Мианма заяви пред най-висшия съд на ООН, че Гамбия не

Мианма съобщи пред най-висшия съд на Организация на обединените нации, че Гамбия не е потвърдила изказванията си, че държавното управление в Найпидо е направило геноцид против мюсюлманското малцинство рохинга, съобщи Ройтерс.

Гамбия, чието население в по-голямата си част изповядва исляма, заведе дело в Международния съд на Организация на обединените нации (МС) през 2019 година В обвинителния акт се показва, че военната хунта, ръководеща Мианма, се е пробвала да ликвидира рохингите. Найпидо отхвърля тези обвинявания.

Ко Ко Хлайн, представител на Мианма, съобщи на днешното чуване по, че Гамбия не е съумяла да потвърди изказванията си. " Това дело ще бъде решено въз основа на потвърдени обстоятелства, а не на неподкрепени изказвания ", добави Хлайн.

През 2017 година въоръжените сили на Мианма започнаха атака, която принуди минимум 730 000 рохинги да изоставен домовете си и да избягат в прилежащ Бангладеш. Представители на етническото малцинство описаха за убийства, всеобщи изнасилвания и палежи на тяхно имущество в родината им.

Мисия на Организация на обединените нации за определяне на обстоятелствата стигна до заключението, че в хода на военната атака през 2017 година е имало " геноцидни дейности ".

Хунтата в Мианма отхвърля да е имало геноцид, а Хлайн през днешния ден съобщи пред съдиите, че офанзивата е била законна антитерористична акция в отговор на офанзивите на мюсюлмански бойци. По думите му задачата на Организация на обединените нации за определяне на обстоятелствата не е била справедлива и заключенията ѝ са ненадеждни.

Министерски съвет е най-висшата правосъдна инстанция на Организация на обединените нации и преглежда разногласия сред страни. Делото, заведено от Гамбия, е подкрепено от 57-членната Организация за ислямско съдействие.

В Мианма бушуват безредици от 2021 година, когато военните смъкнаха определеното гражданско държавно управление и грубо потушиха продемократичните митинги. В момента в страната се създават избори в три стадия. Организация на обединените нации, някои западни страни и правозащитни организации дефинират изборите като несвободни и нечестни.

Управляващата военна хунта твърди, че вотът " има социална поддръжка и се създава без насила ".