&format=webp)
FT: Кой плаща за трилионния бум в строителството на AI центрове за данни?
Meta създава Prometheus и Hyperion, xAI на Илон Мъск има Colossus, а OpenAI създава Stargate – всеки един от тези планове коства над 100 милиарда $ и цели построяването на най-мощния суперкомпютър в света и ново потомство изкуствен интелект.
Но всяко от тези великански инициативи е единствено част от разноските, нужни за построяването на центровете за данни, нужни за зареждане на ерата на изкуствения разсъдък: едно от най-големите придвижвания на капитал в актуалната история.
„ Необходимият капитал е безусловно голям “, споделя пред Financial Times Роб Хорн, световен шеф по инфраструктура и кредитиране въз основата на активи в частния капиталов фонд Blackstone, който ръководи платформа за центрове за данни на стойност 85 милиарда $. „ Мащабът на опцията изчерпва капитала на всеки един финансов пазар и изисква метод, който обгръща и частния капитал “.
Гугъл, Amazon, Microsoft и Meta ще похарчат над 400 милиарда $ за центрове за данни през 2026 година – в допълнение към над 350 милиарда $ през тази година. В продължение на години финансовите разноски на софтуерните колоси нарастват устойчиво, фокусирани върху облака, логистиката и главната инфраструктура. Появата на ChatGPT в края на 2022 година докара до осъзнаването, че изкуственият разсъдък може да преобърне техния бизнес.
Сега стартира конкуренция във въоръжаването, при която милиарди се изливат в сървъри, чипове и центрове за данни, с цел да зареждат генеративния изкуствен интелект. Но с напора на пари се появяват опасения по отношение на свръхкапацитета, дълготрайната доходност и енергийните потребности, написа в собствен разбор изданието и цитира банкер, който споделя:
„ Много хора, които се пробват да построят центрове за данни, ще се провалят. Намираме се в интервал, в който финансовите пазари са задоволително луди, с цел да хвърлят пари за съвсем всичко. Любопитен съм да видя идната фаза и дали рационалността ще надделее “.
Някога считани за нишова част от пазара на недвижими парцели, бурното движение на строителство трансформира центровете за данни в издирван клас активи.
Исторически видяно, по-голямата част от разноските на така наречен „ хиперскалатори “ – Amazon Web Services, Microsoft Azure и Гугъл Cloud – за създаване на центрове за данни за техните облачни услуги се финансират независимо. Но мащабът на изчислителната мощ, нужна за генеративната изкуствена просветеност, трансформира това. Техните вътрешни парични потоци съумяват да покрият значително разноските от 200 милиарда $ за предходната година, само че тази те се чака да се удвоят през 2025 и да продължат да нарастват през 2026.
Някои икономисти стартират да се питат до каква степен още могат да се раздължен паричните запаси на хиперскалаторите, а вложителите желаят да знаят по кое време разноските им ще се трансфорат в действителни доходи от услуги, свързани с изкуствен интелект. Според анализатори от Morgan Stanley, представени от Financial Times, техните доходи от генеративен изкуствен интелект са били едвам 45 милиарда $ предходната година, макар че прогнозите са до 2028 да надвишават 1 трлн. $.
Това оставя финансова празнота, която финансистите се пробват да запълнят.
JLL прави оценка, че 170 милиарда $ активи ще изискват заеми за строителство или непрекъснато финансиране през тази година. Между в този момент и 2029 година обаче световните разноски за центрове за данни ще доближат съвсем 3 трлн. $, съгласно анализатори от Morgan Stanley. От тях единствено 1,4 трлн. $ се предвижда да дойдат от финансови разноски на огромните софтуерни групи, което оставя голяма сума от 1,5 трлн. $, която би трябвало да бъде финансирана от вложители и разработчици.
Празнината ще бъде запълнена от всичко – от частен капитал, рисков капитал и суверенни фондове до банкови заеми, обществено търгувани дългови принадлежности и частни заеми. Но все по-често отговорът е дълг, подчертава изданието.
Около 60 милиарда $ заеми се влагат в планове за развиване на центрове за данни на стойност към 440 милиарда $ през тази година, което е два пъти повече дълг, в сравнение с през 2024 година, съгласно адвокатската адвокатска фирма Norton Rose Fulbright. Само през първото тримесечие на 2025 са били отпуснати заеми на стойност над 25 милиарда $, съгласно отчет на Newmark.
Финансирането на центрове за данни е обвързвано освен с риска от надхвърляне на разноските, само че и с риска технологията да остарее доста по-бързо от предстоящото, което изисква нови вложения, намаляващи възвръщаемостта за притежателя. Това значи, че даже софтуерните групи с най-дълбоки джобове може да желаят да споделят риска, изключително когато дългът е на ниска цена и елементарно наличен.
Сделките се подписват по безчет разнообразни способи, от структурирани дългови решения и принадлежности за финансиране на планове до заеми за строителство, секюритизация, обезпечена с активи, и даже зелени облигации, с цел да се съберат средства и да се стартира строителството.
Meta съумява да събере 29 милиарда $ – в това число 26 милиарда $ дълг – от частни финансови вложители, водени от Pimco, този месец, с цел да помогне за финансирането на центрове за данни в Охайо и Луизиана.
Инвеститорите, измежду които Apollo, Carlyle, Brookfield и KKR, се състезават в траяла месеци конкуренция за разпределяне на заем на Meta.
Oracle възприема друг метод с 2GW центъра за данни, за който е подписал контракт за наем в Абилин, Тексас. Проектът се построява от започващата компания Crusoe и капиталовата група Blue Owl Capital, които са събрали към 5 милиарда $ капитал от вложители и съвсем 10 милиарда $ заем от JPMorgan за финансиране на строителството.
От своя страна Oracle би трябвало да даде на OpenAI 4,5 GW изчислителна мощ – в това число от Абилин – в договорка на стойност към 30 милиарда $ годишно, която съставлява първата част от плана Stargate.
Този модел за развиване на центрове за данни, прочут като „ build-to-suit “, се възпроизвежда от софтуерни компании в във всички кътчета на Съединени американски щати.
„ Всички огромни хиперскалатори имат стратегии за самоизграждане. Разработчици от трети страни могат да прибавят стойност, когато имаме обекти, които са подготвени за строителство и могат да бъдат осъществени в интензивен период “, споделя пред Financial Times Тим Макгуайър, водач на финансовите пазари за хипермащабния разработчик на центрове за данни Rowan Digital.
По думите му процесът на идентифициране на обект, обезпечаване на нужната сила и създаване на инфраструктурата може да бъде „ цикъл от три години и повече “, до момента в който неговата компания може да редуцира този цикъл на половина.
За да се усещат удобно с риска, обвързван с план за строителство по поръчка, кредиторите, вложителите в акции и разработчиците изискват от наемателите да подпишат дълготрайни контракти за наем или задължения за потенциал, преди да се разделят с парите си. Това значи, че в действителност те отпускат заеми против кредитоспособността на контрагент с капиталов рейтинг, като Microsoft или Oracle, което предизвика конкуренция сред частните финансови снабдители да оферират повече и по-големи заеми.
В някои случаи това значи и придобиване на самите разработчици на центрове за данни. Миналата година Blackstone купува австралийската платформа за центрове за данни AirTrunk за 14,9 милиарда $, което е втората по величина договорка с центрове за данни след покупката на американската CyrusOne от KKR и Global Infrastructure Partners през 2021 година за 15,5 милиарда $. Миналата седмица Apollo подписва своя лична договорка, като купува мажоритарен дял в компанията за създаване на центрове за данни Stream.
Apollo разяснява, че центровете за данни ще изискват „ няколко трилиона $ световни вложения през идващото десетилетие “. Компанията към този момент е вложила 38 милиарда $ в инфраструктура, обвързвана с центрове за данни.
Мащабът на вложенията трансформира фирмите с достъп до земя, електрическа енергия или профилирани компютърни чипове, употребявани за зареждане на центрове за данни с изкуствен интелект, в евентуално доста скъпи играчи – в случай че могат да потвърдят, че са способни да реализират резултати за хаематели-хиперскалатори.
„ Всяка седмица виждаме доста разработчици, които имат незастроена земя, само че мислят, че на следващия ден ще подпишат контракти за наем с сходни клиенти “, споделя Сам Саутхол от Macquarie Capital. „ По създание всеки, който има земя и нерешителен достъп до електрическа енергия, се пробва да набере капитал, само че има дълъг път да се извърви, с цел да се завоюва доверието на този вид наематели “.
Водеща измежду тези, които са създали тази стъпка, е CoreWeave, дребна компания, учредена през 2017 година за рандеман на криптовалути. Тази активност изисква високопроизводителни графични процесори (GPU) на Nvidia, които след това се трансфораха в основен детайл в образованието на AI модели. Затова и CoreWeave се преориентира към отдаване чартърен и употреба на AI центрове за данни години, а през март записва акциите си на борсата Nasdaq. Сега тя има пазарна стойност 65 милиарда $.
Базираната в Ню Джърси компания финансира прекосяването си към изкуствен интелект с огромни заеми, в това число към 10 милиарда $ от Blackstone.
Crusoe, която построява центъра за данни Абилин на Oracle, също стартира като компания за рандеман на криптовалути с достъп до контракти за електрическа енергия.
„ Центърът за данни е единствено част от нужния капитал “, споделя Хорн от Blackstone. „ Ако имате център за данни с мощ 1 GW, той ще коства над 10 милиарда $, само че цялото съоръжение коства още 30 милиарда $. Има освен опция за финансиране на център за данни, само че и опция за финансиране на съоръжение, инвентар и верига за доставки “.
Захранването на изкуствения разсъдък съставлява по-малко от половината от търсенето на центрове за данни сега, само че е отговорно за съвсем целия напредък. Темпото на развиване провокира съпоставения с телекомуникационния балон в края на 90-те години, когато фирмите прокарват над 80 милиона благи оптични кабели в Съединени американски щати, като фрапантно надценяват нужното търсене. Излишъкът води до срив на цените и банкрут на доста компании.
Дали това ще се случи и в този момент? Поне съгласно вложителите – едва ли.
Но всяко от тези великански инициативи е единствено част от разноските, нужни за построяването на центровете за данни, нужни за зареждане на ерата на изкуствения разсъдък: едно от най-големите придвижвания на капитал в актуалната история.
„ Необходимият капитал е безусловно голям “, споделя пред Financial Times Роб Хорн, световен шеф по инфраструктура и кредитиране въз основата на активи в частния капиталов фонд Blackstone, който ръководи платформа за центрове за данни на стойност 85 милиарда $. „ Мащабът на опцията изчерпва капитала на всеки един финансов пазар и изисква метод, който обгръща и частния капитал “.
Гугъл, Amazon, Microsoft и Meta ще похарчат над 400 милиарда $ за центрове за данни през 2026 година – в допълнение към над 350 милиарда $ през тази година. В продължение на години финансовите разноски на софтуерните колоси нарастват устойчиво, фокусирани върху облака, логистиката и главната инфраструктура. Появата на ChatGPT в края на 2022 година докара до осъзнаването, че изкуственият разсъдък може да преобърне техния бизнес.
Сега стартира конкуренция във въоръжаването, при която милиарди се изливат в сървъри, чипове и центрове за данни, с цел да зареждат генеративния изкуствен интелект. Но с напора на пари се появяват опасения по отношение на свръхкапацитета, дълготрайната доходност и енергийните потребности, написа в собствен разбор изданието и цитира банкер, който споделя:
„ Много хора, които се пробват да построят центрове за данни, ще се провалят. Намираме се в интервал, в който финансовите пазари са задоволително луди, с цел да хвърлят пари за съвсем всичко. Любопитен съм да видя идната фаза и дали рационалността ще надделее “.
Някога считани за нишова част от пазара на недвижими парцели, бурното движение на строителство трансформира центровете за данни в издирван клас активи.
Исторически видяно, по-голямата част от разноските на така наречен „ хиперскалатори “ – Amazon Web Services, Microsoft Azure и Гугъл Cloud – за създаване на центрове за данни за техните облачни услуги се финансират независимо. Но мащабът на изчислителната мощ, нужна за генеративната изкуствена просветеност, трансформира това. Техните вътрешни парични потоци съумяват да покрият значително разноските от 200 милиарда $ за предходната година, само че тази те се чака да се удвоят през 2025 и да продължат да нарастват през 2026.
Някои икономисти стартират да се питат до каква степен още могат да се раздължен паричните запаси на хиперскалаторите, а вложителите желаят да знаят по кое време разноските им ще се трансфорат в действителни доходи от услуги, свързани с изкуствен интелект. Според анализатори от Morgan Stanley, представени от Financial Times, техните доходи от генеративен изкуствен интелект са били едвам 45 милиарда $ предходната година, макар че прогнозите са до 2028 да надвишават 1 трлн. $.
Това оставя финансова празнота, която финансистите се пробват да запълнят.
JLL прави оценка, че 170 милиарда $ активи ще изискват заеми за строителство или непрекъснато финансиране през тази година. Между в този момент и 2029 година обаче световните разноски за центрове за данни ще доближат съвсем 3 трлн. $, съгласно анализатори от Morgan Stanley. От тях единствено 1,4 трлн. $ се предвижда да дойдат от финансови разноски на огромните софтуерни групи, което оставя голяма сума от 1,5 трлн. $, която би трябвало да бъде финансирана от вложители и разработчици.
Празнината ще бъде запълнена от всичко – от частен капитал, рисков капитал и суверенни фондове до банкови заеми, обществено търгувани дългови принадлежности и частни заеми. Но все по-често отговорът е дълг, подчертава изданието.
Около 60 милиарда $ заеми се влагат в планове за развиване на центрове за данни на стойност към 440 милиарда $ през тази година, което е два пъти повече дълг, в сравнение с през 2024 година, съгласно адвокатската адвокатска фирма Norton Rose Fulbright. Само през първото тримесечие на 2025 са били отпуснати заеми на стойност над 25 милиарда $, съгласно отчет на Newmark.
Финансирането на центрове за данни е обвързвано освен с риска от надхвърляне на разноските, само че и с риска технологията да остарее доста по-бързо от предстоящото, което изисква нови вложения, намаляващи възвръщаемостта за притежателя. Това значи, че даже софтуерните групи с най-дълбоки джобове може да желаят да споделят риска, изключително когато дългът е на ниска цена и елементарно наличен.
Сделките се подписват по безчет разнообразни способи, от структурирани дългови решения и принадлежности за финансиране на планове до заеми за строителство, секюритизация, обезпечена с активи, и даже зелени облигации, с цел да се съберат средства и да се стартира строителството.
Meta съумява да събере 29 милиарда $ – в това число 26 милиарда $ дълг – от частни финансови вложители, водени от Pimco, този месец, с цел да помогне за финансирането на центрове за данни в Охайо и Луизиана.
Инвеститорите, измежду които Apollo, Carlyle, Brookfield и KKR, се състезават в траяла месеци конкуренция за разпределяне на заем на Meta.
Oracle възприема друг метод с 2GW центъра за данни, за който е подписал контракт за наем в Абилин, Тексас. Проектът се построява от започващата компания Crusoe и капиталовата група Blue Owl Capital, които са събрали към 5 милиарда $ капитал от вложители и съвсем 10 милиарда $ заем от JPMorgan за финансиране на строителството.
От своя страна Oracle би трябвало да даде на OpenAI 4,5 GW изчислителна мощ – в това число от Абилин – в договорка на стойност към 30 милиарда $ годишно, която съставлява първата част от плана Stargate.
Този модел за развиване на центрове за данни, прочут като „ build-to-suit “, се възпроизвежда от софтуерни компании в във всички кътчета на Съединени американски щати.
„ Всички огромни хиперскалатори имат стратегии за самоизграждане. Разработчици от трети страни могат да прибавят стойност, когато имаме обекти, които са подготвени за строителство и могат да бъдат осъществени в интензивен период “, споделя пред Financial Times Тим Макгуайър, водач на финансовите пазари за хипермащабния разработчик на центрове за данни Rowan Digital.
По думите му процесът на идентифициране на обект, обезпечаване на нужната сила и създаване на инфраструктурата може да бъде „ цикъл от три години и повече “, до момента в който неговата компания може да редуцира този цикъл на половина.
За да се усещат удобно с риска, обвързван с план за строителство по поръчка, кредиторите, вложителите в акции и разработчиците изискват от наемателите да подпишат дълготрайни контракти за наем или задължения за потенциал, преди да се разделят с парите си. Това значи, че в действителност те отпускат заеми против кредитоспособността на контрагент с капиталов рейтинг, като Microsoft или Oracle, което предизвика конкуренция сред частните финансови снабдители да оферират повече и по-големи заеми.
В някои случаи това значи и придобиване на самите разработчици на центрове за данни. Миналата година Blackstone купува австралийската платформа за центрове за данни AirTrunk за 14,9 милиарда $, което е втората по величина договорка с центрове за данни след покупката на американската CyrusOne от KKR и Global Infrastructure Partners през 2021 година за 15,5 милиарда $. Миналата седмица Apollo подписва своя лична договорка, като купува мажоритарен дял в компанията за създаване на центрове за данни Stream.
Apollo разяснява, че центровете за данни ще изискват „ няколко трилиона $ световни вложения през идващото десетилетие “. Компанията към този момент е вложила 38 милиарда $ в инфраструктура, обвързвана с центрове за данни.
Мащабът на вложенията трансформира фирмите с достъп до земя, електрическа енергия или профилирани компютърни чипове, употребявани за зареждане на центрове за данни с изкуствен интелект, в евентуално доста скъпи играчи – в случай че могат да потвърдят, че са способни да реализират резултати за хаематели-хиперскалатори.
„ Всяка седмица виждаме доста разработчици, които имат незастроена земя, само че мислят, че на следващия ден ще подпишат контракти за наем с сходни клиенти “, споделя Сам Саутхол от Macquarie Capital. „ По създание всеки, който има земя и нерешителен достъп до електрическа енергия, се пробва да набере капитал, само че има дълъг път да се извърви, с цел да се завоюва доверието на този вид наематели “.
Водеща измежду тези, които са създали тази стъпка, е CoreWeave, дребна компания, учредена през 2017 година за рандеман на криптовалути. Тази активност изисква високопроизводителни графични процесори (GPU) на Nvidia, които след това се трансфораха в основен детайл в образованието на AI модели. Затова и CoreWeave се преориентира към отдаване чартърен и употреба на AI центрове за данни години, а през март записва акциите си на борсата Nasdaq. Сега тя има пазарна стойност 65 милиарда $.
Базираната в Ню Джърси компания финансира прекосяването си към изкуствен интелект с огромни заеми, в това число към 10 милиарда $ от Blackstone.
Crusoe, която построява центъра за данни Абилин на Oracle, също стартира като компания за рандеман на криптовалути с достъп до контракти за електрическа енергия.
„ Центърът за данни е единствено част от нужния капитал “, споделя Хорн от Blackstone. „ Ако имате център за данни с мощ 1 GW, той ще коства над 10 милиарда $, само че цялото съоръжение коства още 30 милиарда $. Има освен опция за финансиране на център за данни, само че и опция за финансиране на съоръжение, инвентар и верига за доставки “.
Захранването на изкуствения разсъдък съставлява по-малко от половината от търсенето на центрове за данни сега, само че е отговорно за съвсем целия напредък. Темпото на развиване провокира съпоставения с телекомуникационния балон в края на 90-те години, когато фирмите прокарват над 80 милиона благи оптични кабели в Съединени американски щати, като фрапантно надценяват нужното търсене. Излишъкът води до срив на цените и банкрут на доста компании.
Дали това ще се случи и в този момент? Поне съгласно вложителите – едва ли.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ