Михаил Димов е създател на Института за изследване на тишината,

Михаил Димов е основател на Института за проучване на тишината, чието изложение звучи в резюме по този начин: Място за утихване и за оставане уединено със себе си, за съзерцаване и творчество, за изгубване и наново появяване, за смяна. Лаборатория за научно-артистични проучвания. Генератор на новаторски творения и практики. Посолство за безвремието в света на времето. " Институтът е концепция, предопределена да се популяризира по цялата планета   - изяснява Михаил, - и да даде подтик, ентусиазъм и ноу-хау за възникването на нова просвета – по-деликатна, по-зелена и по-творческа, културата на тишинавтите, които с изключение на да мълчат, могат да поддържат връзка на езиците на всички изкуства. " Появява се преди четири години като създание на необичайния Театър на сетивата. Първото едноименно събитие се случва в бизнес постройката „ Вертиго “ на бул. България. Следват още четири експерименални тишинафтски спектакъла отново там, а след тях се появява и „ Островът на Тишинафтите “ на язовир Голям Беглик в Родопите. Тишинафтските пътувания, резиденции, ритрийти към този момент наброяват стотици. Заедно с тях е основана и първата непрекъсната 24/365 база Silence Lab. Какво предизвика появяването на Института за проучване на тишината? Нуждата от остров на елементарност и тишина в шизофренния свят, в който живеем и в който има толкоз доста звук. Вербалният език е стигнал на лимита на опциите си. Духът търси път нататък, има нужда от пространство за престояване оттатък думите. Институтът стартира там, където свършват думите. Той основава пространство, където можеш да погледаш залеза и гората, ширнала се като море на фона на древната/млада Витоша, да свалиш отбраните. Има ли любопитни случки по време на събитията, изследващи тишината? Веднъж краят на лабиринтско прекарване за двама души (нещо като дребен театър, „ ушит “ по размер за получателите си) съответства с ден на отворените порти в Silence Lab. И откакто бяха минали през смайващи прекарвания с отворени и затворени очи, те се озоваха на място, цялостно с хора, които четат, вършат деликатна музика, пият чай, рисуват или се наслаждават на гледката от балкона, без думи. Естествено пътуващите си помислиха, че всичко това е нагласено за тях и всичките тези хора са актьори-статисти, събрани особено за финала на техния персонален театър. И макар че догатката им в тази ситуация не беше правилно, ТОВА е посоката, в която пътуваме – разбъркване на живота и изкуството по метод, по който те да не могат да бъдат ясно разграничени. Животът да бъде изкуство, изкуството – живот. Кое е най-голямото предизвикателство, обвързвано с проучването на тишината? Измъкването от “лепкавото желе “ на всекидневието, преди да пристъпиш прага на Института или да се впуснеш в някоя от необикновените му практики по улиците на града. Битката с гласовете вътре в теб, които ти споделят, че имаш доста по-важна работа, че би трябвало да ставаш на следващия ден заран рано, че може би тъкмо в този момент се разболяваш, че ти е студено и си изтощен - всички причини, с цел да НЕ направиш нещо друго, извънредно и ново. „ Лепкавото желе “ е метафората за битовизма и обвързаността ни с механичния свят, притискащ ни с повторението на едни и същи модели на мислене/действие и наличие в свят, цялостен с невероятни благоприятни условия за игра и творчество. Кое е най-трудно за чуване, когато човек изследва тишината? Най-трудни са първите моменти на притихването и вслушването. При потапянето в дълбините на персоналната ти Тишина постоянно се претърпява миг на вътрешна микро рецесия. Това е като прекосяване през пласт от тъмни мисловни модели и страсти. Важно е в този миг да останеш умишлен и спокоен, тъй като скоро тъмносивите облаци се разсейват и на вътрешното ти небе блясват искрящи, ярки звезди, тъкмо като звездите, които си виждал в детството си, когато очите ти са били чисти и необятно отворени... Какво съставлява креативната лаборатория Silence Lab? Пространство ОТВЪД ДУМИТЕ, което поддържаме дружно с група съидейници. Намира се в необятен апартамент в квартал Изгрев, на тринайсетия етаж на ръба на парка с аспект към Витоша. От самото му разкриване преди 4 години там никой не е приказвал. Няколко пъти в месеца мястото се отваря за събития, ориентирани към членове на Клуба на тишинавтите, а няколко пъти в годината - към всички, които имат интерес и нюх за това, което вършим. Какво се случва там? Silence Lab е лаборатория за тишинавтски проучвания. Място за утихване, за съзерцаване, за нахлуване в личните дълбини.В него се случват разнообразни креативен практики и опити оттатък думите: тишинавтски концерти, прожекции, престои, градски ритрийти, сесии за писане, снимане и изобразяване, музикални live trance сесии, сетивни вечЕри и пътувания, тишинавтско празуване на Нова година, дни на отворените порти. Всички тези събития са в действителност мотиви, да бъдем заЕДНО ОТВЪД ДУМИТЕ, оттатък нуждата да вербализираме живота си, просто ДА БЪДЕМ! За мозъка простотата е комплицирана, нужни са му претексти и задания, които го повеждат нанякъде, да го успокояват незабелязано и довеждат до........!!! Какво съставляват нощните тишинавски пътувания? Те са способ, който упражнявам и проучвам от повече от 3 десетилетия. Те са самобитни портали към други измерения, до които успяваш да стигнеш, в случай че преодолееш мощната гравитация на всекидневието. Тогава се разтварят страстите и прекарванията на един внимателен свят, който с всяка минала минута става все по-ясно осезаем и действителен. Нощните тишинавтски пътувания са проучвания на фините чувства, зараждащи при деликатното разглеждане на пейзажите отвън нас и вътре в нас самите. Исторически те имат доста общо с това, което са практикували ситуационистите (?) през ХХ-ти век и фланьорите (културни фигури в градската среда от ХIX в. Фланьор е човек, който се разхожда без забележима цел и без да бърза по улиците на града – б. р.) през ХIX в. Какво значи, че Silence Lab е креативен ускорител? Извадено от координатната система на думите, човешкото схващане автоматизирано превключва на по-дълбоки и антични канали на другарство с околния свят, с другите и със самото Себе си. В тази конюнктура се разсънва и усилва ИНТУИЦИЯТА. Тя е способна да подава подготвени решения на задания, пред които рационалният разум е безпомощен. Идват невероятни (трудни за вярване) хрумвания, облици, страсти и показа. Фантастичната live trance музика, която поражда в Silence Lab, e доказателство за това. Тя обаче е единствено път. Целта е Тишината най-после. В нея израстват невидими с просто око цветя и се долавя галактическата музика на сферите... Какво съставлява Клубът на тишинафтите? Какви хора членуват в него? Хора, за които Тишината е значим детайл от виталната им среда и като такава е станала към този момент нужда. Срещу годишен членски импорт и предпочитание за престояване оттатък думите, всеки би могъл да стане част от него, което му дава достъп до събитията в Silenece Lab, както и опция да води на тези събития други тишинавти.Клубът на тишинавтите е идея в развиване (както целия Институт). За мен най-любопитно е по какъв начин тази идея работии отвън България. Изненадваме какъв брой доста хора се палят – желаят да вземат участие, да се включват, да бъдат част от нея, когато я споделяме по време на пътуванията ни.Институтът за проучване на Тишината е ИДЕЯ, която сякаш идва от някакво БЪДЕЩЕ, което сензитивните същества ясно разпознават, предусещат и към което се стремят интуитивно. Да бъде! За информация за събитията на Института за проучване на Тишината и Silence Lab можете да се абонирате за месечен бюлетин и да прочетете повече на: Следващите тишинавтски събития са Сетивни градски пътувания - на 15 и 29 юни. Отворени са за дребна група. Вижте повече на.