Михайлов заяви, че не е знаел къде се укрива синът

Михайлов съобщи, че не е знаел къде се укрива синът му през близо 11-месечния интервал и отхвърли да му е оказвал подпомагане. „ Не съм знаел къде е през този 11-месечен интервал “, сподели прокурорът в ефира на NOVA.

 

Най-силен публичен отзив обаче провокира друго негово самопризнание: „ Като татко не бих предал сина си “. Михайлов добави, че не би свидетелствал против него и акцентира, че съгласно закона родител не носи наказателна отговорност за персонално укривателство, когато става въпрос за лично дете.

Това обаче не изчерпва въпроса. Законът и публичният стандарт не всеки път съответстват. В случая не става дума единствено за това дали е осъществено нарушаване, а и за упованията към човек, който съставлява държавното обвиняване.

 

Бисер Михайлов не е просто татко, а магистрат с дълготраен стаж. Именно по тази причина думите му неизбежно слагат въпрос за границата сред персоналната честност и институционалната роля. Доколко един прокурор може да остане безапелационен като знак на безпристрастност, когато обществено декларира, че в сходна обстановка би работил на първо място като родител?

 

Самият Михайлов твърди, че не знае кой е помагал на сина му, като позволява, че това може да са били „ другари, родственици, семейство, хора с благоприятни условия “. По думите му връзките сред двамата са мощно влошени, а той не познава средата към младия мъж.

 

Прокурорът е безапелационен, че в случай че против него бъде стартирана инспекция, ще се пази, като показва 31-годишния си стаж в системата.

 

Но казусът евентуално ще остане тест освен за наказателното произвеждане против Васил Михайлов, а и за публичното чувство къде свършва човешкото пояснение и от кое място стартира професионалната отговорност на един магистрат.