиано в акомпанимент на струнен оркестър. Доколкото разбрах, към този момент има подписан контракт и мога да се похваля- тази моя пиеса и целият албум ще излезе под шапката на " Universal ".
Започнахме нашия диалог с Ерик Сати и ти предлагам да завършпим с него. Един от най-големите кавги в историята на съвртеменната музика се случва точно на премиерата на балета " Парад " на Сати, който е по либрето на Жан Кокто. Защо музиката към този момент не е скандална? Защо се загуби оня заряд на изкуството, който можеше да разрушава стени, да смъква държавни управления, да трансформира света? Защо от нещо, което в миналото диктуваше модите през днешния ден музиката се е трансформирала в нещо, което страхливо ги следва?
Като сподели Сати, се сещам, че и премиерата на " Пролетно свещенодействие " на Стравински е съпроводена със също толкоз огромен скандал... Знаеш ли, скоро четох книгата на Артур Онегер " Аз съм композитор ", която е писана някъде в средата на 20 век. Там Онегер създава теорията, че звукозаписа ще бъде фаталенз а музиката. Аз, апропо, съм податлив да се съглася с тази доктрина, тъй като звукозаписа полека-лека лиши ексклузивитета на това изкуство. И мисля, че записа полека-лека го трансформира в декоративно такова.
Аз, да вземем за пример, колкото и извънредно да звучи, бих бил склонен музиката да бъде изцяло отстранена от интернет, от медии.
Не считам, че хората могат да живеят без музика. Смятам, че хората не могат без да слушат онлайн музика.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ