Извънреден и последен: Четиринадесетият конгрес превърна БКП в БСП
Микрофони, камери, публицисти от доста страни и извънредно необятно интернационално отразяване - това си спомня фотографът Иван Григоров от 30 януари 1990 година, когато Българска комунистическа партия организира своя четиринадесети и в същото време ексклузивен конгрес, след който фрапантно се трансформира образът на политическата групировка.
Преди 33 години Българската комунистическа партия се събира за финален път с концепцията да вкара в структурата и състава си промени, чиято цел е да запазят и заздравят нейното битие след Ноемврийския пленум и свалянето на Тодор Живков от власт.
Смяната на режима и нестихващите публични митинги в България в края на 1989 г. дават явен знак на Българска комунистическа партия, че смяната е неизбежна, в случай че Партията желае да резервира своите позиции на политическата сцена. На дневен ред - за първи път от 1919 година, дори се прокарва и предложението за преименуването на БКП в Българска социалистическа партия.
" В началото на 1990 година Българска комунистическа партия афишира желанието си да се реформира в партия на демократичния социализъм. След общопартиен референдум тя се преименува в Българска социалистическа партия (БСП). Поема и политическата отговорност за ръководството на страната през интервала 1944-1989 година В документите на Българска социалистическа партия заляга ценностната триада: независимост, правдивост и взаимност, възприети от социалдемократическите партии и Социалистическия интернационал ", поясняват на уеб страницата на столетницата в секцията " История ".
Конгресът и промените
Фотоапаратът на Иван Григоров е уловил знакови общественици и познати лица от БКП на конгреса от 30 януари до 2 февруари 1990 година. На фрагментите могат да се видят наследникът на Тодор Живков - Петър Младенов, някогашният началник на Българска комунистическа партия и министър председател Антон Югов, политикът Андрей Луканов, някогашният ръководител на Народното събрание Станко Тодоров, секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Дюлгеров.
На фотосите на фотографа е и Александър Лилов, който е извикан от чужбина, с цел да оглави новия управителен орган - Висшия партиен съвет.
Александър Лилов (вляво) беседва с Йордан Радичков (вдясно)
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Сред политиците могат да бъдат видяни и видни общественици като първия основен редактор на вестник " Дума ", писателя Йордан Радичков, учения и специалист по антитероризъм Христо Смоленов, поета Валери Петров и други.
основният редактор на в. " Дума " Стефан Продев
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Любопитен кадър е и този на Панайот Каракачанов - боен деятел и участник в комунистическото съпротивително придвижване по време на Втората международна война.
Панайот Каракачанов (в средата)
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Конгресът бележи забележителна посещаемост, въпреки и някои от присъстващите да са съсредоточили вниманието си върху публикациите във вестник " Работническо дело ".
Делегати четат в. " Работническо дело "
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
И даже и да се оказват приспивни за някои от делегатите и гостите в залата, речите на представителите на Българска комунистическа партия и последвалите решения предопределят ориста на партията и нейното бъдещо развиване към демократизация.
Един от гостите на конгреса спи по време на речите на Българска комунистическа партия
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
На конгреса Партията се сплотява към демократичния социализъм като нова идеология, признат е " Манифест за либерален социализъм ", както и нов правилник. Българска комунистическа партия трансформира и структурата си, като по този метод прави опит да заличи знаците на тоталитаризма - Централният комитет е трансформиран във Висш партиен съвет, управляван от така наречен " Стратега " - Александър Лилов. Политбюрото пък е сменено с Председателство.
Самият Лилов има специфична роля в " възобновената " групировка, защото ѝ придава нов съвременен и ляв тип, прочут е и със Стратегията си за оцеляване, а мнозина настояват, че той е политикът, прозрял европейския хуманизъм.
Александър Лилов изнася тирада
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Една от най-важните промени обаче, подхваната от столетницата, в действителност е промяната на името. Тя не се реализира непосредствено на форума, само че пък предложението е осъществено два месеца по-късно - след гласоподаване на референдум Българска комунистическа партия публично е прекръстена на Българска социалистическа партия, която обаче не отхвърля оставеното ѝ завещание.
След края на конгреса част от реформаторските придвижвания - част от Българска комунистическа партия, с отчаяние схващат, че " новите " колеги на Лилов в новосъздадения орган Висш партиен съвет в действителност са остарели фрагменти на групировката. Заради това едно от придвижванията - АСО, се отдръпва от Българска комунистическа партия с основанието, че в действителност смяна няма, а промените и модернизацията са единствено прахуляк в очите.
АСО
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
След промяната на името се появяват и голям брой други дребни партии, които настояват, че носят комунистическите полезности на Българска комунистическа партия и са нейни наследници.
Вижте всички фотоси на Иван Григоров от конгреса ТУК> > >
Понастоящем Българска социалистическа партия се дефинира като " парламентарна и всеобща партия, която работи интензивно и като ръководеща, и в съпротива за построяването на демократично и хуманно общество върху основата на общочовешките, националните и социалистическите полезности ".
Преди 33 години Българската комунистическа партия се събира за финален път с концепцията да вкара в структурата и състава си промени, чиято цел е да запазят и заздравят нейното битие след Ноемврийския пленум и свалянето на Тодор Живков от власт.
Смяната на режима и нестихващите публични митинги в България в края на 1989 г. дават явен знак на Българска комунистическа партия, че смяната е неизбежна, в случай че Партията желае да резервира своите позиции на политическата сцена. На дневен ред - за първи път от 1919 година, дори се прокарва и предложението за преименуването на БКП в Българска социалистическа партия.
" В началото на 1990 година Българска комунистическа партия афишира желанието си да се реформира в партия на демократичния социализъм. След общопартиен референдум тя се преименува в Българска социалистическа партия (БСП). Поема и политическата отговорност за ръководството на страната през интервала 1944-1989 година В документите на Българска социалистическа партия заляга ценностната триада: независимост, правдивост и взаимност, възприети от социалдемократическите партии и Социалистическия интернационал ", поясняват на уеб страницата на столетницата в секцията " История ".
Конгресът и промените
Фотоапаратът на Иван Григоров е уловил знакови общественици и познати лица от БКП на конгреса от 30 януари до 2 февруари 1990 година. На фрагментите могат да се видят наследникът на Тодор Живков - Петър Младенов, някогашният началник на Българска комунистическа партия и министър председател Антон Югов, политикът Андрей Луканов, някогашният ръководител на Народното събрание Станко Тодоров, секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Дюлгеров.
На фотосите на фотографа е и Александър Лилов, който е извикан от чужбина, с цел да оглави новия управителен орган - Висшия партиен съвет.
Александър Лилов (вляво) беседва с Йордан Радичков (вдясно)
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Сред политиците могат да бъдат видяни и видни общественици като първия основен редактор на вестник " Дума ", писателя Йордан Радичков, учения и специалист по антитероризъм Христо Смоленов, поета Валери Петров и други.
основният редактор на в. " Дума " Стефан Продев
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Любопитен кадър е и този на Панайот Каракачанов - боен деятел и участник в комунистическото съпротивително придвижване по време на Втората международна война.
Панайот Каракачанов (в средата)
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Конгресът бележи забележителна посещаемост, въпреки и някои от присъстващите да са съсредоточили вниманието си върху публикациите във вестник " Работническо дело ".
Делегати четат в. " Работническо дело "
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
И даже и да се оказват приспивни за някои от делегатите и гостите в залата, речите на представителите на Българска комунистическа партия и последвалите решения предопределят ориста на партията и нейното бъдещо развиване към демократизация.
Един от гостите на конгреса спи по време на речите на Българска комунистическа партия
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
На конгреса Партията се сплотява към демократичния социализъм като нова идеология, признат е " Манифест за либерален социализъм ", както и нов правилник. Българска комунистическа партия трансформира и структурата си, като по този метод прави опит да заличи знаците на тоталитаризма - Централният комитет е трансформиран във Висш партиен съвет, управляван от така наречен " Стратега " - Александър Лилов. Политбюрото пък е сменено с Председателство.
Самият Лилов има специфична роля в " възобновената " групировка, защото ѝ придава нов съвременен и ляв тип, прочут е и със Стратегията си за оцеляване, а мнозина настояват, че той е политикът, прозрял европейския хуманизъм.
Александър Лилов изнася тирада
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Една от най-важните промени обаче, подхваната от столетницата, в действителност е промяната на името. Тя не се реализира непосредствено на форума, само че пък предложението е осъществено два месеца по-късно - след гласоподаване на референдум Българска комунистическа партия публично е прекръстена на Българска социалистическа партия, която обаче не отхвърля оставеното ѝ завещание.
След края на конгреса част от реформаторските придвижвания - част от Българска комунистическа партия, с отчаяние схващат, че " новите " колеги на Лилов в новосъздадения орган Висш партиен съвет в действителност са остарели фрагменти на групировката. Заради това едно от придвижванията - АСО, се отдръпва от Българска комунистическа партия с основанието, че в действителност смяна няма, а промените и модернизацията са единствено прахуляк в очите.
АСО
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
След промяната на името се появяват и голям брой други дребни партии, които настояват, че носят комунистическите полезности на Българска комунистическа партия и са нейни наследници.
Вижте всички фотоси на Иван Григоров от конгреса ТУК> > >
Понастоящем Българска социалистическа партия се дефинира като " парламентарна и всеобща партия, която работи интензивно и като ръководеща, и в съпротива за построяването на демократично и хуманно общество върху основата на общочовешките, националните и социалистическите полезности ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ