За нашата и вашата свобода
Михаил Шишкин е съветски публицист, притежател на голям брой огромни литературни награди, създател на " Венерини коси " и други романи. Живее в Швейцария. През 2013 година отхвърля да показва Русия на интернационалния хартиен панаир в Съединени американски щати BookExpo America в символ на митинг против " присъединението " на Крим към Русия., поради което го назовават " народен изменник ". Текстът му, изпратен за България на издателство " Факел Експрес ", получихме с общителното подпомагане на Георги Борисов, който е и преводач на текста.
Тази война не е от през вчерашния ден, тя стартира още през 2014-а. Това западният свят не искаше да разбере и се правеше, че нищо ужасно не се случва. През всичките тези години в мои изявления и изявления се пробвах да обясня на хората кой е Путин. Не успявах. Е, в този момент Путин всичко самичък им изясни.
Аз съм руснак. От мое име и от името на народа ми, на страната ми, Путин прави чудовищни закононарушения. Но Путин не е Русия. Русия изпитва болежка и позор. От името на моята Русия и на моя народ апелирам украинците за амнистия. И разбирам, че това, което става там, не може да се елементарни.
След всяка моя обява в швейцарската преса в редакциите пристигаха възмутени писма от съветското посолство в Берн. Сега то мълчи. Сигурно към този момент си стяга куфарите и написа молби за даване на политическо леговище.
Аз желая да се върна в Русия. Но коя? В Путиновата Русия не може да се диша – прекомерно мощна е вонята на полицейския ботуш. Ще се върна в страната, за която писах в едно свое отворено писмо, отказвайки се да съставлявам Путиновата Русия на интернационалните панаири на книгата, още преди 2013 година – преди анексирането на Крим и началото на тази война против Украйна: „ Искам и ще съставлявам другата Русия, освободената от самозванци страна, страната с държавна конструкция, която пази не правото на корупция, а правата на личността, страната със свободни Средства за масова информация, свободни избори и свободни хора. “
Пространството на свободното слово в Русия през днешния ден се е свило до размерите на интернет, само че и тук към този момент работи военната цензура. Властите оповестиха, че всички сериозни изявления по адрес на Русия и нейната война ще се поясняват като изменничество и ще се санкционират по военновременни закони.
Какво може да направи писателят? Само едно – да приказва ясно. Да мълчиш, значи да подкрепяш агресора. През ХІХ век въстаналите поляци се сражаваха против съветския царизъм „ за вашата и нашата независимост “. Днес против Путиновата войска украинците се борят за вашата и нашата независимост. Защитават освен своето човешко достолепие, а достолепието на цялото човечество. Украйна през днешния ден пази нашата независимост и нашето достолепие. И ние би трябвало да ѝ помогнем, с каквото можем.
Престъплението на режима е още в това, че петното на позора пада върху цялата страна. Русия през днешния ден се асоциира не с литературата и музиката, а с децата под бомбите. Престъплението на Путин е в това, че токсини хората с ненавист. Само изкуството, литературата, културата ще им оказват помощ да преодолеят тази контузия. Всеки деспот рано или късно завършва своя лицемерен и ненужен живот, а културата продължава – по този начин е било постоянно, по този начин ще бъде и след Путин. Литературата не би трябвало да бъде за Путин, литературата не би трябвало да изяснява войната. Да се изясни войната е невероятно: за какво едни хора заповядват на един народ да убива различен? Литературата е това, което се опълчва на войната. Истинската литература е постоянно за потребността на индивида от обич, а не от ненавист.
Какво ни чака? В най-хубавия случай – да няма нуклеарна война. Иска ни се да имаме вяра, доста ни се желае, че безумецът няма да бъде позволен до нуклеарното копче или че някой от подчинените му няма да извърши тази последна заповед. Това обаче е май единственото хубаво нещо, което ни чака. Като страна съветската федерация след Путин ще престане да съществува на картата. Империята ще продължи да се разпада. След Чечня и други нации и райони ще потърсят своя път за самостоятелност. Ще стартира битка за власт. Населението няма да желае да живее в безпорядък – и още веднъж ще се ускори потребността от твърда ръка. След най-свободните избори даже – в случай че такива се случат, – ще пристигна новият деспот. И Западът ще го поддържа, тъй като оня ще му обещае, че ще управлява аленото копче. А след това – кой знае, всичко може да се повтори.
Тази война не е от през вчерашния ден, тя стартира още през 2014-а. Това западният свят не искаше да разбере и се правеше, че нищо ужасно не се случва. През всичките тези години в мои изявления и изявления се пробвах да обясня на хората кой е Путин. Не успявах. Е, в този момент Путин всичко самичък им изясни.
Аз съм руснак. От мое име и от името на народа ми, на страната ми, Путин прави чудовищни закононарушения. Но Путин не е Русия. Русия изпитва болежка и позор. От името на моята Русия и на моя народ апелирам украинците за амнистия. И разбирам, че това, което става там, не може да се елементарни.
След всяка моя обява в швейцарската преса в редакциите пристигаха възмутени писма от съветското посолство в Берн. Сега то мълчи. Сигурно към този момент си стяга куфарите и написа молби за даване на политическо леговище.
Аз желая да се върна в Русия. Но коя? В Путиновата Русия не може да се диша – прекомерно мощна е вонята на полицейския ботуш. Ще се върна в страната, за която писах в едно свое отворено писмо, отказвайки се да съставлявам Путиновата Русия на интернационалните панаири на книгата, още преди 2013 година – преди анексирането на Крим и началото на тази война против Украйна: „ Искам и ще съставлявам другата Русия, освободената от самозванци страна, страната с държавна конструкция, която пази не правото на корупция, а правата на личността, страната със свободни Средства за масова информация, свободни избори и свободни хора. “
Пространството на свободното слово в Русия през днешния ден се е свило до размерите на интернет, само че и тук към този момент работи военната цензура. Властите оповестиха, че всички сериозни изявления по адрес на Русия и нейната война ще се поясняват като изменничество и ще се санкционират по военновременни закони.
Какво може да направи писателят? Само едно – да приказва ясно. Да мълчиш, значи да подкрепяш агресора. През ХІХ век въстаналите поляци се сражаваха против съветския царизъм „ за вашата и нашата независимост “. Днес против Путиновата войска украинците се борят за вашата и нашата независимост. Защитават освен своето човешко достолепие, а достолепието на цялото човечество. Украйна през днешния ден пази нашата независимост и нашето достолепие. И ние би трябвало да ѝ помогнем, с каквото можем.
Престъплението на режима е още в това, че петното на позора пада върху цялата страна. Русия през днешния ден се асоциира не с литературата и музиката, а с децата под бомбите. Престъплението на Путин е в това, че токсини хората с ненавист. Само изкуството, литературата, културата ще им оказват помощ да преодолеят тази контузия. Всеки деспот рано или късно завършва своя лицемерен и ненужен живот, а културата продължава – по този начин е било постоянно, по този начин ще бъде и след Путин. Литературата не би трябвало да бъде за Путин, литературата не би трябвало да изяснява войната. Да се изясни войната е невероятно: за какво едни хора заповядват на един народ да убива различен? Литературата е това, което се опълчва на войната. Истинската литература е постоянно за потребността на индивида от обич, а не от ненавист.
Какво ни чака? В най-хубавия случай – да няма нуклеарна война. Иска ни се да имаме вяра, доста ни се желае, че безумецът няма да бъде позволен до нуклеарното копче или че някой от подчинените му няма да извърши тази последна заповед. Това обаче е май единственото хубаво нещо, което ни чака. Като страна съветската федерация след Путин ще престане да съществува на картата. Империята ще продължи да се разпада. След Чечня и други нации и райони ще потърсят своя път за самостоятелност. Ще стартира битка за власт. Населението няма да желае да живее в безпорядък – и още веднъж ще се ускори потребността от твърда ръка. След най-свободните избори даже – в случай че такива се случат, – ще пристигна новият деспот. И Западът ще го поддържа, тъй като оня ще му обещае, че ще управлява аленото копче. А след това – кой знае, всичко може да се повтори.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ