Падение. Как бе унищожен „Кремиковци“
Металургичният колос на стойност 2,5 милиарда $ бе харизан за един продънен $
• Банкерът Атанас Тилев прецакан от съдружника си Валентин Захариев
• От кумова срама цената е скрита чак на пета страница в договора Двоен сътрудник на тоталитарните Държавна сигурност и военното разузнаване се е опитал преди време да приватизира металургичния колос „ Кремиковци “, само че единствено една писмен знак в офертата е провали проектите му. Това сочат нови документи на Комисията по досиетата, с които „ Уикенд “ разполага. Червеният ексбанкер Атанас Тилев и доближен на Жан Виденов е съучастник на основния приватизатор на комбината Валентин Захариев. Тилев се оказва в две качества – сътрудник и след това действен служащ на публични начала Румянцев на Първо основно ръководство на Държавна сигурност – външнополитическото разузнаване на режима, и незаконен шпионин Зингер на Разузнавателно управление на Министерството на нар – тоталитарното военно разузнаване. Малцина българи поради изключителна честност към Партията са имали привилегията да са секретни сътрудници по едно и също време на две от основните комунистически секрети служби. В горещия август на 1998 година тогавашният изпълнителен шеф на „ Кремиковци “ АД Дилян Димитров гордо декларира: „ Кремиковци ” АД работи на 93% от плановата си мощ, създал е 930 686 тона стомана и има 2,6 милиарда лв. чиста облага за полугодието на 1998 година при отговорности от близо 80 млн. $. Бившият министър председател Иван Костов, който е упрекван, че безусловно е харизал комбината за един $ наруши мълчанието след 20 година „ Кремиковци ” беше във в действителност банкрут и бе разгласен за изолираност и разпродажба от държавното управление на Жан Виденов. Само просрочените му отговорности в деноминирани левове сега на договорката (юни 1999 година – б.р.) бяха за над 642 млн. лв.. Впоследствие бяха предявени искания от разнообразни кредитори за още 200 млн. лв.. Това са причините на държавното управление да облекчи част от дълга на МК „ Кремиковци ” и одобри продажбата на комбината за 1 щатски $ ”, изяснява някогашният министър председател в книгата си.
Сравнението на данните демонстрира, че има нещо гнило в математиката към комбината. Година преди приватизацията той, въпреки и във влошено финансово положение, изрично не е бил пред банкрут. А единствено за няколко месеца „ Кремиковци ” е натрупал колосални задължения, за което мъчно може да се откри разумно пояснение. Има единствено два разновидността – или някой е крил положението му, или е бил източван целеустремено, с цел да може да бъде продаден на определени и то за един $ и да бъде комплициран кръст на 50-годишната му славна история.
Идеологът на тази приватизация е някогашния зам.-министър на индустрията в кабинета „ Костов ” Марин Маринов. Той е и лобистът предприятието да бъде харизано на „ Дару Металс ” на Валентин Захариев, напомнят си участници в събитията пред „ Уикенд ”. Нещо повече, Маринов по това време е и началник на Надзорния съвет на „ Кремиковци ”.
Мнозина през днешния ден си задават въпрос по какъв начин „ Кремиковци ” беше заличен от икономическата карта на България. Схемата стартира от кабинета „ Виденов ”, когато през 1996 година комбинатът е в включен в листата на предприятията за финансово излекуване. Две години по-късно към този момент при държавното управление на Иван Костов „ Кремиковци ” е комплициран на тезгяха. С решение от 14 юли 1998 година Агенцията за приватизация (АП) открива процедура за раздържавяване на 71% от „ Кремиковци ”.
Първоначално приватизационният меморандум е закупен от шест претенденти, само че в последна сметка в конкуренцията се включват единствено три – швейцарската „ Дюферко ” (по-късно претендент и за „ Стомана ” – Перник), турската „ Едемир ” и българската „ Дару Металс ”. Към момента на приватизационната договорка тази компания стои на входа и изхода на предприятието като главен доставчик на първични материали за „ Кремиковци ”. Собственикът й Валентин Захариев е измежду определените търговци, които при започване на 90-те години на предишния век натрупват първичния си капитал от търговия със скрап. Съдружник е и с някогашния банкер Атанас Тилев във компанията за покупка и продажба на черни и цветни метали „ Дару Метал ”. Двамата обаче се разделят поради разногласия за контрола над компанията. Захариев записва компания със сходното название – „ Дару Металс ” – разликата е единствено една писмен знак.
Резултатът от всичко това, е че посред договарянията за „ Кремиковци ” се разгаря нечуван скандал. Тилев афишира, че първата оферта за комбината е подадена точно от неговото сдружение, като оспорва правото на АП да подписа контракт с компанията на Захариев. От своя страна Захариев твърди, че „ Дару Метал ” в никакъв случай не е подавало оферта и единственото сдружение, участващо в конкуренцията, е неговата „ Дару Металс ”. Въпреки абсурда и неизяснения проблем с едната буквичка, в последна сметка Агенцията по приватизация завърши договарянията с компанията на Захариев. Договорът е подписан на 14 юни 1999 година, а автограф под него поставя тогавашният изпълнителен шеф на АП Захари Желязков. „ Дару Металс ” печели, като придобива комбината за 1 $.
За да не бъде скандализирана обществеността, в контракта единият $ е прикрит безусловно под масата – чак на петата страница от 21-страничния документ. Има няколко детайлности, с цел да стане ясно какво е продадено за един $. Срещу него са трансферирани 71% от собствеността на комбината. Тази благосъстоятелност включва 17 завода, един язовир (Огняново), топлоелектрическа централа, голям брой почивни станции, железопътен и автотранспорт, голяма повърхност с построена инфраструктура. Към момента на договорката в завода работят над 12 000 души, а по проектосметна документи неговата стойност е 2,5 милиарда $. По това време комбинатът е произвеждал 100 000 тона стомана месечно. Срещу тези активи стоят големите задължения, насъбрани от комбината в годините на усиленото му плячкосване по схемата „ вход и излаз ” на предприятието, осъществена от „ Мултигруп ”.
„ Дару Металс ” придобива „ Кремиковци ” с задължения за вложения в размер за 300 млн. $ в границите на 5 година и обвързване да заплати 70 млн. $ задължения на комбината по Закона за споразумяване на несъбираемите заеми (ЗУНК), 35 млн. $ към Държавния фонд за реорганизация и развиване и борчове към държавните „ Булгаргаз ” и НЕК, Национален осигурителен институт и хазната (мита и данъци), само че за не повече от 93,6 милиарда неденоминирани лв. или 93,6 млн. деноминирални лв.. Общата сума в $ на отговорностите, които „ Дару Металс ” се ангажира да поеме, е на стойност 150 млн. Това значи, че дружно с обещаните инвестиции финансовият ангажимент на компанията с изключение на заплащането на символичния един $, е 450 млн. $. Държава от своя страни заличава задължения на стойност 183 милиарда недоминирани лв. и 183 млн. доминирани.
Заради подозрения по отношение на опцията на „ Дару Металс ” да обезпечи парите за заплащането на задълженията, АП слага изискване – акциите на „ Кремиковци ” ще бъдат трансферирани единствено откакто купувачът подписа сделка и сътвори общо сдружение с външен вложител. „ Дару Металс ” показва италианската „ Марчегалия ” – една от водещите промишлени групи, оперираща на пазарите в Европа и света с неръждаема стомана. Официално „ Ердемир ” отпада от борбата с претекста, че отхвърля да усъвършенства офертата си. Турската компания предлага да купи „ Кремиковци ” за 1 $, да влага в комбината 450-500 млн. $, само че отхвърля да поеме задълженията му. Освен това „ Ердемир ” разполага с достъп до необятна мрежа от кредитни институции и завоювани пазари. Два милиона тона стомана е можело да пътуват към Турция, защото годишното й ползване по това време е 5 млн. т., а „ Ердемир ” обезпечава единствено 3 млн. т.
Явно е, че българското лоби има по-добри позиции в кабинета „ Костов ”, а години по-късно тогавашният основен прокурор Никола Филчев, ще разгласи, че те най-вероятно са били подплатени и с подобаваща комисиона. „ Приватизацията в огромната си част беше престъпен развой “, установи предходната година основният прокурор Иван Гешев.
Само няколко месеца по-късно страната обаче се отхвърля от личното си изискване. Макар да е ясно, че италианското сдружение няма да взе участие в договорката за „ Кремиковци ” АП трансферира акциите на Захариев против банкова гаранция в размер на 2,5 млн. $, издадена на „ Дару Металс “ от записаната в Лугано швейцарска банка Ю Би Ес. Гаранцията е трябвало да бъде от 12,5 млн. $, само че чак през февруари – седем месеца след продажбата на комбината, тя е попълнена с още 7,5 млн. $, с цел да стане общо 10 млн. Този номер вбесява медиатора по договорката – „ Райфайзен Инвестмънт ”, който с публично писмо от 25 август 1999 година до АП показва мнението, че организацията би следвало да трансферира собствеността върху акциите на „ Кремиковци ” на „ Дару Металс “ едвам откакто получи действителни обезпечения от купувача. Остава загадка и фактът по какъв начин с тези 2,5 млн. $ ще бъдат обезпечени изплащането на задълженията и плануваните вложения на обща стойност 450 млн. $.
Държавата обаче завърта за Захариев колелото на шанса. До края на 1999 година са опростени отговорности в размер на 390 млн. деноминирани лв.. Нещо повече, приема желае му за смяна в капиталовия проект за първата година, с цел да можело предприятието да има свежи пари. Следват цяла серия от отстъпки, резюмето от които е, че „ Дару Металс ” от всички обещани вложения не влага в комбината и една шеста. През 2000 година вложенията са 39,5 млн. $, а година по-късно – единствено 13,8 млн. $. В отчет от 25 страници Агенцията за следприватизационен надзор (АСК) показва издънките на „ Дару Металс ” и на неговия притежател Валентин Захариев, които са повече от съществени. За несъблюдение на капиталовата си стратегия за 2000 година купувачът е глобен от АСПК с наказателна клауза от 5 млн. $ за 2000 година, която е платена от гаранционния депозит, и 23,3 млн. $ за 2021 година Тази наказателна клауза по този начин и не е платена. Междувременно в комбината потеглят жестоки съкращения, които надалеч надвишават контрактуваното със синдикатите, само че той като в приватизационния контракт наказания за това не са планувани, за самия Захариев последици няма.
Индиецът Митал довършва завода Жили комбината, финансира с негови пари действия в чужбина През 2004 година стартират финалните акомпанименти в грабежа на „ Кремиковци ”. Тогава „ Дару Металс ”, към този момент преименувана на „ Финметалс Холдинг ”, стартира договаряния с капиталовата компания на индийският магнат Прамод Митал. Преговорите са финализирани през август 2005 година Тогава „ Глобъл Стиийл Холдинг ”, част от „ Испат Индъстрис Лимитид ” на Митал, изкупува дяловете на „ Финметалс ” в комбината. Според изявления от този интервал индийците са платили за договорката сред 100 и 140 млн. $, като при договореностите е бил регистрирано, че „ Кремиковци ” има активи за 1,2 милиарда лв.. Задълженията му възлизат обаче на съвсем същата сума.
През 2004 година „ Кремиковци ” е излязъл на облага от 80 млн. лв., като растежът на приходите от продажби на продукция по отношение на миналата година е бил 30%.
Логично поражда въпросът по какъв начин 3 година по-късно комбинатът влиза в процедура по неплатежоспособност, а през идната 2009 година е разгласен във банкрут. Обяснението е още веднъж едно – източване. След поредност от сигнали на синдикатите, че Митал жили комбината и финансира с негови пари свои действия в чужбина, през януари 2008 година кабинетът „ Станишев ” погва компанията на индийския магнат, като праща тогавашната Агенция за държавен финансов надзор в сдружението. Междувременно то се оказва в положение на неспособност да обслужва задълженията си и е открита процедура по неплатежоспособност. През декември 2008 година главните му действия към този момент на практика са спрени, а през май 2009 година е прекратено и газоснабдяването, вследствие на което стопират коксохимическите мощности. Така най-голямото дружество в страната изпада дефинитивно от икономическата карта на България и в края на 2010 година стартира фактическата му ликвидация на части за скрап. А индиецът Митал прозорливо си е обрал крушите и е забогатял с няколко десетки милиона…
Социалистическият колос, осъществен от Живков Решението за основаване на МК „ Кремиковци “ въз основата на Кремиковското железнорудно находище е взето на Априлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Проектът е осъществен единствено с дейния напън на Тодор Живков върху руското държавно управление, което обезпечава технологията на комбината. Като мотив за започването на плана се сочи, че извличаните от рудата барит и олово ще са задоволителни, с цел да обезпечат рентабилността на завода – нещо, което се оказва невероятно.
Строителството стартира през 1960 година В хода на построяването в началото планувания потенциал е повишен, а периодите за довеждане докрай са съкратени. След 10 ноември самият Живков ще признае, че основаването на комбината е неточност, и ще приписва нараствания му потенциал на руски напън.
През 1963 година потегля производството на кокс и чугун. През 1964 година стартира производството на металургичен агломерат, а до 1969 година – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в употреба станове и цехове за произвеждане на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на бяло тенеке и на ламарина с пластмасово покритие.
Живият микрофон на КГБ 74-годишният Атанас Тилев е някогашен притежател на банкрутиралите Банка за аграрни заем (БЗК) и Добруджанска банка. БЗК финансира компании към кръга „ Орион “, непосредствен до тогавашния министър председател Жан Виденов. Тилев е огромен другар на ген. Бриго Аспарухов, който даже беше упрекнат, че е унищожил досието му на сътрудник Румянцев в Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност, възлизащо на 500 тома. През 1981 година немският вестник „ Велт ам Зонтаг “ написа за Тилев, че е „ живият микрофон на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “.
Атанас Тилев приключва Немската гимназия в Ловеч, бил е преводач на Тодор Живков. Жени се за Кукка Мария, щерка на министъра на външните работи на Финландия доктор Ахти Карялайнен. Във Финландия Тилев основава компания „ Тампела “, която търгува с метали и земекопни машини с тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. През 2011 година е дефинитивно оправдан за източването на 543 млн. лева от БЗК. Делото за занемареност е прекъснато заради – каква изненада! – изтекла безспорна отминалост.
• Банкерът Атанас Тилев прецакан от съдружника си Валентин Захариев
• От кумова срама цената е скрита чак на пета страница в договора Двоен сътрудник на тоталитарните Държавна сигурност и военното разузнаване се е опитал преди време да приватизира металургичния колос „ Кремиковци “, само че единствено една писмен знак в офертата е провали проектите му. Това сочат нови документи на Комисията по досиетата, с които „ Уикенд “ разполага. Червеният ексбанкер Атанас Тилев и доближен на Жан Виденов е съучастник на основния приватизатор на комбината Валентин Захариев. Тилев се оказва в две качества – сътрудник и след това действен служащ на публични начала Румянцев на Първо основно ръководство на Държавна сигурност – външнополитическото разузнаване на режима, и незаконен шпионин Зингер на Разузнавателно управление на Министерството на нар – тоталитарното военно разузнаване. Малцина българи поради изключителна честност към Партията са имали привилегията да са секретни сътрудници по едно и също време на две от основните комунистически секрети служби. В горещия август на 1998 година тогавашният изпълнителен шеф на „ Кремиковци “ АД Дилян Димитров гордо декларира: „ Кремиковци ” АД работи на 93% от плановата си мощ, създал е 930 686 тона стомана и има 2,6 милиарда лв. чиста облага за полугодието на 1998 година при отговорности от близо 80 млн. $. Бившият министър председател Иван Костов, който е упрекван, че безусловно е харизал комбината за един $ наруши мълчанието след 20 година „ Кремиковци ” беше във в действителност банкрут и бе разгласен за изолираност и разпродажба от държавното управление на Жан Виденов. Само просрочените му отговорности в деноминирани левове сега на договорката (юни 1999 година – б.р.) бяха за над 642 млн. лв.. Впоследствие бяха предявени искания от разнообразни кредитори за още 200 млн. лв.. Това са причините на държавното управление да облекчи част от дълга на МК „ Кремиковци ” и одобри продажбата на комбината за 1 щатски $ ”, изяснява някогашният министър председател в книгата си.
Сравнението на данните демонстрира, че има нещо гнило в математиката към комбината. Година преди приватизацията той, въпреки и във влошено финансово положение, изрично не е бил пред банкрут. А единствено за няколко месеца „ Кремиковци ” е натрупал колосални задължения, за което мъчно може да се откри разумно пояснение. Има единствено два разновидността – или някой е крил положението му, или е бил източван целеустремено, с цел да може да бъде продаден на определени и то за един $ и да бъде комплициран кръст на 50-годишната му славна история.
Идеологът на тази приватизация е някогашния зам.-министър на индустрията в кабинета „ Костов ” Марин Маринов. Той е и лобистът предприятието да бъде харизано на „ Дару Металс ” на Валентин Захариев, напомнят си участници в събитията пред „ Уикенд ”. Нещо повече, Маринов по това време е и началник на Надзорния съвет на „ Кремиковци ”.
Мнозина през днешния ден си задават въпрос по какъв начин „ Кремиковци ” беше заличен от икономическата карта на България. Схемата стартира от кабинета „ Виденов ”, когато през 1996 година комбинатът е в включен в листата на предприятията за финансово излекуване. Две години по-късно към този момент при държавното управление на Иван Костов „ Кремиковци ” е комплициран на тезгяха. С решение от 14 юли 1998 година Агенцията за приватизация (АП) открива процедура за раздържавяване на 71% от „ Кремиковци ”.
Първоначално приватизационният меморандум е закупен от шест претенденти, само че в последна сметка в конкуренцията се включват единствено три – швейцарската „ Дюферко ” (по-късно претендент и за „ Стомана ” – Перник), турската „ Едемир ” и българската „ Дару Металс ”. Към момента на приватизационната договорка тази компания стои на входа и изхода на предприятието като главен доставчик на първични материали за „ Кремиковци ”. Собственикът й Валентин Захариев е измежду определените търговци, които при започване на 90-те години на предишния век натрупват първичния си капитал от търговия със скрап. Съдружник е и с някогашния банкер Атанас Тилев във компанията за покупка и продажба на черни и цветни метали „ Дару Метал ”. Двамата обаче се разделят поради разногласия за контрола над компанията. Захариев записва компания със сходното название – „ Дару Металс ” – разликата е единствено една писмен знак.
Резултатът от всичко това, е че посред договарянията за „ Кремиковци ” се разгаря нечуван скандал. Тилев афишира, че първата оферта за комбината е подадена точно от неговото сдружение, като оспорва правото на АП да подписа контракт с компанията на Захариев. От своя страна Захариев твърди, че „ Дару Метал ” в никакъв случай не е подавало оферта и единственото сдружение, участващо в конкуренцията, е неговата „ Дару Металс ”. Въпреки абсурда и неизяснения проблем с едната буквичка, в последна сметка Агенцията по приватизация завърши договарянията с компанията на Захариев. Договорът е подписан на 14 юни 1999 година, а автограф под него поставя тогавашният изпълнителен шеф на АП Захари Желязков. „ Дару Металс ” печели, като придобива комбината за 1 $.
За да не бъде скандализирана обществеността, в контракта единият $ е прикрит безусловно под масата – чак на петата страница от 21-страничния документ. Има няколко детайлности, с цел да стане ясно какво е продадено за един $. Срещу него са трансферирани 71% от собствеността на комбината. Тази благосъстоятелност включва 17 завода, един язовир (Огняново), топлоелектрическа централа, голям брой почивни станции, железопътен и автотранспорт, голяма повърхност с построена инфраструктура. Към момента на договорката в завода работят над 12 000 души, а по проектосметна документи неговата стойност е 2,5 милиарда $. По това време комбинатът е произвеждал 100 000 тона стомана месечно. Срещу тези активи стоят големите задължения, насъбрани от комбината в годините на усиленото му плячкосване по схемата „ вход и излаз ” на предприятието, осъществена от „ Мултигруп ”.
„ Дару Металс ” придобива „ Кремиковци ” с задължения за вложения в размер за 300 млн. $ в границите на 5 година и обвързване да заплати 70 млн. $ задължения на комбината по Закона за споразумяване на несъбираемите заеми (ЗУНК), 35 млн. $ към Държавния фонд за реорганизация и развиване и борчове към държавните „ Булгаргаз ” и НЕК, Национален осигурителен институт и хазната (мита и данъци), само че за не повече от 93,6 милиарда неденоминирани лв. или 93,6 млн. деноминирални лв.. Общата сума в $ на отговорностите, които „ Дару Металс ” се ангажира да поеме, е на стойност 150 млн. Това значи, че дружно с обещаните инвестиции финансовият ангажимент на компанията с изключение на заплащането на символичния един $, е 450 млн. $. Държава от своя страни заличава задължения на стойност 183 милиарда недоминирани лв. и 183 млн. доминирани.
Заради подозрения по отношение на опцията на „ Дару Металс ” да обезпечи парите за заплащането на задълженията, АП слага изискване – акциите на „ Кремиковци ” ще бъдат трансферирани единствено откакто купувачът подписа сделка и сътвори общо сдружение с външен вложител. „ Дару Металс ” показва италианската „ Марчегалия ” – една от водещите промишлени групи, оперираща на пазарите в Европа и света с неръждаема стомана. Официално „ Ердемир ” отпада от борбата с претекста, че отхвърля да усъвършенства офертата си. Турската компания предлага да купи „ Кремиковци ” за 1 $, да влага в комбината 450-500 млн. $, само че отхвърля да поеме задълженията му. Освен това „ Ердемир ” разполага с достъп до необятна мрежа от кредитни институции и завоювани пазари. Два милиона тона стомана е можело да пътуват към Турция, защото годишното й ползване по това време е 5 млн. т., а „ Ердемир ” обезпечава единствено 3 млн. т.
Явно е, че българското лоби има по-добри позиции в кабинета „ Костов ”, а години по-късно тогавашният основен прокурор Никола Филчев, ще разгласи, че те най-вероятно са били подплатени и с подобаваща комисиона. „ Приватизацията в огромната си част беше престъпен развой “, установи предходната година основният прокурор Иван Гешев.
Само няколко месеца по-късно страната обаче се отхвърля от личното си изискване. Макар да е ясно, че италианското сдружение няма да взе участие в договорката за „ Кремиковци ” АП трансферира акциите на Захариев против банкова гаранция в размер на 2,5 млн. $, издадена на „ Дару Металс “ от записаната в Лугано швейцарска банка Ю Би Ес. Гаранцията е трябвало да бъде от 12,5 млн. $, само че чак през февруари – седем месеца след продажбата на комбината, тя е попълнена с още 7,5 млн. $, с цел да стане общо 10 млн. Този номер вбесява медиатора по договорката – „ Райфайзен Инвестмънт ”, който с публично писмо от 25 август 1999 година до АП показва мнението, че организацията би следвало да трансферира собствеността върху акциите на „ Кремиковци ” на „ Дару Металс “ едвам откакто получи действителни обезпечения от купувача. Остава загадка и фактът по какъв начин с тези 2,5 млн. $ ще бъдат обезпечени изплащането на задълженията и плануваните вложения на обща стойност 450 млн. $.
Държавата обаче завърта за Захариев колелото на шанса. До края на 1999 година са опростени отговорности в размер на 390 млн. деноминирани лв.. Нещо повече, приема желае му за смяна в капиталовия проект за първата година, с цел да можело предприятието да има свежи пари. Следват цяла серия от отстъпки, резюмето от които е, че „ Дару Металс ” от всички обещани вложения не влага в комбината и една шеста. През 2000 година вложенията са 39,5 млн. $, а година по-късно – единствено 13,8 млн. $. В отчет от 25 страници Агенцията за следприватизационен надзор (АСК) показва издънките на „ Дару Металс ” и на неговия притежател Валентин Захариев, които са повече от съществени. За несъблюдение на капиталовата си стратегия за 2000 година купувачът е глобен от АСПК с наказателна клауза от 5 млн. $ за 2000 година, която е платена от гаранционния депозит, и 23,3 млн. $ за 2021 година Тази наказателна клауза по този начин и не е платена. Междувременно в комбината потеглят жестоки съкращения, които надалеч надвишават контрактуваното със синдикатите, само че той като в приватизационния контракт наказания за това не са планувани, за самия Захариев последици няма.
Индиецът Митал довършва завода Жили комбината, финансира с негови пари действия в чужбина През 2004 година стартират финалните акомпанименти в грабежа на „ Кремиковци ”. Тогава „ Дару Металс ”, към този момент преименувана на „ Финметалс Холдинг ”, стартира договаряния с капиталовата компания на индийският магнат Прамод Митал. Преговорите са финализирани през август 2005 година Тогава „ Глобъл Стиийл Холдинг ”, част от „ Испат Индъстрис Лимитид ” на Митал, изкупува дяловете на „ Финметалс ” в комбината. Според изявления от този интервал индийците са платили за договорката сред 100 и 140 млн. $, като при договореностите е бил регистрирано, че „ Кремиковци ” има активи за 1,2 милиарда лв.. Задълженията му възлизат обаче на съвсем същата сума.
През 2004 година „ Кремиковци ” е излязъл на облага от 80 млн. лв., като растежът на приходите от продажби на продукция по отношение на миналата година е бил 30%.
Логично поражда въпросът по какъв начин 3 година по-късно комбинатът влиза в процедура по неплатежоспособност, а през идната 2009 година е разгласен във банкрут. Обяснението е още веднъж едно – източване. След поредност от сигнали на синдикатите, че Митал жили комбината и финансира с негови пари свои действия в чужбина, през януари 2008 година кабинетът „ Станишев ” погва компанията на индийския магнат, като праща тогавашната Агенция за държавен финансов надзор в сдружението. Междувременно то се оказва в положение на неспособност да обслужва задълженията си и е открита процедура по неплатежоспособност. През декември 2008 година главните му действия към този момент на практика са спрени, а през май 2009 година е прекратено и газоснабдяването, вследствие на което стопират коксохимическите мощности. Така най-голямото дружество в страната изпада дефинитивно от икономическата карта на България и в края на 2010 година стартира фактическата му ликвидация на части за скрап. А индиецът Митал прозорливо си е обрал крушите и е забогатял с няколко десетки милиона…
Социалистическият колос, осъществен от Живков Решението за основаване на МК „ Кремиковци “ въз основата на Кремиковското железнорудно находище е взето на Априлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Проектът е осъществен единствено с дейния напън на Тодор Живков върху руското държавно управление, което обезпечава технологията на комбината. Като мотив за започването на плана се сочи, че извличаните от рудата барит и олово ще са задоволителни, с цел да обезпечат рентабилността на завода – нещо, което се оказва невероятно.
Строителството стартира през 1960 година В хода на построяването в началото планувания потенциал е повишен, а периодите за довеждане докрай са съкратени. След 10 ноември самият Живков ще признае, че основаването на комбината е неточност, и ще приписва нараствания му потенциал на руски напън.
През 1963 година потегля производството на кокс и чугун. През 1964 година стартира производството на металургичен агломерат, а до 1969 година – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в употреба станове и цехове за произвеждане на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на бяло тенеке и на ламарина с пластмасово покритие.
Живият микрофон на КГБ 74-годишният Атанас Тилев е някогашен притежател на банкрутиралите Банка за аграрни заем (БЗК) и Добруджанска банка. БЗК финансира компании към кръга „ Орион “, непосредствен до тогавашния министър председател Жан Виденов. Тилев е огромен другар на ген. Бриго Аспарухов, който даже беше упрекнат, че е унищожил досието му на сътрудник Румянцев в Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност, възлизащо на 500 тома. През 1981 година немският вестник „ Велт ам Зонтаг “ написа за Тилев, че е „ живият микрофон на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “.
Атанас Тилев приключва Немската гимназия в Ловеч, бил е преводач на Тодор Живков. Жени се за Кукка Мария, щерка на министъра на външните работи на Финландия доктор Ахти Карялайнен. Във Финландия Тилев основава компания „ Тампела “, която търгува с метали и земекопни машини с тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. През 2011 година е дефинитивно оправдан за източването на 543 млн. лева от БЗК. Делото за занемареност е прекъснато заради – каква изненада! – изтекла безспорна отминалост.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ