Елинор Бъргстийн и нейните Мръсни танци, които станаха на 35
„ Метафора на Америка през лятото на 1963 година “. Така Ню Йорк Таймс разказва един от най-популярните филми в историята на киното. Става въпрос за „ Мръсни танци “ – световният шлагер с Патрик Суейзи и Дженифър Грей . На 21 август се навършиха 35 години от момента, в който лентата излиза на необятния екран.
Зад целия филм, отвън светлините на прожекторите, обаче стои една жена, която написа историята и продуцира лентата, трансформирал се в емблематична за цяло едно потомство.
Елинор Бъргстийн е писателката, сценаристка и продуцентка, която стои зад „ Мърсни танци “. Филмът печели 4 наглади Златен глобус, две награди Грами и още редица оценки от разнообразни фестивали.
Много от феновете през днешния ден го свързват кино лентата и с песента „ The Time Of My Life “, която печели премия Оскар за най-хубава истинска ария.
Бъркстийн е родена в Бруклин през април 1938 година Като тийнейджърка е дейна латинотанцьорка и даже се явява в локални надпревари. Като по-голяма получава висшето си обучение в Пенсилванския университет. Докато е студентка става инструктор в едно от студията за танци на известния балетист и предприемач Артър Мъри.
Скоро след завършването си тя стартира да написа, а работата ѝ намира място в някои от най-реномираните издания в Съединени американски щати. Още от 60-те тя се занимава с въпроси, за които се приказва прекомерно малко по това време – мястото на дамите в обществото и техните права, половото пристрастяване и други.
Първият сюжет, който тя написа, е за кино лентата „ Мой ред “ с присъединяване на Майкъл Дъглас и Джил Клейбърг. Работи още по филми като комедията „ Систър акт “ с Упи Голдбърг, „ Нека да съм аз “ с Патрик Стюарт и Кембъл Скот и други.
Най-големият ѝ триумф, несъмнено, е обвързван с „ Мръсни танци “, в който заема основна роля в цялата продукция. Още тогава рецензията се вълнува от въпроса дали лентата показва живота на самата Елинор.
„ Историята на мръсни танци не е историята на живота ми, само че във кино лентата има фрагменти от него “, споделя тя през 2021 година
Тя споделя, че двете основни героини във кино лентата са повлияни от личната ѝ биография. Нейният генезис е обвързван с демократично, еврейско семейство, което постоянно посещава региона на Катскилс, където през 60-те се развива действието във кино лентата. Както Джони Касъл, персонажа изигран от Суейзи, Бъргсийн е умела „ танцьорка на мръсни танци “, която се учи по време на домашни купони, а по-късно се изявява като инструктор.
„ Обичам да танцувам. Политиката беше доста значима за мен “, споделя Елинор.
Освен романтиката и танците, филмът се занимава и с друга значима тематика – тази за аборта. Тогава тя е по-скоро табу в Съединени американски щати, а в днешно време е мотив за остро опълчване сред двете водещи политически сили, както и вътре в обществото. Множество правозащитници и юристи, които се занимават с правото на аборт в страната, дефинират показаното в лентата като „ златен стандарт “ на филмовото обрисуване на прекратяването на бременността.
„ Филмът предлага състрадателно изложение на аборта, в което дамата, която го търси, не е демонизирана с първичните терзания за здравето и която резервира опцията си да има деца в бъдеще, вместо да се изправя пред етичната алтернатива на това да показа или не за решението си “, написа Янис Циомакис.
В сюжета тя прави и стъпка обратно към тематика, която в края на 80-те се счита за изтъркана – войната във Виетнам.
„ Исках да показва този миг, тъй като доста млади мъже могат да бъдат изпратени да се бият на друго място и в друго време “, споделя Бъргстийн.
Филмът е огромен триумф и даже надскача упованията на екипа, който стои зад него. Първоначалните упования са, че той ще гледан главно от тийнеджърите, само че той добива доста по-широка известност и става един от най-популярните филми в международен мащаб за годината с доходи от 170 млн. $.
По-късно той става и номер едно в класациите за наем от видеотеките в страната и се трансформира в първия филм, чийто продажби доближават над 1 млн. копия. Той продължава да има и рекордни продажби при преиздаването му през 1987г., както и откакто минава на дисков притежател през 2007 година
Различни ранглисти го слагат в челото на най-популярните филми измежду женската публика за всички времена и му дават названието „ Междузвездни войни за девойки “.
В последна сметка, поради дългите години, в който филмът остава настоящ поради въпросите, които повдига, Елинор взема решение, че той би трябвало да откри място и по-близо до феновете. Поради тази причина тя взема решение да го сложи на сцена. Това ѝ разрешава да добави и нови подиуми, които хвърлят спомагателна светлина върху обособените персонажи.
Сценичната версия на „ Мръсни танци “ също има огромен триумф и се играе на подиуми в над 30 страни като печели голям брой награди и чупи върхове по продажби.
В последните години Елинор се е отдала на общ план дружно с композитора Пол Нюмън.
Големият триумф на историята от „ Мръсни танци “ обаче продължава да е едно нещата, които я вършат доста щастлива, а по думите ѝ новият театрален живот на историята е „ благословия “.
„ Хора на всевъзможни възрасти го гледат дружно. Баби и дядовци с техните деца, а те със своите, всички го гледат дружно. За мен това е като да стигна до луната, доста съм признателна “.
Зад целия филм, отвън светлините на прожекторите, обаче стои една жена, която написа историята и продуцира лентата, трансформирал се в емблематична за цяло едно потомство.
Елинор Бъргстийн е писателката, сценаристка и продуцентка, която стои зад „ Мърсни танци “. Филмът печели 4 наглади Златен глобус, две награди Грами и още редица оценки от разнообразни фестивали.
Много от феновете през днешния ден го свързват кино лентата и с песента „ The Time Of My Life “, която печели премия Оскар за най-хубава истинска ария.
Бъркстийн е родена в Бруклин през април 1938 година Като тийнейджърка е дейна латинотанцьорка и даже се явява в локални надпревари. Като по-голяма получава висшето си обучение в Пенсилванския университет. Докато е студентка става инструктор в едно от студията за танци на известния балетист и предприемач Артър Мъри.
Скоро след завършването си тя стартира да написа, а работата ѝ намира място в някои от най-реномираните издания в Съединени американски щати. Още от 60-те тя се занимава с въпроси, за които се приказва прекомерно малко по това време – мястото на дамите в обществото и техните права, половото пристрастяване и други.
Първият сюжет, който тя написа, е за кино лентата „ Мой ред “ с присъединяване на Майкъл Дъглас и Джил Клейбърг. Работи още по филми като комедията „ Систър акт “ с Упи Голдбърг, „ Нека да съм аз “ с Патрик Стюарт и Кембъл Скот и други.
Най-големият ѝ триумф, несъмнено, е обвързван с „ Мръсни танци “, в който заема основна роля в цялата продукция. Още тогава рецензията се вълнува от въпроса дали лентата показва живота на самата Елинор.
„ Историята на мръсни танци не е историята на живота ми, само че във кино лентата има фрагменти от него “, споделя тя през 2021 година
Тя споделя, че двете основни героини във кино лентата са повлияни от личната ѝ биография. Нейният генезис е обвързван с демократично, еврейско семейство, което постоянно посещава региона на Катскилс, където през 60-те се развива действието във кино лентата. Както Джони Касъл, персонажа изигран от Суейзи, Бъргсийн е умела „ танцьорка на мръсни танци “, която се учи по време на домашни купони, а по-късно се изявява като инструктор.
„ Обичам да танцувам. Политиката беше доста значима за мен “, споделя Елинор.
Освен романтиката и танците, филмът се занимава и с друга значима тематика – тази за аборта. Тогава тя е по-скоро табу в Съединени американски щати, а в днешно време е мотив за остро опълчване сред двете водещи политически сили, както и вътре в обществото. Множество правозащитници и юристи, които се занимават с правото на аборт в страната, дефинират показаното в лентата като „ златен стандарт “ на филмовото обрисуване на прекратяването на бременността.
„ Филмът предлага състрадателно изложение на аборта, в което дамата, която го търси, не е демонизирана с първичните терзания за здравето и която резервира опцията си да има деца в бъдеще, вместо да се изправя пред етичната алтернатива на това да показа или не за решението си “, написа Янис Циомакис.
В сюжета тя прави и стъпка обратно към тематика, която в края на 80-те се счита за изтъркана – войната във Виетнам.
„ Исках да показва този миг, тъй като доста млади мъже могат да бъдат изпратени да се бият на друго място и в друго време “, споделя Бъргстийн.
Филмът е огромен триумф и даже надскача упованията на екипа, който стои зад него. Първоначалните упования са, че той ще гледан главно от тийнеджърите, само че той добива доста по-широка известност и става един от най-популярните филми в международен мащаб за годината с доходи от 170 млн. $.
По-късно той става и номер едно в класациите за наем от видеотеките в страната и се трансформира в първия филм, чийто продажби доближават над 1 млн. копия. Той продължава да има и рекордни продажби при преиздаването му през 1987г., както и откакто минава на дисков притежател през 2007 година
Различни ранглисти го слагат в челото на най-популярните филми измежду женската публика за всички времена и му дават названието „ Междузвездни войни за девойки “.
В последна сметка, поради дългите години, в който филмът остава настоящ поради въпросите, които повдига, Елинор взема решение, че той би трябвало да откри място и по-близо до феновете. Поради тази причина тя взема решение да го сложи на сцена. Това ѝ разрешава да добави и нови подиуми, които хвърлят спомагателна светлина върху обособените персонажи.
Сценичната версия на „ Мръсни танци “ също има огромен триумф и се играе на подиуми в над 30 страни като печели голям брой награди и чупи върхове по продажби.
В последните години Елинор се е отдала на общ план дружно с композитора Пол Нюмън.
Големият триумф на историята от „ Мръсни танци “ обаче продължава да е едно нещата, които я вършат доста щастлива, а по думите ѝ новият театрален живот на историята е „ благословия “.
„ Хора на всевъзможни възрасти го гледат дружно. Баби и дядовци с техните деца, а те със своите, всички го гледат дружно. За мен това е като да стигна до луната, доста съм признателна “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ