Вечерни новини: Бюджет 2026 най-после се появи; iN Sofia 2025 в снимки
МФ сподели Бюджет 2026 – с 3% недостиг и 45% преразпределение
Министерството на финансите разгласява проектобюджета за 2026 година, от който се вижда, че още веднъж се залага 3% бюджетен недостиг. Ведомството, ръководено от Теменужка Петкова, чака „ дупката “ да остане в тези рамки до 2028 година, което значи оставане в границите на Маастрихтските критерии.
iN Sofia 2025 в фотоси: Конкурентоспособност, декарбонизация и борба за гении
От дебатите за зелената промяна, новите заводи и AI през провокациите пред промишлеността и борбата за гении до визията за стопанската система на утрешния ден. Международният форум iN Sofia 2025, проведен от Economic.bg, раздвижи визиите за бъдещето и се трансформира в епицентър на оживени полемики за промишлеността, нововъведенията и конкурентоспособността.
Интервю | Икономическият напредък в България през 2025 година е „ неестествен “
Пламен Димитров е шеф на „ Кофас България ”. Той има над 16 години опит в банковия бранш. Започва кариерата си в ОББ като експерт микрокредити. През 2004 година постъпва в „ Райфайзенбанк ”, където е експерт по дребни и междинни предприятия, а по-късно става шеф на клон на банката. Пламен Димитров има магистърска степен по Икономика на търговията от Университета за национално и международно стопанство в София, а понастоящем следва за MBA в Cotrugli Business School.
Увеличаването на налог „ Дивидент “ е още един тласък за сивата стопанска система
Обявеното нарастване на налог „ Дивидент “ от 5 на 10% през 2026 година освен че няма да свие каузи на сивата стопанска система в България, какъвто е рекламираният издирван резултат от мярката, а ще има тъкмо противоположното деяние и ще „ удари “ елементарните хора и вложителите, като принуди някои бизнесмени да стартират да заобикалят неговото заплащане. За разисквания растеж пръв заяви през уикенда зам.-председателят на Народното събрание и ръководител на парламентарната група на „ БСП-Обединена левица “ Драгомир Стойнев.
България още не е пратила проектобюджет на Брюксел
На този стадий не сме виждали по-подробна чернова, само че нашето схващане е, че българските управляващи се стремят към бюджетен недостиг под или в границите на 3% през идната година. Това сподели европейския комисар Валдис Домбровскис в изявление за БНР в понеделник, 3 ноември.
Да излезем от „ Долината на гибелта “: Европейска комисия сплотява парите за просвета и промишленост и опростява процедурите
Европейският съюз готви огромна смяна в метода, по който финансира промишлеността и научните разработки. Новият Европейски фонд за конкурентоспособност (ECF), препоръчан от Европейската комисия, има за цел да направи това, което до момента Европа мъчно успяваше – да приведе положителните хрумвания от лабораториите в действително произвеждане на терен.
Бизнесът в България ще има гратисен интервал след старта на CBAM
Фирмите, наранени от Механизма за промяна на въглеродните излъчвания по границите (CBAM), ще разполагат с гратисен интервал от девет месеца след 1 януари 2026 година, с цел да продължат вноса на артикули от трети страни, до момента в който получат статут на „ утвърден декларатор “. Междувременно Европейската комисия приготвя до декември цялостен обзор на CBAM с нови законодателни оферти, които да изяснят разпоредбите за електрическата енергия, експорта и предотвратяването на злоупотреби.
Министерството на финансите разгласява проектобюджета за 2026 година, от който се вижда, че още веднъж се залага 3% бюджетен недостиг. Ведомството, ръководено от Теменужка Петкова, чака „ дупката “ да остане в тези рамки до 2028 година, което значи оставане в границите на Маастрихтските критерии.
iN Sofia 2025 в фотоси: Конкурентоспособност, декарбонизация и борба за гении
От дебатите за зелената промяна, новите заводи и AI през провокациите пред промишлеността и борбата за гении до визията за стопанската система на утрешния ден. Международният форум iN Sofia 2025, проведен от Economic.bg, раздвижи визиите за бъдещето и се трансформира в епицентър на оживени полемики за промишлеността, нововъведенията и конкурентоспособността.
Интервю | Икономическият напредък в България през 2025 година е „ неестествен “
Пламен Димитров е шеф на „ Кофас България ”. Той има над 16 години опит в банковия бранш. Започва кариерата си в ОББ като експерт микрокредити. През 2004 година постъпва в „ Райфайзенбанк ”, където е експерт по дребни и междинни предприятия, а по-късно става шеф на клон на банката. Пламен Димитров има магистърска степен по Икономика на търговията от Университета за национално и международно стопанство в София, а понастоящем следва за MBA в Cotrugli Business School.
Увеличаването на налог „ Дивидент “ е още един тласък за сивата стопанска система
Обявеното нарастване на налог „ Дивидент “ от 5 на 10% през 2026 година освен че няма да свие каузи на сивата стопанска система в България, какъвто е рекламираният издирван резултат от мярката, а ще има тъкмо противоположното деяние и ще „ удари “ елементарните хора и вложителите, като принуди някои бизнесмени да стартират да заобикалят неговото заплащане. За разисквания растеж пръв заяви през уикенда зам.-председателят на Народното събрание и ръководител на парламентарната група на „ БСП-Обединена левица “ Драгомир Стойнев.
България още не е пратила проектобюджет на Брюксел
На този стадий не сме виждали по-подробна чернова, само че нашето схващане е, че българските управляващи се стремят към бюджетен недостиг под или в границите на 3% през идната година. Това сподели европейския комисар Валдис Домбровскис в изявление за БНР в понеделник, 3 ноември.
Да излезем от „ Долината на гибелта “: Европейска комисия сплотява парите за просвета и промишленост и опростява процедурите
Европейският съюз готви огромна смяна в метода, по който финансира промишлеността и научните разработки. Новият Европейски фонд за конкурентоспособност (ECF), препоръчан от Европейската комисия, има за цел да направи това, което до момента Европа мъчно успяваше – да приведе положителните хрумвания от лабораториите в действително произвеждане на терен.
Бизнесът в България ще има гратисен интервал след старта на CBAM
Фирмите, наранени от Механизма за промяна на въглеродните излъчвания по границите (CBAM), ще разполагат с гратисен интервал от девет месеца след 1 януари 2026 година, с цел да продължат вноса на артикули от трети страни, до момента в който получат статут на „ утвърден декларатор “. Междувременно Европейската комисия приготвя до декември цялостен обзор на CBAM с нови законодателни оферти, които да изяснят разпоредбите за електрическата енергия, експорта и предотвратяването на злоупотреби.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ