Годеницата на Гоце Делчев и приятелят и му вдигат сватба след неговата смърт
Михаил Герджиков изпълва заръката му
Някои историци дефинират връзките сред Гоце Делчев и Юстиниана (Янка Каневчева) като секрети, мистични и сантиментални.
Според македонските медии тя е огромната обич на Гоце Делчев. Истината обаче е, че сред двамата имало съдбовно привличане, духовно единство и обвързаност за цялостен един живот.
Явка е родена през 1878 година в Охрид, а по-късно родителите й се реалокират в София, където тя приключва гимназия и продължава да следва философия в Софийския университет. След това се връща в поробена Македония и стартира да преподава в девическото учебно заведение в Скопие.
Запознанството й с Гоце Делчев се случва около влизането й във ВМОРО. Янка взе участие в революционната женска група на учителката Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, дружно с Люба Кюпева от Велес и Амалия Примджанова, по-късно и брачна половинка на Климент Шапкарев.
Тъй като учителките квартируват в интернат, революционерите употребяват покоите им за основна квартира по време на Илинденското въстание.
По нова време Каневчева е натоварена с отговорността за обезпечаването на храна, облекла и оръжия. Тя поддържа връзки с консулите на Великите сили и изключително с съветския – Андрей Манделщам, който осведоми за хода на въстанието.
С времето възприятията й към Гоце Делев прерастват в откровена обич. През 1900 година, Янка взе участие дружно с него, Гьорче Петров и Борис Сарафов в отвличането на Никола Гешов – наследник на Иван Евстатиев Гешов. Намерението им обаче се проваля, защото семейство Гешови отпътуват за Париж.
В спомените си Димитър Дионисиев Попов споделя за вуйна си Янка, че доста добре си спомня, че тя шиела знаме на едната страна на което имало девойка-македонка, а на другата – златен лъв. Дала това знаме на обичания си Гоце Делчев.
Убийството на Гоце „ медийно “ се приготвя от негови съперници година по-рано. Разтревожената му обичана написа писмо до Яворов, който по това време е основен редактор на вестник „ Дело “ и упорства да бъдат опровергани слуховете, че се приготвя ликвидиране на Делчев.
Тъй като Янка непрекъснато била в контакт с Гоце Делчев, била наясно, че времето, в което се написа за убийството му, е бил на обиколка из четите. При всяка опция той й изпращал хабер по куриери, че е добре и е жив и здрав. Освен това я уведомявал къде и по кое време ще пристигна.
Към края на 1902 година за следващ път се популяризира мълвата за гибелта на войводата, а Янка го посреща с разтуптяно сърце в дома си.
За жал обаче щастливите им мигове не престават едвам няколко дни. След коледните празници на 1902 година, Делчев взема решение да замине още веднъж за Македония.
Янка му готви вкусна прощална вечеря и му дава алено въстаническо знаме с лъв и фигура на момиче и декларира на смешка, че той е лъвът, а момичето е тя. Гоце се смее с глас на това съпоставяне.
За да не й скапва настроението, Гоце си икономисва, че е срещу въстанието, за което към този момент съвсем обществено се приказва. Същата нощ се среща с правилния си другар и сподвижник Михаил Герджиков, пред който споделя, че не желае да отсрочва и бил доста обезпокоен от решението през пролетта да се вдигне въстание в Македония.
Иска отсрочване на въстанието, защото счита, че народът не е задоволително въоръжен и няма да бъде въстание, а касапница.
По-късно Михаил Герджиков написа в спомените си, че в никакъв случай не е виждал Гоце толкоз печален и обезпокоен.
Преди заминаването си, Гоце го прегърнал и със сълзи на очите го заръчал, в случай че с него се случи нещо, да вземе годеницата му, в случай че посред им се породят някакви усеща и даже ги благославя.
Няколко дни по-късно Янка научава за гибелта на Делчев и през идващите години върви облечена в печал, нищо, че е мома.
Пет години по-късно Михаил Герджиков й предлага брак и тя приема, а година по-късно на бял свят се появява щерка им Магдалина. Той се грижи за Янка до преждевременната й гибел през 1920 година и се бори за свободата на Македония до гибелта си.
Източник: Уикенд
Някои историци дефинират връзките сред Гоце Делчев и Юстиниана (Янка Каневчева) като секрети, мистични и сантиментални.
Според македонските медии тя е огромната обич на Гоце Делчев. Истината обаче е, че сред двамата имало съдбовно привличане, духовно единство и обвързаност за цялостен един живот.
Явка е родена през 1878 година в Охрид, а по-късно родителите й се реалокират в София, където тя приключва гимназия и продължава да следва философия в Софийския университет. След това се връща в поробена Македония и стартира да преподава в девическото учебно заведение в Скопие.
Запознанството й с Гоце Делчев се случва около влизането й във ВМОРО. Янка взе участие в революционната женска група на учителката Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, дружно с Люба Кюпева от Велес и Амалия Примджанова, по-късно и брачна половинка на Климент Шапкарев.
Тъй като учителките квартируват в интернат, революционерите употребяват покоите им за основна квартира по време на Илинденското въстание.
По нова време Каневчева е натоварена с отговорността за обезпечаването на храна, облекла и оръжия. Тя поддържа връзки с консулите на Великите сили и изключително с съветския – Андрей Манделщам, който осведоми за хода на въстанието.
С времето възприятията й към Гоце Делев прерастват в откровена обич. През 1900 година, Янка взе участие дружно с него, Гьорче Петров и Борис Сарафов в отвличането на Никола Гешов – наследник на Иван Евстатиев Гешов. Намерението им обаче се проваля, защото семейство Гешови отпътуват за Париж.
В спомените си Димитър Дионисиев Попов споделя за вуйна си Янка, че доста добре си спомня, че тя шиела знаме на едната страна на което имало девойка-македонка, а на другата – златен лъв. Дала това знаме на обичания си Гоце Делчев.
Убийството на Гоце „ медийно “ се приготвя от негови съперници година по-рано. Разтревожената му обичана написа писмо до Яворов, който по това време е основен редактор на вестник „ Дело “ и упорства да бъдат опровергани слуховете, че се приготвя ликвидиране на Делчев.
Тъй като Янка непрекъснато била в контакт с Гоце Делчев, била наясно, че времето, в което се написа за убийството му, е бил на обиколка из четите. При всяка опция той й изпращал хабер по куриери, че е добре и е жив и здрав. Освен това я уведомявал къде и по кое време ще пристигна.
Към края на 1902 година за следващ път се популяризира мълвата за гибелта на войводата, а Янка го посреща с разтуптяно сърце в дома си.
За жал обаче щастливите им мигове не престават едвам няколко дни. След коледните празници на 1902 година, Делчев взема решение да замине още веднъж за Македония.
Янка му готви вкусна прощална вечеря и му дава алено въстаническо знаме с лъв и фигура на момиче и декларира на смешка, че той е лъвът, а момичето е тя. Гоце се смее с глас на това съпоставяне.
За да не й скапва настроението, Гоце си икономисва, че е срещу въстанието, за което към този момент съвсем обществено се приказва. Същата нощ се среща с правилния си другар и сподвижник Михаил Герджиков, пред който споделя, че не желае да отсрочва и бил доста обезпокоен от решението през пролетта да се вдигне въстание в Македония.
Иска отсрочване на въстанието, защото счита, че народът не е задоволително въоръжен и няма да бъде въстание, а касапница.
По-късно Михаил Герджиков написа в спомените си, че в никакъв случай не е виждал Гоце толкоз печален и обезпокоен.
Преди заминаването си, Гоце го прегърнал и със сълзи на очите го заръчал, в случай че с него се случи нещо, да вземе годеницата му, в случай че посред им се породят някакви усеща и даже ги благославя.
Няколко дни по-късно Янка научава за гибелта на Делчев и през идващите години върви облечена в печал, нищо, че е мома.
Пет години по-късно Михаил Герджиков й предлага брак и тя приема, а година по-късно на бял свят се появява щерка им Магдалина. Той се грижи за Янка до преждевременната й гибел през 1920 година и се бори за свободата на Македония до гибелта си.
Източник: Уикенд
Източник: kliuki.net
КОМЕНТАРИ