Михаил Самус: Керченският трилър
Михаил Самус: Керченският трилър
Причините и последствията от следващата серпантина на украинско-руското опълчване.
Ескалацията на напрежението в региона на Керченския пролив, която се случи на 25 ноември, не е ненадейно събитие, а резултат от продължителната политика на Русия за определяне на цялостен надзор върху Азовско море. Неотдавнашното нахлуване против украинските военни кораби, както и предшестващите я голословни инспекции на цивилен кораби от кораби на Федералната работа за сигурност /ФСС/, плаващи от и за украинските азовски пристанища, блокирането на Керченския пролив и други „ мероприятия “, ориентирани към изтласкване на Украйна от Азовско море са жестоко нарушаване на интернационалното право от страна на Русия, а също по този начин на украинско-руския контракт за съдействие и потребление на Азовско море и Керченския пролив.
[b]Пълзяща съветска агресия в Азовско море[/b]
След непризнатото от международната общност (резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации 68/262) анексиране на Крим през 2014 година, Русия стартира демонстративно да открива зони за извънреден надзор в Черно и Азовско море, показвайки, че полуостровът в този момент е нейна територия и че тя сякаш има право да се разпорежда с морето към него.
По-конкретно, напролет на тази година тя стартира непрекъснато да задържа и да подлага на продължителна инспекция комерсиалните кораби в Азовско море, което на процедура блокира украинските пристанища Бердянск и Мариупол. Това води до загуби за предприятията и увеличение на общественото напрежение в крайбрежните градове. Освен това, задържането на цивилен кораби за няколко десетки часа за осъществяване на „ инспекции “ нанася огромни вреди на техните притежатели. В резултат за фирмите става неизгодно да работят с украинските пристанища.
Напрежението в Азовско море набъбна също по този начин в резултат на неговата постепенна милитаризация от страна на Русия. През 2014 година морето на процедура беше демилитаризирано, само че напоследък Русия значително усили там броя на своите военни кораби. Към днешна дата в съветските азовски пристанища има минимум 40 кораби, принадлежащи на граничната работа и ВМФ на Русия. По-конкретно това са издигнатите още по времето на Съюз на съветските социалистически републики артилерийски катери, модерни ракетни кораби с крилати ракети „ Калибър “, а също по този начин десантни кораби, основаващи се в непосредствена непосредственост до Бердянск и Мариупол.
В отговор на тези дейности на Русия и за отбрана на личните ползи в Азовско море, Украйна беше принудена да вземе съответните решения. Едно от тях е основаване на военноморска база в Бердянск. Първите кораби там бяха изпратени през септември, както по железопътна линия /малки бронирани катери/ по този начин и минали през Керченския пролив /спасителен транспортен съд и морски буксир/. Тогава обстановката също беше напрегната при тяхното прекосяване през Керченския пролив, само че беше избегнато потреблението на мощ.
[b]Ноемврийската ескалация[/b]
Опитите на Украйна да предотврати превръщането на Азовско море във вътрешно море на Русия не можеха да не раздразнят последната. Резултатът от това беше, че към продължаващите „ инспекции “ на гражданските кораби, Русия реши да добави и възбрана за прекосяване през Керченския пролив на украински военни кораби. Вследствие на това на 25 ноември тя намерено употребява мощ. За това, че случаят с потребление на мощ беше предизвикан предумишлено от съветската страна приказва хронологията на събитията, а също по този начин видео и аудио доказателствата за случилото се.
От думите на представителите на Военноморски сили на Украйна, украинските кораби са предизвестили сутринта на 25 ноември бреговия пост на ФСС на Русия, морските пристанища „ Керч “ и „ Кавказ “ за желанието си да преминат през Керченския пролив, само че не са получили отговор.
Вместо позволение за прекосяване, отрядът украински кораби в състав буксирът „ Яна Капу “ и двете МБК „ Бердянск “ и „ Никопол “, беше неразрешено придвижването в посока Азовско море, а по-късно основана бариера благодарение на транспортен съд, който беше ситуиран по средата на фарватера под арката на Керченския мост.
При наближаването на украинския отряд към Керченски пролив, съветската страна стартира опити за физическото му изтласкване от там. В резултат на дейностите на пограничните кораби на ФСС украинският буксир беше развален.
Когато украинските кораби взеха решение за завръщане в Одеса, корабите на граничната работа на ФСС и ВМФ на Русия, с поддръжка на авиацията, започнаха да пречат и да насочат закани, че ще употребяват мощ. Когато украинските кораби навлязоха в неутрални води, корабите на ФСС откриха по тях артилерийски огън на проваляне.
В резултат беше ударен и загуби опцията да се планува МБК „ Бердянск “, а част от неговия персонален състав беше ранен. След това съветският спецназ нахлу на него, а също по този начин на буксира „ Яна Капу “ и ги овладя. МБК „ Никопол “ се опита да избегне завладяването и да напусне региона без конфликти независимо, само че в изискванията на огромно числено предимство на съветските сили беше блокиран и също високомерен. След това всичките три кораба дружно с персоналния състав, измежду които имаше ранени, беше превозен в Керч.
[b]Международно-правна оценка[/b]
Русия изяснява своите дейности с „ нарушаването на нейните суверенни води “. Обаче те са суверенни единствено в нейното правно поле и не са приети нито от Украйна, нито от интернационалната общественост.
Според интернационалното право съветската анексия на Крим нищо не е трансформирала – полуостровът де юре е остава украински, също както и морето към него. Керченският пролив и Азовско море също са запазили своя статут – вътрешни води на Русия и Украйна. Нещо повече, Азовско море е част от международния океан и попада под действието на нормите на интернационалното морско право.
Съответно, по въпроса за потреблението на акваторията на Черно и Азовско море, а също по този начин на Керченския пролив за осъществявания на своите задания, в това число инспекции, придружаване на цивилен кораби когато и да е при изискване на съблюдаване на сигурността на мореплаване, украинските военни кораби имат същите права, както и съветските. Следователно, съгласно определението в точка d) член 3 на Резолюцията на Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации №3314 (ХХIХ) от 14 декември 1974 година, дейностите на съветската страна попадат под признаците на акт на експанзия.
Още през февруари 2016 година украинското министерство на външните работи стартира правосъден развой и заведе иск в Международния арбитражен съд на Организация на обединените нации по морско право за нарушаванията на интернационалното морско право от Русия в Черно и Азовско море и Керченския пролив. В отговор Русия съобщи, че Азовско море не е обект на интернационалното морско право, тъй като съществува украинско-руски контракт за неговото потребление. Обаче, в член 1 точка 2 на този контракт е посочено, че комерсиалните и военни кораби, а също по този начин държавни кораби под флага на Украйна или Русия, употребявани на некомерсиални цели, имат право на свободно мореплаване в Азовско море и Керченския пролив.
Т.е., както в интернационалните съдилища, по този начин и директно в морето, съветската страна едностранно ползва както интернационалното морско право, по този начин и двустранния украинско-руски контракт за Азовско море.
[b]Какво следва[/b]
Това, което се случи на 25 ноември в Керченския пролив, ще има отрицателни последствия за Русия, тъй като от позиция на интернационалното право, отговорността за протичащото се разпорежда на нея.
Нещо повече, безусловно наскоро Европейският парламент гласоподава резолюция, която предложи на страните от Европейски Съюз да усилят глобите против Русия при положение на изостряне на обстановката в акваторията на Азовско море. На срещата на Г-20 в Аржентина би трябвало да се състои двустранна среща на американския и съветския президенти Доналд Тръмп и Владимир Путин. След случая в Керченския пролив нейното осъществяване е под въпрос. Вместо среща, Русия може да получи нова порция американски наказания. Освен всичко казано нагоре, следващата проява на мощ от Русия още повече ще я отслаби така и така опетнения й интернационален имидж.
Украйна завоюва повече от тази обстановка, в сравнение с загуби. Първо, тя стана жертва на следващата експанзия от страна на Руси, освен това този път – на неутрална територия /води/. Също по този начин Украйна получи следващия брой видео и аудио доказателства, които тя може да употребява в интернационалните съдилища, налагайки на Русия нови наказания и огромни обезщетения
На собствен ред е доста значима реакцията на интернационалната общественост. Ако тя не даде справедлива оценка на това, което се е случило в Керченския пролив, това може да подтикне Русия към продължение на своята политика към този момент по блокиране на Украйна в Черно море. А това към този момент ще значи ескалиране на напрежението в непосредствена непосредственост до източния фланг на НАТО. /БГНЕС
----------
Михаил Самус, заместник-директор за интернационалните въпроси в Центъра за проучване на армията, конверсията и разоръжаването /ЦИАКР/ в Киев, Украйна. От 2009 до 2015 година е управлявал европейския офис на ЦИАКР и информационно-консултантската компания Defense Express в Прага, Чехия. Ръководил е военно-политическите планове на ЦИАКР, основен редактор на списанието “Вестник за експортен надзор “, публицист в Defense Express. Коментатор във водещи украински, а също по този начин задгранични медии. Анализът му е написан особено за БГНЕС.
Причините и последствията от следващата серпантина на украинско-руското опълчване.
Ескалацията на напрежението в региона на Керченския пролив, която се случи на 25 ноември, не е ненадейно събитие, а резултат от продължителната политика на Русия за определяне на цялостен надзор върху Азовско море. Неотдавнашното нахлуване против украинските военни кораби, както и предшестващите я голословни инспекции на цивилен кораби от кораби на Федералната работа за сигурност /ФСС/, плаващи от и за украинските азовски пристанища, блокирането на Керченския пролив и други „ мероприятия “, ориентирани към изтласкване на Украйна от Азовско море са жестоко нарушаване на интернационалното право от страна на Русия, а също по този начин на украинско-руския контракт за съдействие и потребление на Азовско море и Керченския пролив.
[b]Пълзяща съветска агресия в Азовско море[/b]
След непризнатото от международната общност (резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации 68/262) анексиране на Крим през 2014 година, Русия стартира демонстративно да открива зони за извънреден надзор в Черно и Азовско море, показвайки, че полуостровът в този момент е нейна територия и че тя сякаш има право да се разпорежда с морето към него.
По-конкретно, напролет на тази година тя стартира непрекъснато да задържа и да подлага на продължителна инспекция комерсиалните кораби в Азовско море, което на процедура блокира украинските пристанища Бердянск и Мариупол. Това води до загуби за предприятията и увеличение на общественото напрежение в крайбрежните градове. Освен това, задържането на цивилен кораби за няколко десетки часа за осъществяване на „ инспекции “ нанася огромни вреди на техните притежатели. В резултат за фирмите става неизгодно да работят с украинските пристанища.
Напрежението в Азовско море набъбна също по този начин в резултат на неговата постепенна милитаризация от страна на Русия. През 2014 година морето на процедура беше демилитаризирано, само че напоследък Русия значително усили там броя на своите военни кораби. Към днешна дата в съветските азовски пристанища има минимум 40 кораби, принадлежащи на граничната работа и ВМФ на Русия. По-конкретно това са издигнатите още по времето на Съюз на съветските социалистически републики артилерийски катери, модерни ракетни кораби с крилати ракети „ Калибър “, а също по този начин десантни кораби, основаващи се в непосредствена непосредственост до Бердянск и Мариупол.
В отговор на тези дейности на Русия и за отбрана на личните ползи в Азовско море, Украйна беше принудена да вземе съответните решения. Едно от тях е основаване на военноморска база в Бердянск. Първите кораби там бяха изпратени през септември, както по железопътна линия /малки бронирани катери/ по този начин и минали през Керченския пролив /спасителен транспортен съд и морски буксир/. Тогава обстановката също беше напрегната при тяхното прекосяване през Керченския пролив, само че беше избегнато потреблението на мощ.
[b]Ноемврийската ескалация[/b]
Опитите на Украйна да предотврати превръщането на Азовско море във вътрешно море на Русия не можеха да не раздразнят последната. Резултатът от това беше, че към продължаващите „ инспекции “ на гражданските кораби, Русия реши да добави и възбрана за прекосяване през Керченския пролив на украински военни кораби. Вследствие на това на 25 ноември тя намерено употребява мощ. За това, че случаят с потребление на мощ беше предизвикан предумишлено от съветската страна приказва хронологията на събитията, а също по този начин видео и аудио доказателствата за случилото се.
От думите на представителите на Военноморски сили на Украйна, украинските кораби са предизвестили сутринта на 25 ноември бреговия пост на ФСС на Русия, морските пристанища „ Керч “ и „ Кавказ “ за желанието си да преминат през Керченския пролив, само че не са получили отговор.
Вместо позволение за прекосяване, отрядът украински кораби в състав буксирът „ Яна Капу “ и двете МБК „ Бердянск “ и „ Никопол “, беше неразрешено придвижването в посока Азовско море, а по-късно основана бариера благодарение на транспортен съд, който беше ситуиран по средата на фарватера под арката на Керченския мост.
При наближаването на украинския отряд към Керченски пролив, съветската страна стартира опити за физическото му изтласкване от там. В резултат на дейностите на пограничните кораби на ФСС украинският буксир беше развален.
Когато украинските кораби взеха решение за завръщане в Одеса, корабите на граничната работа на ФСС и ВМФ на Русия, с поддръжка на авиацията, започнаха да пречат и да насочат закани, че ще употребяват мощ. Когато украинските кораби навлязоха в неутрални води, корабите на ФСС откриха по тях артилерийски огън на проваляне.
В резултат беше ударен и загуби опцията да се планува МБК „ Бердянск “, а част от неговия персонален състав беше ранен. След това съветският спецназ нахлу на него, а също по този начин на буксира „ Яна Капу “ и ги овладя. МБК „ Никопол “ се опита да избегне завладяването и да напусне региона без конфликти независимо, само че в изискванията на огромно числено предимство на съветските сили беше блокиран и също високомерен. След това всичките три кораба дружно с персоналния състав, измежду които имаше ранени, беше превозен в Керч.
[b]Международно-правна оценка[/b]
Русия изяснява своите дейности с „ нарушаването на нейните суверенни води “. Обаче те са суверенни единствено в нейното правно поле и не са приети нито от Украйна, нито от интернационалната общественост.
Според интернационалното право съветската анексия на Крим нищо не е трансформирала – полуостровът де юре е остава украински, също както и морето към него. Керченският пролив и Азовско море също са запазили своя статут – вътрешни води на Русия и Украйна. Нещо повече, Азовско море е част от международния океан и попада под действието на нормите на интернационалното морско право.
Съответно, по въпроса за потреблението на акваторията на Черно и Азовско море, а също по този начин на Керченския пролив за осъществявания на своите задания, в това число инспекции, придружаване на цивилен кораби когато и да е при изискване на съблюдаване на сигурността на мореплаване, украинските военни кораби имат същите права, както и съветските. Следователно, съгласно определението в точка d) член 3 на Резолюцията на Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации №3314 (ХХIХ) от 14 декември 1974 година, дейностите на съветската страна попадат под признаците на акт на експанзия.
Още през февруари 2016 година украинското министерство на външните работи стартира правосъден развой и заведе иск в Международния арбитражен съд на Организация на обединените нации по морско право за нарушаванията на интернационалното морско право от Русия в Черно и Азовско море и Керченския пролив. В отговор Русия съобщи, че Азовско море не е обект на интернационалното морско право, тъй като съществува украинско-руски контракт за неговото потребление. Обаче, в член 1 точка 2 на този контракт е посочено, че комерсиалните и военни кораби, а също по този начин държавни кораби под флага на Украйна или Русия, употребявани на некомерсиални цели, имат право на свободно мореплаване в Азовско море и Керченския пролив.
Т.е., както в интернационалните съдилища, по този начин и директно в морето, съветската страна едностранно ползва както интернационалното морско право, по този начин и двустранния украинско-руски контракт за Азовско море.
[b]Какво следва[/b]
Това, което се случи на 25 ноември в Керченския пролив, ще има отрицателни последствия за Русия, тъй като от позиция на интернационалното право, отговорността за протичащото се разпорежда на нея.
Нещо повече, безусловно наскоро Европейският парламент гласоподава резолюция, която предложи на страните от Европейски Съюз да усилят глобите против Русия при положение на изостряне на обстановката в акваторията на Азовско море. На срещата на Г-20 в Аржентина би трябвало да се състои двустранна среща на американския и съветския президенти Доналд Тръмп и Владимир Путин. След случая в Керченския пролив нейното осъществяване е под въпрос. Вместо среща, Русия може да получи нова порция американски наказания. Освен всичко казано нагоре, следващата проява на мощ от Русия още повече ще я отслаби така и така опетнения й интернационален имидж.
Украйна завоюва повече от тази обстановка, в сравнение с загуби. Първо, тя стана жертва на следващата експанзия от страна на Руси, освен това този път – на неутрална територия /води/. Също по този начин Украйна получи следващия брой видео и аудио доказателства, които тя може да употребява в интернационалните съдилища, налагайки на Русия нови наказания и огромни обезщетения
На собствен ред е доста значима реакцията на интернационалната общественост. Ако тя не даде справедлива оценка на това, което се е случило в Керченския пролив, това може да подтикне Русия към продължение на своята политика към този момент по блокиране на Украйна в Черно море. А това към този момент ще значи ескалиране на напрежението в непосредствена непосредственост до източния фланг на НАТО. /БГНЕС
----------
Михаил Самус, заместник-директор за интернационалните въпроси в Центъра за проучване на армията, конверсията и разоръжаването /ЦИАКР/ в Киев, Украйна. От 2009 до 2015 година е управлявал европейския офис на ЦИАКР и информационно-консултантската компания Defense Express в Прага, Чехия. Ръководил е военно-политическите планове на ЦИАКР, основен редактор на списанието “Вестник за експортен надзор “, публицист в Defense Express. Коментатор във водещи украински, а също по този начин задгранични медии. Анализът му е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ