Мик Мини искал известност и през февруари 1968 г. трешил

Мик Мини желал популярност и през февруари 1968 година трешил да я получи, като се съгласил да бъде заровен жив. Той лежал в ковчег и останал в него повече от 55 дни.

Приятелите му взели ковчега и го пуснали през отворен прозорец, след което бил отвеян в близкия двор, където служащите почнали да го спускат на земята.

През дупката Мини поздравил събралата се навалица. Той никога не е бил мъртъв – възнамерявал да бъде заровен жив, като желал името му да бъде увековечено надалеч оттатък границите на Килбърн.

При изискване, несъмнено, че няма да почине в процеса.

Много преди магьосникът Дейвид Блейн,  цивилизацията на 20-ти век е имала дребна група хора,  субкултура, предопределена за подвизи на човешката устойчивост.

Имало надпревари с телефонни кабини през 50-те години на предишния век, като уредниците желали да видят какъв брой души могат да се поберат в една.

По време на Голямата меланхолия имало искащи да танцуват, до момента в който припаднат. Зрелищата, доста от които  подвластни на наказателния кодекс, нормално привличали мъчително любопитна аудитория, която желала нещо, което да ги разсъни от скуката.

Ковчегът на Мини бил значителен размер, облицован с някаква пяна, евентуално за  мекост и дупка, която служела за тоалетна. След тоалетната той изливал там вар, която пособия за понижаване на миризмите.

Всяка заран Мини се събуждал рутинно с няколко извършения, с цел да тонизира мускулите си. Закуската и другите ястия слизаха през тръбата. Единственият му комфорт е била светлината, която е употребявал, с цел да чете вестник или някоя от книгите си.

Продължи 40 дни, по-късно 50, след това 55. В този миг той споделил, че може да издържи още 45 дни, само че е пристигнало времето да се върне към живите.

С хиляди хора по улиците, Мини махнал с ръка през дупка в капака на ковчега.

За негов потрес, никой от Световните върхове на Гинес не участвал да го види, което значи, че организацията не може да даде публично самопризнание за неговия героизъм.

И по този начин, колкото и да е желал да запише името в международните записки, на Миг Мини просто не му е било писано да бъде извествен.

Което води до извода, че в случай че Гинес не е отчел връх, значи не се е случвал.

А по български – „ в случай че ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш “.

Източник: pronews/ превод: SafeNews