Откриха паметна плоча на украинския учен проф. Михайло Драгоманов...
Михайло Драгоманов (1841–1895) е украински историк, фолклорист, мъдрец, лингвист, публицист и политик, с огромно значение за историята на украинско-българските връзки от края на ХІХ век.
Кадър от откриването на плочата. На фотографията: Посланикът на Украйна в България Н. Пр. Олеса Илашчук, министърът на културата Найден Тодоров, кметът на столичния райор " Средец " Трайчо Трайков и общинският консултант Мирослав Боршош, ръководител на комисията по просвета.
Проф. Михайло Драгоманов е един от създателите на концепция на украинската държавност през 19 век и има забележителен принос за развиването на политическата и правна идеология на демократичните и демократични придвижвания в Украйна. Позицията му против съветското самодържавие и в отбрана на украинската национална идея водят до отстраняването му от преподавателския пост в Киивския университета и насилствената емиграция в Европа.
Проф. Михайло Драгоманов има огромна роля в процеса на подготовка на откриването на Софийския университет. Също по този начин инициира основаването на първото българско научно-филологическо списание „ Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина “ и със съдействието на Ив. Шишманов, Г. Живков и А. Илиев списанието стартира да излиза в София.
Преподавателската и социална активност на проф. Михайло Драгоманов провокира в България огромен интерес към украинската литература и към Украйна като цяло. Сред неговите фамозни възпитаници и почитатели е проф. Иван Шишманов – след това Министър на образованието, първи дипломат на Царство България в Украинската Народна Република. Поддържаше контакти с Димитър Агура и Захари Стоянов, беше канен на приеми при Цар Фердинанд I.
Огромна роля в история на България изиграват и членове на фамилията на проф. Михайло Драгоманов: Лидия Драгоманова-Шишманова, книжовен и сценичен критик, и Димитър Шишманов, българският публицист и посланик, репресиран на 1 февруари 1945 година от Народния съд.

Почитане на паметта на Михайло Драгоманов в България
Проф. Михайло Драгоманов е заровен в град София на Централните гробища 1895 година (парцел 18). В траурната върволица вземат участие доста видни интелектуалци и студенти от Софийския университет. Мемориалният комлекс става наложително място на поклонение за всички украинци в България, както и украински публични делегации. Надгробният му монумент е открит през октомври 1932 година по време на визитата на Министъра на външните работи в Украинското държавно управление зад граница Олександър Шулгин.
На възпоменателното събитие видният български академик проф. М. Арнаудов споделя, че „ около Шевченко, огромният стихотворец на унижените и оскърбените, израсъл от народа и жигосал с огнено слово лицемерието и насилието, Драгоманов е вторият огромен труженик за независимост на мисълта и теоретик на новото национално придвижване в отечеството си.

Като професор в Киевския университет изначало, като бежанец в Швейцария след това, като професор в Софийския университет до гибелта си (1889–1895 г.), Драгоманов развива необятна писмена активност. Идва в България и прави школа посредством своята преподавателска активност, става любим на университетската юноша, жадна за уроци за дълга и назначението си… ”.
През 1995 година в София е открита паметна плоча на проф. Драгоманов на фасадата на остарялата постройка, в която е живял ученият на ул. „ Денкоглу “ № 40. Сградата обаче е съборена, плочата също. От през вчерашния ден обаче на адреса има нова плоча, която бе публично открита със събитие в постройката на чиято фасада се намира.
В Софийския университет е наименуван кабинет по украинистика в чест на Михайло Драгоманов през 2005 година През декември 2022 година във фоайето на постройката на Факултета по публицистика на Софийския университет е открита паметна плоча на професор Михайло Драгоманов, който е преподавал в тази постройка на Висшето педагогическо учебно заведение.
Кадър от откриването на плочата. На фотографията: Посланикът на Украйна в България Н. Пр. Олеса Илашчук, министърът на културата Найден Тодоров, кметът на столичния райор " Средец " Трайчо Трайков и общинският консултант Мирослав Боршош, ръководител на комисията по просвета.
Проф. Михайло Драгоманов е един от създателите на концепция на украинската държавност през 19 век и има забележителен принос за развиването на политическата и правна идеология на демократичните и демократични придвижвания в Украйна. Позицията му против съветското самодържавие и в отбрана на украинската национална идея водят до отстраняването му от преподавателския пост в Киивския университета и насилствената емиграция в Европа.
Проф. Михайло Драгоманов има огромна роля в процеса на подготовка на откриването на Софийския университет. Също по този начин инициира основаването на първото българско научно-филологическо списание „ Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина “ и със съдействието на Ив. Шишманов, Г. Живков и А. Илиев списанието стартира да излиза в София.
Преподавателската и социална активност на проф. Михайло Драгоманов провокира в България огромен интерес към украинската литература и към Украйна като цяло. Сред неговите фамозни възпитаници и почитатели е проф. Иван Шишманов – след това Министър на образованието, първи дипломат на Царство България в Украинската Народна Република. Поддържаше контакти с Димитър Агура и Захари Стоянов, беше канен на приеми при Цар Фердинанд I.
Огромна роля в история на България изиграват и членове на фамилията на проф. Михайло Драгоманов: Лидия Драгоманова-Шишманова, книжовен и сценичен критик, и Димитър Шишманов, българският публицист и посланик, репресиран на 1 февруари 1945 година от Народния съд.
Почитане на паметта на Михайло Драгоманов в България
Проф. Михайло Драгоманов е заровен в град София на Централните гробища 1895 година (парцел 18). В траурната върволица вземат участие доста видни интелектуалци и студенти от Софийския университет. Мемориалният комлекс става наложително място на поклонение за всички украинци в България, както и украински публични делегации. Надгробният му монумент е открит през октомври 1932 година по време на визитата на Министъра на външните работи в Украинското държавно управление зад граница Олександър Шулгин.
На възпоменателното събитие видният български академик проф. М. Арнаудов споделя, че „ около Шевченко, огромният стихотворец на унижените и оскърбените, израсъл от народа и жигосал с огнено слово лицемерието и насилието, Драгоманов е вторият огромен труженик за независимост на мисълта и теоретик на новото национално придвижване в отечеството си.
Като професор в Киевския университет изначало, като бежанец в Швейцария след това, като професор в Софийския университет до гибелта си (1889–1895 г.), Драгоманов развива необятна писмена активност. Идва в България и прави школа посредством своята преподавателска активност, става любим на университетската юноша, жадна за уроци за дълга и назначението си… ”.
През 1995 година в София е открита паметна плоча на проф. Драгоманов на фасадата на остарялата постройка, в която е живял ученият на ул. „ Денкоглу “ № 40. Сградата обаче е съборена, плочата също. От през вчерашния ден обаче на адреса има нова плоча, която бе публично открита със събитие в постройката на чиято фасада се намира.
В Софийския университет е наименуван кабинет по украинистика в чест на Михайло Драгоманов през 2005 година През декември 2022 година във фоайето на постройката на Факултета по публицистика на Софийския университет е открита паметна плоча на професор Михайло Драгоманов, който е преподавал в тази постройка на Висшето педагогическо учебно заведение.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




