Милена Иванова: Него си го прибраха, защото той трябва да служи за нещо по-висше
Милен и Милена, двама души, основани един за различен, само че разграничени прекомерно рано от ориста. Това е история за мощната, същинска обич, която, за жалост, не съумява да избяга от кармичния си път. Какво остава след гибелта и по какъв начин се живее със загубата на обичания човек, споделя Милена Иванова в прочувствено изявление за Списание 8.
- Мина една година от гибелта на Милен. Какво се случи с теб през това време?
- Работя, единствено това върша общо взето - виждам да оставам жив. И тази горест скоро няма да мине. За страдание, животът е по този начин от време на време. Много съм мислела и знам, че всичко има своята причина, само че това не ме успокоява.
- Нумерологията не ти ли подсказа, че нещо неприятно може да се случи?
- Да, аз в книгата си съм обяснила това. Връзката ни в начало се развиваше доста мъчно, точно поради това - аз авансово бях направила калкулации и знаех, че нещата няма да са леки. Интересното е, че в моите карти се виждаше, че страдащият човек ще съм аз. Милен не вярваше в тези неща. Когато взехме решение да живеем дружно и той стартира да следи работата ми с клиенти и диалозите, стартира да се отваря на тази тематика. Тогава ме помоли да му направя подробна диагностика. Тя сподели, че първото и третото му име вършат кармичен кръст тъкмо с такива последствия – проблеми със сърце, злополука... Но аз си мислех, че може да пристигна някаква болест, в никакъв случай не съм си представяла такова нещо... Психиката на човек по този начин е устроена, че гледа да се пази. Никога не можеш да допуснеш най-лошото.
- Как тълкуваш обстоятелството, че Милен си отиде на връх Великден?
- Според мен задачата на Милен е доста огромна. Него си го прибраха, тъй като той би трябвало да служи за нещо по-висше. На такива дни единствено най-чистите хора си отиват. Аз съм изчислявала цялата информация, която имам, и мисля, че той е на много духовно равнище в йерархията, макар че тук беше избрал земна задача, с която да служи на обществото. Ние избираме разнообразни задачи през другите си животи. Понякога даже хора с благ сан избират да служат в употребява на хората и слизат на земята.
- В дните преди гибелта му имаше ли някакви знаци?
- Да, доста. Разговаряхме за гибелта, нещо, което хората не вършат в всекидневието си. Милен постоянно говореше за това. Когато стартира пандемията и ни направиха тази медийна офанзива, аз доста се тормозих, и то най-много за околните ни хора, а не за себе си. По този мотив си говорихме с него. -
Друга вечер се прибра и сподели: „ Сега, до момента в който пътувах, целият ми живот мина на кино лента “. Аз го попитах какво е почувствал, а той отговори: „ Само едно ще ти кажа - за мен телевизия повече няма да има. “ Какво тъкмо се беше случило, не знам, само че не беше нещо, което да го радва. Друг спомен е към 10 дни преди гибелта му – аз си изнасях нещата от офиса, с цел да работя от у дома. Милен пристигна да ми помогне и беше купил пакет сол. Когато отвори багажника, с цел да товарим, и ми подаде солта, пакетът се скъса и всичко се разсипа. Той доста обичаше да му пояснявам всякакви знаци и ме попита какво значи това. А му споделих - нищо, но той твърдеше, че не е на хубаво. Оставихме колата и тръгнахме да търсим вода и кафе. Когато се върнахме, стъклото му беше счупено. Той сподели: „ Ето, това е означавало. “ Вкара колата за ремонт, там му объркаха стъклото. Неговите думи бяха: „ Какъв съм карък. И тази кола няма да я бъде. “ Точно това му бяха думите и още ми кънтят в ухото. Имаше още доста знаци, които съм описала в книгата.
- Сега, откакто Милен към този момент го няма, усещаш ли наличието му по някакъв метод?
- Постоянно го чувствам. В сложните моменти, когато съм самотна, или когато би трябвало да взема някакво решение. В началото имаше огромна медийна офанзива, отвред ми звъняха...Не желаех да приказвам. Но ми се обадиха от едно предаване с доста приятна водеща - доброжелателна, а не от жълтите медии, и ме предразположи. Тогава аз към момента ходех всеки ден на гроба и се пробвах да взема решение дали да приема поканата. Тъкмо отивах към гробищата, когато водещата още веднъж ми звънна. Аз й споделих, че нямам още отговор. Тогава започнах да си „ приказвам ” с Милен – кажи какво да върша, да приказвам ли, да мълча ли? В този миг, както радиото свиреше, загасна. Опитвах да го оправя, синът ми ми помагаше, всичките копчета опитахме, само че радиото не потегли. -
- А по какъв начин реши да напишеш книга за вашата връзка?
- Книгата започнах да я пиша три седмици след гибелта му – като терапия, с цел да не не помни какво е било. Живеех при другарка цялостен месец поради спомените, които ме връхлитаха. Тя ми сподели – стига си плакала, вземи да пишеш. Много се колебаех дали да върша книга, само че околните ми хора ме убедиха. Един ден, другарка на Милен, с която се срещнах след гибелта му, ми се обади и ми сподели, че го е сънувала в цветарския магазин до малкия екран. Времето било слънчево, той – ухилен, в обичаните си тъмнозелени панталон и риза. Тя го попитала какво прави, а той дал отговор: „ Купувам цветя на Милена, че тя доста ги обича. “ Попитала го по какъв начин е, а той отвърнал: „ Много добре! Но желая от теб да се обадиш на Милена. Кажи й, че всичко ще е наред, да не се тормози. “ След това позвъняване взех решение да издам тази книга.
- Някой от фамилията на Кристиян Николов свърза ли се с теб?
- Никой не се е свързал с мен, и популярност богу - аз не желая. Те изрекоха обществени съболезнования. Аз не съм съдник и не желая да го осъждам. Нека правораздаването да реши. -
- Нашата история е от 4 години, само че аз се дърпах дълго време поради нумерологията. Когато се събрахме, съвсем всяка заран Милен ме питаше – правилно ли поради тези тъпи цифри ти ни загуби толкоз време от живота. И приятелите ми ме питаха от какво се тормозя – че е прочут или че ще ми изневери... Нито едното, нито другото, но по какъв начин да изяснявам на хората, че са числата. Аз видях, че връзката ни ще има край и числата не ме излъгаха.
- Винаги съм мислела, че сте един за различен – той е Милен – ти Милена, не е инцидентно.- Така беше. Не можеш да си представиш каква естетика имахме между тях, обаче аз виждах проблем в имената му и му споделих. Но той не се съгласи да си го смени. Каза: „ Каквото е, такова. Аз съм Милен Цветков и постоянно ще си бъда. Това е моята история, хората по този начин ме познават. Ще ми се смеят. “ Беше прав, доста е мъчно да направиш такава смяна. Но единствено това беше спасението за него. Ужасно мъчно можем да излезем от кармичния си образец. Свикнали сме с него и даже да ни се даде опция да излезем, ние избираме подобен модел, с цел да си седим там. Попитах Милен хипотетично, в случай че въпреки всичко реши да си смени името, кое би избрал. Той отговори – Момчил, тъй като от детството си единствено това име е харесвал. Изчислих отначало и отново се получи кармичен кръст. Ние си носим кармата, а си мислим, че имаме свободен избор. Само когато човек е доста извисен, след доста духовни практики може да избегне ориста си. В всекидневието човек няма по какъв начин да избяга. При нас единственото избавление беше да си смени името и да отидем да живеем в планината или в друга страна.
- А ти самата какво изпитваше в последните ви месеци дружно?
- През януари, февруари, март – преди гибелта му се усещах доста тревожна. Събуждах се без причина с паника. Всеки ден правех благ медитации, и с клиентите ми медитирах, само че все пак се събуждах с терзание. И си споделям какво ми става, това не съм аз? Знаех, че 2020 година ще е тежка, тъй като беше четворка. През декември пресметнах наклонността за новата година и знаех какво следва – имам запис на тази лекция. На нея приказвам за заболявания, пренатален интервал на човечеството, когато ще изплуват остарели мемоари, ще се отработват остарели животи; сънища, страхове, проблеми с водата (каквото се случи с Перник)... Тогава си споделих, че имам знанията и ще съумея да обезвреждам събитията, само че в слънчевия сплит усещах, че нещо ще се случи. И до момента в който Милен не си отиде, тази паника не отмина. А по-късно паниката се трансформира в мъка… Питаха ме – не можа ли да го спасиш? Как да го спася, аз не съм Господ. Аз съм описала в книгата, че човек живее в паралелни светове. Трудно е за осъзнаване, само че ние живеем паралелни животи. Сега сме в една обстановка, а редом – в друга. Понякога траекторията на придвижване може да се промени. Неговата траекторията щеше да е друга, в случай че беше получил поддръжка... Аз съм била с Милен в най-трудния му интервал. Той самичък споделяше, че не е имал по-трудни години. Той не беше на екран. И аз го видях отчаян, обезпокоен – неща, които той не заслужаваше.
Говореха, че си върша PR на негов тил, бях толкоз огорчена. Ние имахме връзка още до момента в който беше на екран, а заживяхме дружно по-късно. Ето, даже ти не знаеше, че съм с него. Той беше този, който искаше връзката ни да е обществена, а аз – не. Не желаех никой да се меси в персоналното ни благополучие. Любовта е като цвете – би трябвало да се отглежда деликатно и да се пази.
- Съжаляваш ли, че нямахте повече време дружно?
- Не скърбя за безусловно нищо. Нямам мисъл или възприятие, които да не съм изказала към него. Последните дни може би сме имали вътрешно чувство, тъй като успяхме всичко да си споделим. Казах му, че аз съм взела решение да се грижа за него и да съм с него. Защото Милен е усещал, че не съм подготвена за по-сериозни крачки. И навръх Великден, на обяд, аз му споделих, че когато Боян порасне, можем да обединим фамилиите си. Не се нервирам, само че ми е мъчително, че можеше да сме дружно повече време. Но по този начин е било писано. Аз оставам с хубави мемоари, а тях никой не може да ми ги вземе.
- Вие по какъв начин в действителност се запознахте?- Бях посетител в неговото предаване. Обадиха ми се по телефона и споделиха: „ Имаме информация, че сте доста добър нумеролог и вършиме прогнози на известни персони. Ще се радваме да ни гостувате в предаването “. Приех поканата и по този начин се запознахме. След време ме поканиха и повторно. Но тогава той ме върна от студиото?! Докато чаках, при мен пристигна момче, доста обезпокоеното и стартира да ми се извинява. Каза, че имат проблеми с техниката и няма да се прави запис, че ще ме викнат още веднъж и Милен персонално иска ми се обади да ми се извини. Аз споделих добре, само че ми стана ясно, че просто ме връщат, тъй като в същото време пристигнаха двама мъже, които седнаха до мен на дивана и ми стана ясно, че те са идващите посетители. Пристига отново момчето и ми споделя: „ Ама, вие в действителност би трябвало да си тръгвате. “ Той се тормозил Милен да не излезе от студиото, където снимаше, в някоя от почивките. А то какво се случило – станал е заплашителен скандал. Милен не е знаел, че съм поканена. Започва да чете сюжета си и вижда моето име, развиква се – по какъв начин може да не ми кажете, аз си пиша с тази жена и тя не ми дава отговор във фейсбук, в този момент тя ще реши, че преднамерено я поканвам, с цел да спекулирам със служебното си състояние... Аз в действителност не му отговарях, тъй като ме беше ядосал с някой от майтапите си, които първоначално не разбирах.
Имахме доста такива забавни случки. Лятото преди да заживеем дружно, ме беше ядосал и си споделих – ти може да си Милен Цветков, но аз съм Милена Иванова. Събрах му багажа и му го пратих с „ Еконт ”. И той след това се майтапеше: „ Ако ме върнат на ефир, ще имам още една преживелица да описвам, такова нещо не ми се беше случвало. “ А аз прилежно прегъвам всичко, да не се счупи нещо. Той се чудеше по какъв начин не ме е мързяло да го амбалирам и след това 5 часа е разопаковал. Беше купил чаршафи, възглавници, всичко му върнах. После той отново ги донесе у нас, само че беше доста смешно. Аз, като му ги пратих, отпътувах в Гърция с майка си и приятелки, и след няколко дни, като е схванал, ми се обажда: „ Какви са тези нелепости, по какъв начин не те е позор, аз съм ги купил за нашата къща и те би трябвало да стоят там. Прибирай се от Гърция или пристигам аз. “ И аз потеглих. А защо ме ядоса – читателите могат да прочетат в книгата.
- Какво ти дава мощ да продължаваш?
- Една клиентка ми сподели – Господ когато си обича бойците, той се грижи за тях. Ние бяхме в апогея на нашата връзка и Бог го прибра, с цел да я резервира, такава чиста и хубава. Спомням си по какъв начин в деня на погребението, след самото опело се върнах и започнах да диря гроба му. Доста време го търсих и по едно време започнах да рева и да се апелирам на Милен – апелирам те, помогни ми да те намеря. Появи се момче, което работеше там, той се смили, тъй като поради пандемията не трябвало да демонстрират гробовете на хората и ме упъти.
Милен е роден с път на живота 5, а аз – с път на живота осем 8, общо прави 4 от 13 (1+3=4) – безусловно кармична връзка. Това е едно от най-тежко кармичните цифри. Стигаме до мястото и аз чета – алея 8, гроб – 5, а не противоположното. Алея 8, което е моето число. и гроб 5, което е той, това не е ли знак? Този гроб е на татко му, той не е купуван в този момент. Тоест, тези неща са написани от генерации обратно. Само като го видях, настръхнах цялата, а сълзите ми текат. Ние живеем в авансово предначертана числова матрица. Числата толкоз доста знаци ни дават.
Тази сряда Милена е посетител в следващото ни предаване LIVE в 8 със Списание 8
- Мина една година от гибелта на Милен. Какво се случи с теб през това време?
- Работя, единствено това върша общо взето - виждам да оставам жив. И тази горест скоро няма да мине. За страдание, животът е по този начин от време на време. Много съм мислела и знам, че всичко има своята причина, само че това не ме успокоява.
- Нумерологията не ти ли подсказа, че нещо неприятно може да се случи?
- Да, аз в книгата си съм обяснила това. Връзката ни в начало се развиваше доста мъчно, точно поради това - аз авансово бях направила калкулации и знаех, че нещата няма да са леки. Интересното е, че в моите карти се виждаше, че страдащият човек ще съм аз. Милен не вярваше в тези неща. Когато взехме решение да живеем дружно и той стартира да следи работата ми с клиенти и диалозите, стартира да се отваря на тази тематика. Тогава ме помоли да му направя подробна диагностика. Тя сподели, че първото и третото му име вършат кармичен кръст тъкмо с такива последствия – проблеми със сърце, злополука... Но аз си мислех, че може да пристигна някаква болест, в никакъв случай не съм си представяла такова нещо... Психиката на човек по този начин е устроена, че гледа да се пази. Никога не можеш да допуснеш най-лошото.
Аз съм споделяла на доста хора, че макар идеалните ни връзки с Милен, бях доста неспокойна. Имах вътрешна паника, като предусещане.Казвала съм на околните си: не знам какво ще се случи - Милен е почтен човек и в никакъв случай няма да ме подведе, т.е. няма да е невярност, ще е нещо друго. И то виж какво стана. Не съм правила предсказания и не желая. Нумерологията не служи за предсказания – това е много остаряло мислене и ние би трябвало да минем на последващо равнище. Да разберем, че подлежим на сили, по-силни от нас, и че всяко нещо си има смисъл и предназначение.
- Как тълкуваш обстоятелството, че Милен си отиде на връх Великден?
- Според мен задачата на Милен е доста огромна. Него си го прибраха, тъй като той би трябвало да служи за нещо по-висше. На такива дни единствено най-чистите хора си отиват. Аз съм изчислявала цялата информация, която имам, и мисля, че той е на много духовно равнище в йерархията, макар че тук беше избрал земна задача, с която да служи на обществото. Ние избираме разнообразни задачи през другите си животи. Понякога даже хора с благ сан избират да служат в употребява на хората и слизат на земята.
- В дните преди гибелта му имаше ли някакви знаци?
- Да, доста. Разговаряхме за гибелта, нещо, което хората не вършат в всекидневието си. Милен постоянно говореше за това. Когато стартира пандемията и ни направиха тази медийна офанзива, аз доста се тормозих, и то най-много за околните ни хора, а не за себе си. По този мотив си говорихме с него. -
И той тогава ми сподели, че за него най-естественото нещо е гибелта и човек не би трябвало да се опасява. Когато му е пристигнало времето, му е пристигнало и би трябвало да бъде подготвен.Той ми сподели, че и аз не би трябвало да се опасявам. Много интимни диалози сме имали на тази тематика. Един от тях беше предизвикан от филм за майка с двама синове. Тя бе болна тежко и нямаше вяра да оздравее. Живееше в страдания, а синовете трябваше да вземат решение какво да създадат. Единият искаше евтаназия, другият - не. Тогава Милен ми сподели – „ аз не желая да загивам в болки, не знам какъв брой ще пребивавам, само че в случай че се случи нещо такова, би трябвало да имаш смелостта да сложиш край. “ И ме накара да обещая. Аз го попитах за какво изобщо го приказваме, а той отвърна: за мен това е нещо естествено. Същата вечер ми описа много неща за гибелта на майка си и татко си. Също по този начин имахме доста сънища. Милен сънува, че се намира в пещера, от която няма излаз. Аз също имах доста сънища, само че не желая да ги описвам, тъй като са тежки и ужасяващи. Една седмица преди да си отиде, той ми сподели: „ Чувствам се на ръба на бездна – или ще я прескоча, или ще пропадна доста надълбоко. “
Друга вечер се прибра и сподели: „ Сега, до момента в който пътувах, целият ми живот мина на кино лента “. Аз го попитах какво е почувствал, а той отговори: „ Само едно ще ти кажа - за мен телевизия повече няма да има. “ Какво тъкмо се беше случило, не знам, само че не беше нещо, което да го радва. Друг спомен е към 10 дни преди гибелта му – аз си изнасях нещата от офиса, с цел да работя от у дома. Милен пристигна да ми помогне и беше купил пакет сол. Когато отвори багажника, с цел да товарим, и ми подаде солта, пакетът се скъса и всичко се разсипа. Той доста обичаше да му пояснявам всякакви знаци и ме попита какво значи това. А му споделих - нищо, но той твърдеше, че не е на хубаво. Оставихме колата и тръгнахме да търсим вода и кафе. Когато се върнахме, стъклото му беше счупено. Той сподели: „ Ето, това е означавало. “ Вкара колата за ремонт, там му объркаха стъклото. Неговите думи бяха: „ Какъв съм карък. И тази кола няма да я бъде. “ Точно това му бяха думите и още ми кънтят в ухото. Имаше още доста знаци, които съм описала в книгата.
- Сега, откакто Милен към този момент го няма, усещаш ли наличието му по някакъв метод?
- Постоянно го чувствам. В сложните моменти, когато съм самотна, или когато би трябвало да взема някакво решение. В началото имаше огромна медийна офанзива, отвред ми звъняха...Не желаех да приказвам. Но ми се обадиха от едно предаване с доста приятна водеща - доброжелателна, а не от жълтите медии, и ме предразположи. Тогава аз към момента ходех всеки ден на гроба и се пробвах да взема решение дали да приема поканата. Тъкмо отивах към гробищата, когато водещата още веднъж ми звънна. Аз й споделих, че нямам още отговор. Тогава започнах да си „ приказвам ” с Милен – кажи какво да върша, да приказвам ли, да мълча ли? В този миг, както радиото свиреше, загасна. Опитвах да го оправя, синът ми ми помагаше, всичките копчета опитахме, само че радиото не потегли. -
Разбрах ясно, че това е знак. Че не би трябвало да приказвам. Милен го чувствам непрестанно. Но знам, че към този момент е време да го пусна дефинитивно и това би трябвало да стане тъкмо в този момент.Още първоначално сънувах сън – по какъв начин една бяла светлина лети. Според мен той мина доста бързо, не е бил сред световете. Усещам, че е там, дори си мисля, че е с майка си и татко си. С положителните хора по този начин става. Но аз имам вяра, че те имат силата да ни оказват помощ и на нас, които оставаме. Също по този начин сънувах светлини, подредени по групи и светещи в разнообразни цветове и той беше в бледолилаво. Не се загатваше име, само че аз го усещах, че е там.
- А по какъв начин реши да напишеш книга за вашата връзка?
- Книгата започнах да я пиша три седмици след гибелта му – като терапия, с цел да не не помни какво е било. Живеех при другарка цялостен месец поради спомените, които ме връхлитаха. Тя ми сподели – стига си плакала, вземи да пишеш. Много се колебаех дали да върша книга, само че околните ми хора ме убедиха. Един ден, другарка на Милен, с която се срещнах след гибелта му, ми се обади и ми сподели, че го е сънувала в цветарския магазин до малкия екран. Времето било слънчево, той – ухилен, в обичаните си тъмнозелени панталон и риза. Тя го попитала какво прави, а той дал отговор: „ Купувам цветя на Милена, че тя доста ги обича. “ Попитала го по какъв начин е, а той отвърнал: „ Много добре! Но желая от теб да се обадиш на Милена. Кажи й, че всичко ще е наред, да не се тормози. “ След това позвъняване взех решение да издам тази книга.
- Някой от фамилията на Кристиян Николов свърза ли се с теб?
- Никой не се е свързал с мен, и популярност богу - аз не желая. Те изрекоха обществени съболезнования. Аз не съм съдник и не желая да го осъждам. Нека правораздаването да реши. -
На това момче съм му дала прошка и съм го направила поради мен и поради душата на Милен. Но за грешките се заплаща. Когато човек сгреши, би трябвало да има силата да понесе следствията. Аз считам, че животът и на това младо момче, и на фамилията му е завършил. Как се живее с мисълта, че си умъртвил човек?- Колко време бяхте дружно?
- Нашата история е от 4 години, само че аз се дърпах дълго време поради нумерологията. Когато се събрахме, съвсем всяка заран Милен ме питаше – правилно ли поради тези тъпи цифри ти ни загуби толкоз време от живота. И приятелите ми ме питаха от какво се тормозя – че е прочут или че ще ми изневери... Нито едното, нито другото, но по какъв начин да изяснявам на хората, че са числата. Аз видях, че връзката ни ще има край и числата не ме излъгаха.
- Винаги съм мислела, че сте един за различен – той е Милен – ти Милена, не е инцидентно.- Така беше. Не можеш да си представиш каква естетика имахме между тях, обаче аз виждах проблем в имената му и му споделих. Но той не се съгласи да си го смени. Каза: „ Каквото е, такова. Аз съм Милен Цветков и постоянно ще си бъда. Това е моята история, хората по този начин ме познават. Ще ми се смеят. “ Беше прав, доста е мъчно да направиш такава смяна. Но единствено това беше спасението за него. Ужасно мъчно можем да излезем от кармичния си образец. Свикнали сме с него и даже да ни се даде опция да излезем, ние избираме подобен модел, с цел да си седим там. Попитах Милен хипотетично, в случай че въпреки всичко реши да си смени името, кое би избрал. Той отговори – Момчил, тъй като от детството си единствено това име е харесвал. Изчислих отначало и отново се получи кармичен кръст. Ние си носим кармата, а си мислим, че имаме свободен избор. Само когато човек е доста извисен, след доста духовни практики може да избегне ориста си. В всекидневието човек няма по какъв начин да избяга. При нас единственото избавление беше да си смени името и да отидем да живеем в планината или в друга страна.
- А ти самата какво изпитваше в последните ви месеци дружно?
- През януари, февруари, март – преди гибелта му се усещах доста тревожна. Събуждах се без причина с паника. Всеки ден правех благ медитации, и с клиентите ми медитирах, само че все пак се събуждах с терзание. И си споделям какво ми става, това не съм аз? Знаех, че 2020 година ще е тежка, тъй като беше четворка. През декември пресметнах наклонността за новата година и знаех какво следва – имам запис на тази лекция. На нея приказвам за заболявания, пренатален интервал на човечеството, когато ще изплуват остарели мемоари, ще се отработват остарели животи; сънища, страхове, проблеми с водата (каквото се случи с Перник)... Тогава си споделих, че имам знанията и ще съумея да обезвреждам събитията, само че в слънчевия сплит усещах, че нещо ще се случи. И до момента в който Милен не си отиде, тази паника не отмина. А по-късно паниката се трансформира в мъка… Питаха ме – не можа ли да го спасиш? Как да го спася, аз не съм Господ. Аз съм описала в книгата, че човек живее в паралелни светове. Трудно е за осъзнаване, само че ние живеем паралелни животи. Сега сме в една обстановка, а редом – в друга. Понякога траекторията на придвижване може да се промени. Неговата траекторията щеше да е друга, в случай че беше получил поддръжка... Аз съм била с Милен в най-трудния му интервал. Той самичък споделяше, че не е имал по-трудни години. Той не беше на екран. И аз го видях отчаян, обезпокоен – неща, които той не заслужаваше.
Говореха, че си върша PR на негов тил, бях толкоз огорчена. Ние имахме връзка още до момента в който беше на екран, а заживяхме дружно по-късно. Ето, даже ти не знаеше, че съм с него. Той беше този, който искаше връзката ни да е обществена, а аз – не. Не желаех никой да се меси в персоналното ни благополучие. Любовта е като цвете – би трябвало да се отглежда деликатно и да се пази.
- Съжаляваш ли, че нямахте повече време дружно?
- Не скърбя за безусловно нищо. Нямам мисъл или възприятие, които да не съм изказала към него. Последните дни може би сме имали вътрешно чувство, тъй като успяхме всичко да си споделим. Казах му, че аз съм взела решение да се грижа за него и да съм с него. Защото Милен е усещал, че не съм подготвена за по-сериозни крачки. И навръх Великден, на обяд, аз му споделих, че когато Боян порасне, можем да обединим фамилиите си. Не се нервирам, само че ми е мъчително, че можеше да сме дружно повече време. Но по този начин е било писано. Аз оставам с хубави мемоари, а тях никой не може да ми ги вземе.
- Вие по какъв начин в действителност се запознахте?- Бях посетител в неговото предаване. Обадиха ми се по телефона и споделиха: „ Имаме информация, че сте доста добър нумеролог и вършиме прогнози на известни персони. Ще се радваме да ни гостувате в предаването “. Приех поканата и по този начин се запознахме. След време ме поканиха и повторно. Но тогава той ме върна от студиото?! Докато чаках, при мен пристигна момче, доста обезпокоеното и стартира да ми се извинява. Каза, че имат проблеми с техниката и няма да се прави запис, че ще ме викнат още веднъж и Милен персонално иска ми се обади да ми се извини. Аз споделих добре, само че ми стана ясно, че просто ме връщат, тъй като в същото време пристигнаха двама мъже, които седнаха до мен на дивана и ми стана ясно, че те са идващите посетители. Пристига отново момчето и ми споделя: „ Ама, вие в действителност би трябвало да си тръгвате. “ Той се тормозил Милен да не излезе от студиото, където снимаше, в някоя от почивките. А то какво се случило – станал е заплашителен скандал. Милен не е знаел, че съм поканена. Започва да чете сюжета си и вижда моето име, развиква се – по какъв начин може да не ми кажете, аз си пиша с тази жена и тя не ми дава отговор във фейсбук, в този момент тя ще реши, че преднамерено я поканвам, с цел да спекулирам със служебното си състояние... Аз в действителност не му отговарях, тъй като ме беше ядосал с някой от майтапите си, които първоначално не разбирах.
Имахме доста такива забавни случки. Лятото преди да заживеем дружно, ме беше ядосал и си споделих – ти може да си Милен Цветков, но аз съм Милена Иванова. Събрах му багажа и му го пратих с „ Еконт ”. И той след това се майтапеше: „ Ако ме върнат на ефир, ще имам още една преживелица да описвам, такова нещо не ми се беше случвало. “ А аз прилежно прегъвам всичко, да не се счупи нещо. Той се чудеше по какъв начин не ме е мързяло да го амбалирам и след това 5 часа е разопаковал. Беше купил чаршафи, възглавници, всичко му върнах. После той отново ги донесе у нас, само че беше доста смешно. Аз, като му ги пратих, отпътувах в Гърция с майка си и приятелки, и след няколко дни, като е схванал, ми се обажда: „ Какви са тези нелепости, по какъв начин не те е позор, аз съм ги купил за нашата къща и те би трябвало да стоят там. Прибирай се от Гърция или пристигам аз. “ И аз потеглих. А защо ме ядоса – читателите могат да прочетат в книгата.
- Какво ти дава мощ да продължаваш?
- Една клиентка ми сподели – Господ когато си обича бойците, той се грижи за тях. Ние бяхме в апогея на нашата връзка и Бог го прибра, с цел да я резервира, такава чиста и хубава. Спомням си по какъв начин в деня на погребението, след самото опело се върнах и започнах да диря гроба му. Доста време го търсих и по едно време започнах да рева и да се апелирам на Милен – апелирам те, помогни ми да те намеря. Появи се момче, което работеше там, той се смили, тъй като поради пандемията не трябвало да демонстрират гробовете на хората и ме упъти.
Милен е роден с път на живота 5, а аз – с път на живота осем 8, общо прави 4 от 13 (1+3=4) – безусловно кармична връзка. Това е едно от най-тежко кармичните цифри. Стигаме до мястото и аз чета – алея 8, гроб – 5, а не противоположното. Алея 8, което е моето число. и гроб 5, което е той, това не е ли знак? Този гроб е на татко му, той не е купуван в този момент. Тоест, тези неща са написани от генерации обратно. Само като го видях, настръхнах цялата, а сълзите ми текат. Ние живеем в авансово предначертана числова матрица. Числата толкоз доста знаци ни дават.
Тази сряда Милена е посетител в следващото ни предаване LIVE в 8 със Списание 8
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ