Микена, една от най-древните цивилизации в Европа, оставя своя отпечатък

Микена, една от най-древните цивилизации в Европа, оставя своя отпечатък даже надалеч от рамките си. Античният град, който дава име на тази догръцка просвета, е ситуиран на 90 км от Атина, само че негово въздействие се открива и в сърцето на Балканите. В Габровския Балкан е открит неповторим артефакт – златен нагръдник от късната бронзова ера, който свидетелства за микенското въздействие върху тракийските племена в района.

Нагръдникът е открит инцидентно през 2001 година от Иван Стоянов, диригент на Габровския камерен оркестър. По време на поход в Стара планина, на връх Голям Кадемлия, той вижда по какъв начин артефактът се подава от земята. Осъзнавайки значимостта му, Стоянов го предава на Регионалния исторически музей в Габрово като подаяние, за да подкрепи развиването на историческите проучвания и локалния туризъм.

 

Нагръдникът е направен от чисто злато и е уникален, без аналог в България или на Балканите. Експертите считат, че е обвързван с ритуалите на тракийските племена кробизи и артакии, които са обитавали региона през средата на II хилядолетие прочие н. е. Според археолога Росен Йосифов, цената на този артефакт е неизмерима – както историческа, по този начин и материална, достигайки няколко милиона евро.

 

Макар Микена да се намира в южна Гърция, историците допускат, че микенските кораби са плавали по река Дунав, пренасяйки културно въздействие и артефакти. Микенско наличие е открито и в други региони край Дунав на днешна българска територия.

Росен Йосифов акцентира уникалността на жеста на Иван Стоянов. Въпреки че дарителството в наши дни е необичайност, този акт демонстрира ангажираността на културния деятел към съхранението на историята. Нагръдникът, изложен в музея, е освен скъп експонат, само че и доказателство за връзката сред античните цивилизации и тракийските култури.