Микропластмасите в океаните имат „памет” за предишните си движения, показва проучване
Микропластмасите, които плават в океаните, имат „ памет “ за предходните си придвижвания и това оказва въздействие върху посоката, в която са поели, съобщи ДПА, като цитира изследване.
Изследователи от университета „ Хериот-Уат “ в Единбург установяват, че вместо да реагират единствено на „ вълните към тях в избран миг “, то по-ранната посока на по-големите микропластмасови частици оказва въздействие върху напредването.
Специалистите се надяват, че изследването ще проправи път за по-точни прогнози за предстоящи замърсявания с пластмаса на океаните.
Частиците са с дължина по-малка от пет милиметра и постоянно са от по-големи пластмасови части, които са се разпаднали, отбелязва ДПА. Те могат да бъдат нездравословни за морския живот и екосистемите.
В момента се счита, че придвижването на микропластмасите в океана зависи само от непосредствената околна среда, в която се намират.
Данните от изследването, оповестено в изданието Physics of Fluids, демонстрират, че при доста от по-големите микропластмасови частици предходни взаимоотношения с океанските талази не престават да са определящи за придвижването.
„ Замърсяването с пластмаса е едно от най-големите екологични провокации на нашето време, само че към момента не разбираме изцяло по какъв начин микропластмасите се придвижват в океана или къде в последна сметка се озовават”, споделя Катал Къминс от Факултета по математически и компютърни науки на Университета „ Хериот-Уат “, представен от ДПА. „ Нашата работа демонстрира, че по-големите микропластмасовите частици дейно резервират „ памет “ за предходното си придвижване във водата”.
Според Къминс тази „ памет “ трансформира метода, по който реагират на вълните и може да окаже доста въздействие върху дистанцията, което изминават.
„ Като отчетем тези така наречен резултати на паметта, можем да разработим по-надеждни математически модели, които да оказват помощ да се предвижда по-точно придвижването и замърсяването с пластмаса”, добавя той. Според откривателя това ще способства за екологичния мониторинг, оценката на риска и бъдещи тактики за отбрана на морските екосистеми.
Изследователи от университета „ Хериот-Уат “ в Единбург установяват, че вместо да реагират единствено на „ вълните към тях в избран миг “, то по-ранната посока на по-големите микропластмасови частици оказва въздействие върху напредването.
Специалистите се надяват, че изследването ще проправи път за по-точни прогнози за предстоящи замърсявания с пластмаса на океаните.
Частиците са с дължина по-малка от пет милиметра и постоянно са от по-големи пластмасови части, които са се разпаднали, отбелязва ДПА. Те могат да бъдат нездравословни за морския живот и екосистемите.
В момента се счита, че придвижването на микропластмасите в океана зависи само от непосредствената околна среда, в която се намират.
Данните от изследването, оповестено в изданието Physics of Fluids, демонстрират, че при доста от по-големите микропластмасови частици предходни взаимоотношения с океанските талази не престават да са определящи за придвижването.
„ Замърсяването с пластмаса е едно от най-големите екологични провокации на нашето време, само че към момента не разбираме изцяло по какъв начин микропластмасите се придвижват в океана или къде в последна сметка се озовават”, споделя Катал Къминс от Факултета по математически и компютърни науки на Университета „ Хериот-Уат “, представен от ДПА. „ Нашата работа демонстрира, че по-големите микропластмасовите частици дейно резервират „ памет “ за предходното си придвижване във водата”.
Според Къминс тази „ памет “ трансформира метода, по който реагират на вълните и може да окаже доста въздействие върху дистанцията, което изминават.
„ Като отчетем тези така наречен резултати на паметта, можем да разработим по-надеждни математически модели, които да оказват помощ да се предвижда по-точно придвижването и замърсяването с пластмаса”, добавя той. Според откривателя това ще способства за екологичния мониторинг, оценката на риска и бъдещи тактики за отбрана на морските екосистеми.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ




