Пластмасов бульон отравя морето ни
Микрочастици са открити в храносмилателния тракт на риби, стартират изследвания на миди и рапани
Учени и доброволци сплотяват старания за битка със опасността
Вадят над 2300 тона отпадъци
Бульон от микрочастици, формирани от разлагането на пластмасови боклуци, трови Черно море. Тревога за това бият от няколко години учени и доброволци, ангажирани с изследването на биоразнообразието на морето и с почистването на крайбрежни територии. Те работят по тематиката посредством разнообразни планове, само че изводите им пред “Труд News ” са идентични - замърсяването на морските води с микропластмаси е реалност, рисков и за жителите им, и за индивида, който е на върха на хранителната верига.
За първи път в края на предходната година доброволци организираха акция и на голямата линия Камчийски пясъци, а измежду извадените от морето боклуци имаше и автомобилни гуми.
“Над 80% от отпадъците по брега са пластмасови ”, сподели морският биолог Никола Бобчев от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките, който е и съинициатор на акцията „ Чистата Коледа ”. В рамките є от 5 години доброволци са събрали над 2300 тона отпадъци от плажовете по Южното Черноморие, а за първи път в края на предходната година организираха акция и на голямата линия Камчийски пясъци.
При извършено пилотно проучване през 2022 година бе открито, че на квадратен километър в морето има 429 000 микропластмасови частици. Основно замърсяването идва от реките и е най-силно напролет, когато те са най-пълноводни. Проучването на Института по океанология при Българска академия на науките откри най-големи концентрации в региона на нос Калиакра и край устието на р. Камчия. През лятото принос за замърсяването дават и туристите, които изхвърлят на плажовете и във водата фасове, пластмасови чаши, бутилки, торбички. С теченията, мощните талази и вятърът през зимата на крайбрежията ни се появяват такива от прилежащи страни и от пътуващи кораби.
Морският биолог Никола Бобчев от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките е съорганизатор на акцията “Чистата Коледа ” край Камчия в края на предходната година.
“Всяка година институтът организира мониторинг на отпадъците по брега и в акваторията. Това лято в границите на план “Бридж блек сий ” водолазна експедиция взе проби от рапани и миди в региона от Бяла до Резово. През 2023 година пробното проучване ще продължи, с цел да установим има ли синтетични частици в тези морски жители ”, изясни Бобчев. Като филтри на морето мидите са най-застрашени от замърсяването му, а те са съществена храна за рапаните.
По различен финансиран от националния фонд “Научни проучвания ” план на Института по океанология в партньорство с Института по невробиология към Българска академия на науките и Шуменския университет също текат микробиологични изследвания на разнообразни типове морски жители, които слагаме на трапезата си. Целта е на финала да се направи карта на замърсителите на Черно море. Предварителни данни на екипа от Шуменския университет към този момент откриха съществуване на микропластмаси в бели пясъчни миди и кефал. “Такива частици открихме и в храносмилателния тракт на барбуна при проучвания в региона на Каварна и южно от Бургас. Проектът продължава още 1 година. Дотогава би трябвало да установим дали замърсяването е проникнало и в мускулатурата на рибите, откъдето то попада в човешкия организъм при консумация ”, заяви пред “Труд News ” доцент Кремена Стефанова, зам.-директор на Института по океанология.
През предходните 2 година за първи път учените от института потвърдиха съществуването на микропластмаса в стомасите на делфини афала и муткур. Такава бе открита в 26 от общо изследваните 31 морски бозайника, открити мъртви на север от Варна.
“Мониторингът на замърсяването на морето с микропластмаса би трябвало да стане обикновен. За задачата обаче ни е нужна скъпа инсталация за установяване на типа и произхода на находките. Опитваме се да се снабдим с нея ”, изясни пред “Труд News ” шефът на Институтът по океанология при Българска академия на науките доцент Николай Вълчев.
Според Световната здравна организация микропластмасите влизат в човешкия организъм главно посредством водата и морските блага. Въздействието им върху здравето към момента се изследва, като учените допускат, че най-пряк е отрицателният резултат върху ендокринната и репродуктивната система. Затова от няколко години Европейски Съюз се пробва да ограничи до най-малко използването на еднократна пластмаса.
Откриват бутилки на половин век
Изоставени риболовен мрежи пълнят водата със синтетика
Дъждовната канализация е рискова
Дългогодишни риболовци описват, по какъв начин синтетичните мрежи се разграждат, отделяйки нишки, които морските жители гълтам, а най-бързо частиците могат да влязат в човешкия организъм при консумация на дребни рибки като цацата и барбуната, които гълтаме цели.
Огромно количество изоставени от стопаните си мрежи пълнят морето с рискова синтетика.
Проблемът е международен, а у нас мащабът му се разкри през 2021 година, когато екипажите на 25 риболовни кораба подеха акция “Призрачен улов ” и в границите на 6 месеца извадиха от българската акватория над 7 тона мрежи, дружно с голям брой други боклуци - котви, битова техника, мебели, пластмасови опаковки.
Освен че директно убиват рибата, синтетичните мрежи се разграждат, отделяйки нишки, които морските жители гълтам. Най-бързо те могат да влязат в човешкия организъм при консумация на дребни рибки като цацата и барбуната, които гълтаме цели, споделят дългогодишни риболовци.
Друг източник на микропластмаси от брега е дъждовната канализация, която се зауства непосредствено в морето. По нея от улиците там попадат всевъзможни нечистотии. Дори от износването на автомобилни гуми и от обувките на минувачите се отделят микрочастици, изясняват специалистите от Института по океанология към Българска академия на науките. Според тях такива дребни нишки изхвърлят и пералните машини на семействата, а пречиствателните станции нямат потенциал да ги отсяват.
Попаднали в морето, някои пластмасови боклуци като бутилките, потъват. Стотици години те се разлагат, отделяйки токсични наночастици. Преди 6 години да вземем за пример океанолози откриха на дъното изцяло непокътната бутилка “Веро ”, създадена през 1975 година. Специалистите онагледяват с сходни разкази по какъв начин пластмасовите бутилки замърсяват морската вода и не се разлагат половин век.
Първа акция на доброволци
Откриха сметища край дюните на Камчия
Край дюните и в гористата околност край плажа на Камчия доброволците се натъкнаха на микросметища, формирани евентуално от недобросъвестни летовници.
Няколко микросметища откриха 20-те доброволци, които на 28 декември почистиха 1,5 км от големия плаж Камчийски пясъци при първата по Северното Черноморие акция от акцията “Чистата Коледа ”. Миналите две години линията чистиха сърфисти от Варна.
“Събрахме 32 чувала с боклуци и 9 автомобилни гуми. Необичайна находка бяха разхвърляни торби с облекла.
Най-голямото замърсяване обаче не беше на пясъка, а в гористата част зад дюните, където през сезона има къмпингуващи. Там открихме сметища с битови боклуци, на няколко места имаше и строителни, за което ще сезираме локалните управляващи ”, сподели Илиана Стоилова от WIN2WIND, съорганизатор на самодейността.
Мотото є тази година бе “Морето не е за една почивка ”. Заради неналичието на правилник за къмпингуването след всяка лятна почивка обаче край плажовете остават камари боклук, чието разчистване тежи на общините.
“Трябва да се вкара ред и да има по-строги наказания ”, разяснява Стоилова. Тя бе безапелационна, че самодейността, която има и просветителна задача, към този момент дава резултати - за 5 година доброволците са се нараснали, а боклуците, които намират по плажовете, понижават.
Учени и доброволци сплотяват старания за битка със опасността
Вадят над 2300 тона отпадъци
Бульон от микрочастици, формирани от разлагането на пластмасови боклуци, трови Черно море. Тревога за това бият от няколко години учени и доброволци, ангажирани с изследването на биоразнообразието на морето и с почистването на крайбрежни територии. Те работят по тематиката посредством разнообразни планове, само че изводите им пред “Труд News ” са идентични - замърсяването на морските води с микропластмаси е реалност, рисков и за жителите им, и за индивида, който е на върха на хранителната верига.
За първи път в края на предходната година доброволци организираха акция и на голямата линия Камчийски пясъци, а измежду извадените от морето боклуци имаше и автомобилни гуми.
“Над 80% от отпадъците по брега са пластмасови ”, сподели морският биолог Никола Бобчев от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките, който е и съинициатор на акцията „ Чистата Коледа ”. В рамките є от 5 години доброволци са събрали над 2300 тона отпадъци от плажовете по Южното Черноморие, а за първи път в края на предходната година организираха акция и на голямата линия Камчийски пясъци.
При извършено пилотно проучване през 2022 година бе открито, че на квадратен километър в морето има 429 000 микропластмасови частици. Основно замърсяването идва от реките и е най-силно напролет, когато те са най-пълноводни. Проучването на Института по океанология при Българска академия на науките откри най-големи концентрации в региона на нос Калиакра и край устието на р. Камчия. През лятото принос за замърсяването дават и туристите, които изхвърлят на плажовете и във водата фасове, пластмасови чаши, бутилки, торбички. С теченията, мощните талази и вятърът през зимата на крайбрежията ни се появяват такива от прилежащи страни и от пътуващи кораби.
Морският биолог Никола Бобчев от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките е съорганизатор на акцията “Чистата Коледа ” край Камчия в края на предходната година.
“Всяка година институтът организира мониторинг на отпадъците по брега и в акваторията. Това лято в границите на план “Бридж блек сий ” водолазна експедиция взе проби от рапани и миди в региона от Бяла до Резово. През 2023 година пробното проучване ще продължи, с цел да установим има ли синтетични частици в тези морски жители ”, изясни Бобчев. Като филтри на морето мидите са най-застрашени от замърсяването му, а те са съществена храна за рапаните.
По различен финансиран от националния фонд “Научни проучвания ” план на Института по океанология в партньорство с Института по невробиология към Българска академия на науките и Шуменския университет също текат микробиологични изследвания на разнообразни типове морски жители, които слагаме на трапезата си. Целта е на финала да се направи карта на замърсителите на Черно море. Предварителни данни на екипа от Шуменския университет към този момент откриха съществуване на микропластмаси в бели пясъчни миди и кефал. “Такива частици открихме и в храносмилателния тракт на барбуна при проучвания в региона на Каварна и южно от Бургас. Проектът продължава още 1 година. Дотогава би трябвало да установим дали замърсяването е проникнало и в мускулатурата на рибите, откъдето то попада в човешкия организъм при консумация ”, заяви пред “Труд News ” доцент Кремена Стефанова, зам.-директор на Института по океанология.
През предходните 2 година за първи път учените от института потвърдиха съществуването на микропластмаса в стомасите на делфини афала и муткур. Такава бе открита в 26 от общо изследваните 31 морски бозайника, открити мъртви на север от Варна.
“Мониторингът на замърсяването на морето с микропластмаса би трябвало да стане обикновен. За задачата обаче ни е нужна скъпа инсталация за установяване на типа и произхода на находките. Опитваме се да се снабдим с нея ”, изясни пред “Труд News ” шефът на Институтът по океанология при Българска академия на науките доцент Николай Вълчев.
Според Световната здравна организация микропластмасите влизат в човешкия организъм главно посредством водата и морските блага. Въздействието им върху здравето към момента се изследва, като учените допускат, че най-пряк е отрицателният резултат върху ендокринната и репродуктивната система. Затова от няколко години Европейски Съюз се пробва да ограничи до най-малко използването на еднократна пластмаса.
Откриват бутилки на половин век
Изоставени риболовен мрежи пълнят водата със синтетика
Дъждовната канализация е рискова
Дългогодишни риболовци описват, по какъв начин синтетичните мрежи се разграждат, отделяйки нишки, които морските жители гълтам, а най-бързо частиците могат да влязат в човешкия организъм при консумация на дребни рибки като цацата и барбуната, които гълтаме цели.
Огромно количество изоставени от стопаните си мрежи пълнят морето с рискова синтетика.
Проблемът е международен, а у нас мащабът му се разкри през 2021 година, когато екипажите на 25 риболовни кораба подеха акция “Призрачен улов ” и в границите на 6 месеца извадиха от българската акватория над 7 тона мрежи, дружно с голям брой други боклуци - котви, битова техника, мебели, пластмасови опаковки.
Освен че директно убиват рибата, синтетичните мрежи се разграждат, отделяйки нишки, които морските жители гълтам. Най-бързо те могат да влязат в човешкия организъм при консумация на дребни рибки като цацата и барбуната, които гълтаме цели, споделят дългогодишни риболовци.
Друг източник на микропластмаси от брега е дъждовната канализация, която се зауства непосредствено в морето. По нея от улиците там попадат всевъзможни нечистотии. Дори от износването на автомобилни гуми и от обувките на минувачите се отделят микрочастици, изясняват специалистите от Института по океанология към Българска академия на науките. Според тях такива дребни нишки изхвърлят и пералните машини на семействата, а пречиствателните станции нямат потенциал да ги отсяват.
Попаднали в морето, някои пластмасови боклуци като бутилките, потъват. Стотици години те се разлагат, отделяйки токсични наночастици. Преди 6 години да вземем за пример океанолози откриха на дъното изцяло непокътната бутилка “Веро ”, създадена през 1975 година. Специалистите онагледяват с сходни разкази по какъв начин пластмасовите бутилки замърсяват морската вода и не се разлагат половин век.
Първа акция на доброволци
Откриха сметища край дюните на Камчия
Край дюните и в гористата околност край плажа на Камчия доброволците се натъкнаха на микросметища, формирани евентуално от недобросъвестни летовници.
Няколко микросметища откриха 20-те доброволци, които на 28 декември почистиха 1,5 км от големия плаж Камчийски пясъци при първата по Северното Черноморие акция от акцията “Чистата Коледа ”. Миналите две години линията чистиха сърфисти от Варна.
“Събрахме 32 чувала с боклуци и 9 автомобилни гуми. Необичайна находка бяха разхвърляни торби с облекла.
Най-голямото замърсяване обаче не беше на пясъка, а в гористата част зад дюните, където през сезона има къмпингуващи. Там открихме сметища с битови боклуци, на няколко места имаше и строителни, за което ще сезираме локалните управляващи ”, сподели Илиана Стоилова от WIN2WIND, съорганизатор на самодейността.
Мотото є тази година бе “Морето не е за една почивка ”. Заради неналичието на правилник за къмпингуването след всяка лятна почивка обаче край плажовете остават камари боклук, чието разчистване тежи на общините.
“Трябва да се вкара ред и да има по-строги наказания ”, разяснява Стоилова. Тя бе безапелационна, че самодейността, която има и просветителна задача, към този момент дава резултати - за 5 година доброволците са се нараснали, а боклуците, които намират по плажовете, понижават.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ