Разрушиха къщата на Стефан Караджа в Тулча - държавата безхаберна към националните светини
Методий Иванов
Вчера научих доста тъжна вест - къщата на Стефан Караджа в Тулча (на снимката) е била съборена и към този момент не съществува. През 2019 година, когато я снимах при своята обиколка на българските забележителности в този добруджански град тя се продаваше, както е видно и от табелата на фасадата. Тогава притежателите ѝ желаеха към 50 хиляди евро. Въпреки, че страната ни беше сигнализирана на няколко пъти, имаше изявления в медиите и българските дипломати знаеха за нея, Министерство на културата, както и Министерство на външните работи не откриха за нужно да закупят тази историческа реликва и да се погрижат
да я трансфорат в музей или в български културен център
Единственото, което Министерство на външните работи направи още през далечната 2007 година, бе да сложи взаимно с локалните управляващи паметна плоча на фасадата, която през 2019 година към този момент липсваше.
В миналите години нямаше празнувания, полагане на цветя, образуване на туристически групи от родолюбиви българи, действително нито един представител на страната ни не си мръдна пръста. Никой служител не пожела да си скапе рахата с писане на план за закупуване, възстановяване и следващо потребление на постройката за културни и родолюбиви цели. И след повече от 160 година, през които тя бе оживяла в няколко войни и времена на бурни промени, вместо да създадем изпитание да я съхраним за поколенията, я загубихме.
Новината ми бе обявена от представител на Асоциацията на българите по света, към които се бях обърнал с молба за подпомагане по проблема, откакто неотдавна прочетох, че те са съумели да закупят родната къща на българския бунтовник и офицер Олимпий Панов в Тараклия и възнамеряват да я трансфорат в музей. Като същински родолюбци, те незабавно се отзоваха и направиха инспекция за положението и статута на къщата на Стефан Караджа в Тулча. Оказа се, че откакто години наред е била оповестена за продажба и не е имало интерес към нея заради неприятното ѝ положение, най-после притежателите са понижили цената доста. В резултат я купил някакъв локален ром, който
наскоро я разрушил,
евентуално с цел да освободи имота за предстоящ градеж.
И в случай че се питате по какъв начин е допустимо да се стигне дотук, то отговорът е мъчително явен. Поради безхаберие, липса на национално-отговорно мислене и интерес към историята от страна на тези, на които плащаме, с цел да се грижат за нашето културно-историческо завещание.
Да не забравяме, че преди година и половина служебният министър на културата Велислав Минеков отпусна близо 300 хиляди лева за ремонт и реституция на омразния Дом на Българска комунистическа партия на Бузлуджа и го разгласи за народен монумент, с цел да се грижи страната за него.
Добре, че въпреки всичко има организации, частни лица и даже непознати страни, които
милеят за нашите светини
и отделят време, старания и средства за тяхното запазване. Ето няколко образеца:
Асоциацията на българите по света и Световния парламент на българите по света избавиха къщата на Олимпий Панов в Тараклия, за която загатнах нагоре. Тепърва ще събират дарения и доброволчески труд за нейното поправяне и въвеждане в употреба.
За Солаковия хан в Букурещ - друга историческа постройка, обвързвана с нашата история (в нея е била печатницата на Любен Каравелов, а в двора се е намирала мелницата, в която са обитавали Ботев и Левски), тази година реши да се погрижи общинският съвет на румънската столица. С отпуснатите средства постройката ще бъде реставрирана, само че защо ще се употребява по-късно, остава неразбираемо. Едва ли ще бъде за българска просвета, поради тоталната бездейност и безучастност на страната ни по тематиката.
Къщата, в която е живял Христо Ботев в бесарабското село Задунаевка през 2021 година бе изплатена от някогашния ни консул в Одеса Димитър Тучков, който взаимно с локалния българин Димитър Йоргачов я ремонтира и реставрира, а по-късно подари на българската страна. Идеята на родолюбците беше постройката да бъде превърната в учебен център на името на Христо Ботев, а Министерството на образованието и науката да обезпечи финансирането и организацията. Тогавашният министър на МОН Красимир Вълчев одобри дарението, направи си ПР-снимки и пое ангажимент, само че от този момент развиване по въпроса няма - безхаберието продължава.
След дълги години на безрезултатни опити и старания от страна на разнообразни лица и организации, това лято фондацията на издателя и новоизпечен политик Манол Пейков съумя да събере посредством дарения нужните средства за закупуване на родната къща на огромния публицист Димитър Талев в Прилеп, с цел да я трансформира в културен център. Въпреки това, няколко месеца по-късно дълго чаканата договорка към момента не е осъществена и няма изясненост по кое време това може да се случи. Това подтикна група жители, подкрепени от Съюза на българските писатели, да отнесат казуса към настоящия министър на културата Кръстю Кръстев с зов подчиненото му ведомство да поеме самодейността и да спомага страната да закупи къщата. Основания за това има – през юни тази година държавното управление на Гълъб Донев взе решение за закупуване на къщата, само че от този момент развиване няма и нито страната, нито частната фондация са направили покупката. Междувременно домът на Талев се разпада, тъй като от години притежателите нямат опция да го поддържат.
Вчера научих доста тъжна вест - къщата на Стефан Караджа в Тулча (на снимката) е била съборена и към този момент не съществува. През 2019 година, когато я снимах при своята обиколка на българските забележителности в този добруджански град тя се продаваше, както е видно и от табелата на фасадата. Тогава притежателите ѝ желаеха към 50 хиляди евро. Въпреки, че страната ни беше сигнализирана на няколко пъти, имаше изявления в медиите и българските дипломати знаеха за нея, Министерство на културата, както и Министерство на външните работи не откриха за нужно да закупят тази историческа реликва и да се погрижат
да я трансфорат в музей или в български културен център
Единственото, което Министерство на външните работи направи още през далечната 2007 година, бе да сложи взаимно с локалните управляващи паметна плоча на фасадата, която през 2019 година към този момент липсваше.
В миналите години нямаше празнувания, полагане на цветя, образуване на туристически групи от родолюбиви българи, действително нито един представител на страната ни не си мръдна пръста. Никой служител не пожела да си скапе рахата с писане на план за закупуване, възстановяване и следващо потребление на постройката за културни и родолюбиви цели. И след повече от 160 година, през които тя бе оживяла в няколко войни и времена на бурни промени, вместо да създадем изпитание да я съхраним за поколенията, я загубихме.
Новината ми бе обявена от представител на Асоциацията на българите по света, към които се бях обърнал с молба за подпомагане по проблема, откакто неотдавна прочетох, че те са съумели да закупят родната къща на българския бунтовник и офицер Олимпий Панов в Тараклия и възнамеряват да я трансфорат в музей. Като същински родолюбци, те незабавно се отзоваха и направиха инспекция за положението и статута на къщата на Стефан Караджа в Тулча. Оказа се, че откакто години наред е била оповестена за продажба и не е имало интерес към нея заради неприятното ѝ положение, най-после притежателите са понижили цената доста. В резултат я купил някакъв локален ром, който
наскоро я разрушил,
евентуално с цел да освободи имота за предстоящ градеж.
И в случай че се питате по какъв начин е допустимо да се стигне дотук, то отговорът е мъчително явен. Поради безхаберие, липса на национално-отговорно мислене и интерес към историята от страна на тези, на които плащаме, с цел да се грижат за нашето културно-историческо завещание.
Да не забравяме, че преди година и половина служебният министър на културата Велислав Минеков отпусна близо 300 хиляди лева за ремонт и реституция на омразния Дом на Българска комунистическа партия на Бузлуджа и го разгласи за народен монумент, с цел да се грижи страната за него.
Добре, че въпреки всичко има организации, частни лица и даже непознати страни, които
милеят за нашите светини
и отделят време, старания и средства за тяхното запазване. Ето няколко образеца:
Асоциацията на българите по света и Световния парламент на българите по света избавиха къщата на Олимпий Панов в Тараклия, за която загатнах нагоре. Тепърва ще събират дарения и доброволчески труд за нейното поправяне и въвеждане в употреба.
За Солаковия хан в Букурещ - друга историческа постройка, обвързвана с нашата история (в нея е била печатницата на Любен Каравелов, а в двора се е намирала мелницата, в която са обитавали Ботев и Левски), тази година реши да се погрижи общинският съвет на румънската столица. С отпуснатите средства постройката ще бъде реставрирана, само че защо ще се употребява по-късно, остава неразбираемо. Едва ли ще бъде за българска просвета, поради тоталната бездейност и безучастност на страната ни по тематиката.
Къщата, в която е живял Христо Ботев в бесарабското село Задунаевка през 2021 година бе изплатена от някогашния ни консул в Одеса Димитър Тучков, който взаимно с локалния българин Димитър Йоргачов я ремонтира и реставрира, а по-късно подари на българската страна. Идеята на родолюбците беше постройката да бъде превърната в учебен център на името на Христо Ботев, а Министерството на образованието и науката да обезпечи финансирането и организацията. Тогавашният министър на МОН Красимир Вълчев одобри дарението, направи си ПР-снимки и пое ангажимент, само че от този момент развиване по въпроса няма - безхаберието продължава.
След дълги години на безрезултатни опити и старания от страна на разнообразни лица и организации, това лято фондацията на издателя и новоизпечен политик Манол Пейков съумя да събере посредством дарения нужните средства за закупуване на родната къща на огромния публицист Димитър Талев в Прилеп, с цел да я трансформира в културен център. Въпреки това, няколко месеца по-късно дълго чаканата договорка към момента не е осъществена и няма изясненост по кое време това може да се случи. Това подтикна група жители, подкрепени от Съюза на българските писатели, да отнесат казуса към настоящия министър на културата Кръстю Кръстев с зов подчиненото му ведомство да поеме самодейността и да спомага страната да закупи къщата. Основания за това има – през юни тази година държавното управление на Гълъб Донев взе решение за закупуване на къщата, само че от този момент развиване няма и нито страната, нито частната фондация са направили покупката. Междувременно домът на Талев се разпада, тъй като от години притежателите нямат опция да го поддържат.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ