Михаил Вешим е дългогодишен журналист и главен редактор на Стършел,

...
Михаил Вешим е дългогодишен журналист и главен редактор на Стършел,
Коментари Харесай

Десети ноември 1989 – време на буйни коси и надежди

Михаил Вешим е дълготраен публицист и основен редактор на " Стършел ", създател е на над 10 книги.

Повод за този текст стана една фотография, направена от Иван Бакалов, другар и сътрудник от факултета по публицистика. На нея е запечатана моята физиономия, дружно с още двама " стършели " – тримата присъстваме на шествието на " Екогласност ", когато се връчваше петиция в Народното събрание срещу строителството в Рила. Датата е 3 ноември 1989 година

Снимката се появи по уеб сайтове и фейсбуци, получи лайквания, а аз – позвънявания от познати: " Каква буйна коса си имал преди време! ".

" Имах освен коса - отвръщах. – Ами какви очаквания имах... и илюзии "

Обадиха се и по-млади сътрудници публицисти от всякакви медии: " Бил сте участник в събитията, апелирам, разкажете нещо за това време "

Обяснявах, че не съм бил деятелен участник в събитията. Аз просто бях един от хората на площада, човек от задните редици на шествието. Други бяха моторите, деятелите на " Екогласност ", уредниците на петицията – на фотосите те са на първия ред. Не единствено на това шествие – те бяха в челото на измененията, седнаха на " кръглата маса ", а след това и на банките във Великото национално заседание И като имена от първите редици първи имат правото да описват записки Много от тях го направиха в книги – починалият Румен Данов (светла му памет!) написа два тома, Димитър Луджев – три Доста неща за събитията са казани в полемики, в телевизионни изявленията, в документални филми

Опитвах да откажа " записки " и с различен мотив: впусна ли се в мемоари, току-виж съм замязял на ония " дейни борци ", които бяха излезли в гората на 8 септември, а след това цялостен живот се прехранваха като разказваха за присъединяване си в " битката "

Но сътрудниците бяха настоятелни: " Сигурно имате какво да разкажете "

И аз се навих Но да напиша за нещо, на което съм директен очевидец и участник – не толкоз за политическите промени, що се касае за журналистическите Даже за един по-частен случай, за измененията в един настрана взет вестник – вестник " Стършел ", в който по това време работех като млад и малък фейлетонист, девета дупка на сатиричния дудук

Да опиша за публицистичния преход от тоталитаризъм към народна власт,

който може да се одобри и като образец за протичащото се в цялата страна по това време Времето, когато се наливаха основите - демократичните, и киселините – стомашните

- - -
Една седмица след шествието на " Екогласност " пристигна 10 ноември.

Самия ден го помня доста добре – от сутринта зачакахмеЗнаехме, че нещо ще се случи и у нас – в чужбина то към този момент се случваше В Съветския съюз – Горбачовата " публичност и перестройка " В Унгария комунистите непринудено слязоха от власт, телената мрежа по границата с Австрия бе срязана и източногерманците я прекосяваха свободно В Полша имаше " кръгла маса " и свободни избори. На 9 ноември в Берлин падна Стената.

На 10-ти у нас падна Живков – в 6 вечерта радиото заяви, че на пленум е подал оставка и тя е била призната.
Същата вечер имахме уговорена среща в Клуба на публицистите с сътрудници от моя курс от Факултета по публицистика – по случай годишнина от завършването. В Клуба на ул. " Граф Игнатиев " (сега някакъв безценен ресторант), на видно място имаше огромна фотография на Тодор Живков с величина на фототапет – той приказва пред кореспонденти, а към него са ориентирани микрофони Когато някой от посетителите прекалеше с виното и с градуса на изявленията, безмълвно му посочваха микрофоните от тапета и бунтовното слово стихваше – хората имаха боязън от " слушалки ". Припомням сатиричния стих на Радой: " Във всеки дом – микрофон. Под всеки балкон - микрофон " Микрофони в клуба имаше освен на фотографията,

твърдяха, че там и стените, и масите, дори и столовете имат " уши "

За келнерите също се говореше, че са ходещи и сервиращи " микрофони " – извършват поръчките с остър слух и несъмнено рапортуват, " където би трябвало ".

Тогава, в самата ноемврийска вечер на 10-ти, си припомням, че когато сервитьорът пристигна, му поръчах на всеослушание: " Порция кюфтета, каничка лопушанско и да падне тапетът от стената – както през днешния ден падна от власт! " Сервитьорът се направи, че не ме чува и бързо изчезна, а пък приятелите на масата се спогледаха и предизвестиха с пръст на устните: " Ш-ш-т! Забрави ли, че и стените тук слухтят? "

Снимката тапет на Тодор Живков с кореспонденти и микрофони увисвам в Клуба на публицистите много време след 10-ти ноември – наподобява чакаха да видят накъде ще задуха вятърът (както цялата публицистика по това време), до момента в който управлението на Съюза събра кураж да я смъкна. (И през днешния ден още в Съюз на българските журналисти вее червен вятър, само че това е друга тематика.)

- - -

Една фотография бе мъчно да се смъкна тогава, а какво остава за цялостен основен редактор.

Начело на " Стършел " през 1989 година беше поетът Орлин Орлинов, небезизвестният създател на " Ода за Съюз на съветските социалистически републики ". Днес никой не я помни, само че по мое време сеу декламираше в учебните заведения и пионерчетата наизустяваха цитати за " русия Ванка, който ще влезе в танка " и за Андрюша, който " ще яхне катюша " (това са солдати от " Одата ", подготвени да смачкат империализма).

Едно шеговита двустишие от незнаен създател описваше О. Орлинов изцяло и напълно: " Полковник, жител, стихотворец – с букви на клозет " Поетът с нулеви букви нямаше нищо общо с хумора и сатирата, отпред на " Стършел " бе спуснат от Централен комитет – самият бе член на Централен комитет. А на пленума от 10 ноември само той не бе схванал, че ще смъкват Тодор Живков, и малко преди оставката бе дръпнал похвално слово за Генералния Присъстващите в залата се подсмихвали и си намигали, до момента в който го слушат: " Тоя не знае ли какво следва по идната точка от дневния ред "

Още в първите дни след 10, ние, по-младите " стършели ", намекнахме на основния си редактор, че е редно да последва оставката на своя обичан приятел Т.Ж. А той ни загатна, че е по-лесно нас да уволни, в сравнение с самичък да напусне: " Мен партията ме е поставила тук, единствено тя може да ме махне! " Но пък не смееше да ни уволни – нали ще ни направи герои, мъченици на демокрацията Вместо това ни поучаваше бащински, по живковски:

" Момчета, бурята бързо ще отмине и ще си продължим постарому "

Ама бурята на открито не отминаваше, на 18 ноември се организира първият свободен протест Другите вестници не го отразиха – в " Стършел " написахме обстоен репортаж с цитати от речите на ораторите. Главният О.О. се колебаеше дали да го пусне, само че бяхме много настъпателни, под въздействие на уличната еуфория, и той отстъпи Изобщо се сниши и мина в оттегляне. Тогава излезе и популярната подигравка на Георги Чаушов " Хайдушко хоро ". Преразказвам с думи, въпреки карикатурата да е " без думи ": " Живков е изпаднал от редицата на ръченицата, а неговите приятели, юнаци с калпаци от политбюрото, не престават хорото " Пророческа подигравка за целия преход – " другарите " не се отказваха елементарно от хайдушкото си хоро, то продължава и до днес(На него след това се хванаха децата им, внуците, телохранителите им, само че това е друга тематика.)

Творбата на Георги Чаушов беше значима и за друго – за първи път подигравка на Живков се появи във вестник. До този миг карикатури с облиците на управителните партийци от политбюрото не можеха да се появят, въпреки че те си бяха същински карикатури и целият народ ги виждаше Във вестниците можеше да има единствено карикатури за американския президент Рейгън или за " желязната лейди " Маргарет Тачър (Никога не съм допускал, че трийсет години по-късно на страниците на " Стършел " отново ще се явят карикатури на американския президент И това е друга тематика.)

- - -

На улицата ставаше все по-бурно – всеки ден манифестации, шествия, живи вериги

Бяхме по митингите не като фейлетонисти, а като кореспонденти – пишехме каквото виждаме, едно към едно, тъй като другите вестници не го пишеха. Носехме освен репортерски касетофончета, а и плакати. На огромния протест пред Народното събрание на 14 декември се явихме с огромен лозунг- публикация: " Заменяме основен редактор – полковник, против кво да е! ".

Бурно стана и в редакцията, към този момент не говорехме с подмятания на основния редактор, а в прав текст: " Абе, ти няма ли да си вървиш! " Вместо да си тръгне с достолепие, поетът О.О. се скри, взе си отпуск и мина в конспиративност. (След 10-ти ноември много партийци се изпокриха и станаха незаконни, както преди 9-ти септември.) Тогава в карето на вестника излезе следното конкретизиране: основен редактор Орлин Орлинов (в отпуск)

О.О. няколко месеца се кри и отлагаше оставката си, не му се вярваше,че Партията ще изпусне нещата от надзор. Капитулира, чак когато и Централен комитет се отхвърли от негоТръгна си безславно от редакцията, изпратен с въздишка на облекчение: " Най-после! " А ние си избрахме сами и демократично основния си редактор с мандат за четири години, с право на не повече от два мандата – нещо неповторимо в българския щемпел и тогава, и в този момент. (Едно конкретизиране: сега аз съм основен редактор за 4-ти мандат, само че това отново е друга тема)

- - -

Така трудно ставаха измененията – напън бе да свалиш една фотография от стената или един основен редактор, на който не му е там мястото А какъв брой мъчно бе да махнеш петолъчката от " Дондуков ", да извадиш Мумията от мавзолея или досиетата от архива на Държавна сигурност

Бавно ставаха нещата. Това, което другите някогашни соцстрани направиха за няколко години, ние го влачим с десетилетия

И все пак, България е изменена и е една европейска страна.

А можеше да бъде Беларус, Казахстан, Туркменистан или някой различен евразийски " стан "

А пък аз – евразийски сатирик.

Понякога си мисля: какъв ли избор щях да имам, в случай че бях сатирик в днешна Русия или Турция?

Какво щях да избера: властта да ми бие плесници, да ме арестува на улицата, да ми забрани да обявявам или да емигрирам в някоя европейска страна – Германия, Франция А за какво не и в България?

Макар да сме на 111-то място в класацията по независимост на словото, тук аз пиша свободно. И работя в свободен вестник.

За мен значимото е това.

Значи някои десетоноемврийски очаквания са се сбъднали. (За буйната коса и за илюзиите не ми се приказва, те са друга тема)
Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР