Малко хора могат да пропаднат като мен и след това да се завърнат - МИКИ РУРК
Мики Рурк е от дребното екшън герои, които съумяват да съчетаят две на пръв взор самоизключващи се качества: изключителна неустрашимост и още по-голяма ранимост.
Романтикът от „ Дива орхидея “ се ражда на 16 септември 1952-а в Ню Йорк. Споделя, че като дете е жертва на домашно принуждение и по тази причина привиква с мисълта, че болката е нещо обикновено.
Затова и се насочва към аматьорския бокс. Тренира в залата, в която го е правил и Мохамед Али .
Дебютът му в киното е през 1979 година във кино лентата на Стивън Спилбърг „ 1941 “. Но същинският му пробив става две години по-късно, когато се снима в „ Body Heat “ на Лорънс Касдан .
До края на 80-те играе главно второстепенни функции, само че все пак добива известност, изключително след „ Бойна рибка “ и „ Девет седмици и половина “, с който си печели и статута и на секссимвол.
В края на 80-те триумфите във филмовата кариера на Мики Рурк го унищожават душевен. Той става прекомерно нападателен както на снимачната площадка, по този начин и пред публицистите.
Има две огромни награди – БАФТА и „ Златен глобус “ през 2009 година за най-хубав артист след ролята му в „ Кечистът “.
В последните години интензивно ремонтира лицето си при пластични хирурзи. Често стресира почитателите с обезобразения си тип.
Десетки пъти влиза в клиника, с цел да се чисти от зависимостта към опиатите. Отявлен бранител е на правата на животните и постоянно има по няколко кучета в дома си.
Седем чихуахуа – ето това е моето семейство. Не бих продал нито едно от тях и за 10 милиона $. Придобих ги, когато жена ми ме напусна.
Не е въпрос на възраст. По-рано упражнявах в Маями, и там имаше 75 годишен боксьор, който можеше да срита задника на всеки 20 годишен. Възрастта е просто число.
Завръщане е добра дума, пичове.
Много малко хора могат да пропаднат като мен и по-късно да се завърнат. Когато хората ме гледат, като че ли виждат фантом, все едно съм се върнал от отвъдното.
Обичам да се фотографирам в киното, тъй като там всичко зависи от теб. Това не е бизнес и не е политика. Ако си добър артист, ще се оправиш.
Моите критерии за женска хубост са елементарни. Това е като при покупка на конете: не ми харесва дебела шия и къси крайници.
Когато ме питат: „ Кой е най-хубавият филм, който сте снимал? “ – аз давам отговор: „ Още не съм го снимал “.
Боксът е доста хубав, доста почтен спорт. Не знам, за какво всички по този начин драматизират… Боксът не позволява неточности. Боксът е сериозна част от моят живот. Той ме е научил и на почитание, и упоритост, и самообладание, и централизация. Всичко, което употребявам на снимачната площадка.
Винаги съм мислел, че ще направя нещо особено. Например грабеж на банка.
Холивуд е град, издигнат от злоба.
Кейт Бланшет е актриса. Парис Хилтън – не.
Сега пребивавам предвидимо. Няма опиати, няма нелепости. Не ми е забавно. Но не желая да се върна към онази задънена улица. Понякога ми се желае да направя банков грабеж, само че в никакъв случай няма да се продам – по тази причина не съм от топ актьорите. Няма да се съглася някой да прави манифактура от мен.
Докато мога да работя с хора и това същински ме вълнува, всичко ще е наред. Аз просто не мога да работя за пари.
Баба ми постоянно споделяше: „ Господ има проект за всеки от нас. “ Трябваше да последвам неговия, а не моя. Моят не коства.
Като млад бях извънредно неузрял, нямах никакъв баланс. Нещата стояха по този начин – всичко или нищо!
Не е занимателно да си загубеняк. Повярвайте ми.
Никога няма да бъда слаб. По-добре да съм мъртъв, в сравнение с слаб. Може да ме завлечете до вратата и да ме застрелята в гърба преди да омекна.
Хората доста се опасяват от тишината. Страхуват се до гибел, тъй като не знаят какво значи тя. Аз обичам тишината. Тя е потребна.
Хората постоянно се опасяват от истината.
