Мигрената не е главоболие, тя е болест, която доскоро нямаше

„ Мигрената не е главоболие, тя е болест, която до неотдавна нямаше съответно лекуване. Всеки мигренен припадък оставя в мозъка по едно бяло петънце. Всеки припадък освен предизвиква болежка, само че и увреждане на мозъка. “ Това сподели акад. Иван Миланов, ръководител на Българско сдружение по неврология, по време на полемиката „ Мигрената – настоящ проблем на обществото “, проведена от diagnosa.info, която се организира нощес.

По думите на акад. Миланов мигрената и епилепсията са доста близки болести, като до момента за лекуването й са били употребявани лекарства, основани или за лекуване на епилепсия, или за лекуване на меланхолия. „ Вече има лечения, която са съответно за мигрена и работят, стига диагнозата да е точна. Виждал съм доста пациенти, на които са сложили диагноза мигрена, а те нямат такава. По-често се среща хипердиагностиката, в сравнение с противоположното. Новите медикаментите са два типа – моноклонални антитела, които се инжектират един път месечно, и медикаменти от групата на гепантите, които могат да се вземат на хапчета през ден. С тези лекарства въпреки пристъпите в никакъв случай да не изчезват, те стават по-слаби и по-малко на брой. В Европа стана извънредно известно лекуването с ботулинов токсин, тъй като той потиска равнищата на калцитонин-ген-свързания пептид, който е една от аргументите за мигрената. Това, което не трябва да одобряват пациентите с мигрена, са аналгетици, тъй като те имат особена сензитивност към тях и систематичният им банкет води до хронифициране на мигрената “, сподели още акад. Миланов.  

„ Много от медикаментите, които използвахме до неотдавна, бяха лекарства, на които лекуването на мигрената им беше занимание. Бяха основани високоспецифични медикаменти, които се употребяват при изострен припадък и инхибитори на калцитонин-ген-свързания пептид. Лошото е, че хората имат достъп и до медикаменти, които са рекламирани като ефикасни при всевъзможни главоболия, а има и такива, които одобряват аналгетици превантивно, което води до доста противен циничен кръг “, сподели и чл.-кор. проф. Георги Момеков.

Д-р Мария Трифонова съобщи, че у нас от мигрена страда към 12 до 14% от популацията, от които три пъти повече са дамите спрямо мъжете. Тя показа изследване, направено измежду 300 пациенти, 50% от които страдат от мигрена повече от 10 години.

По думите й 39% от пациентите с мигрена са сред 35-44 години, 11% - 25-34 и 34% - сред 45 и 54 години. От анкетата излиза наяве, че 31% от тези, които декларират, че страдат от мигрена, в никакъв случай не са били диагностицирани от доктор.

„ Около 60-70% от боледуващите са в групата на епизодичната мигрена, само че 25% имат пристъпи повече от три пъти в месеца “, сподели доктор Трифонова.

Анкетата е посочила, че за стопиране на пристъпите употребяват обезболяващи без рецепта, противомигренозните медикаменти, изписани от невролог, както и други различни способи – йога, медитация, постоянен сън. 90% от пациентите имат интерес към нови лекувания или нови лечебни подходи.

По отношение на работоспособността се оказва, че 14% от интервюираните са напуснали работа, 45,2% търпят огромно отрицателно въздействие върху работоспособността, а 26,7% имат приблизително въздействие.

Д-р Георги Славчев разяснява, че засегнатите от мигрена лица в трудоспособна възраст са 441 939, от които към 4% (17 678) са с хронична мигрена, която води до неявяване от работното място повече от 60 дни. „ Отчитайки всички тези лица с хронична мигрена и нуждата от най-малко два амбулаторни прегледа при експерт, годишните разноски, които се заплащат от НЗОК, са 2 785 876 лева Годишен разход за хората с хронична мигрена, които се лекуват с моноклонални антитела, е 16,6 млн. лева Медицинските разноски за всички лица с мигрена надвишават 28 млн. лева Ако медикаментите за профилактика бъдат реимбурсирани от НЗОК, ще се понижи честотата на мигренозните пристъпи и тези лица ще имат стопански принос като здравите хора “, сподели той.