Meta обучава AI с данните ни. Богомил Николов за ФрогНюз: Черешит...
Meta (компанията зад Фейсбук, Instagram и WhatsApp) стартира да употребява данните на потребителите – в това число изявления, фотоси, мнения и взаимоотношения – за образование на личната си AI платформа, наречена Meta AI. Това се случи автоматизирано и без експлицитното единодушие на потребителите. Вместо да желае позволение, компанията се базира на така наречен „ законен интерес “. Единственият метод потребителите да се защитят от тази процедура е да подадат самостоятелно несъгласие (opt-out) – опция, за която малко на брой бяха осведомени в точния момент.
Правата, рисковете и методите за реакция – в изявлението.
Г-н Николов, какво в действителност значи „ потребление на данните ни за образование на AI “ – кои наши дейности и изявления попадат в тази „ мелачка “?
На процедура всичко, което сме разгласили в обществените мрежи, ще бъде употребявано за образование на AI. Това са текстове, фотоси, видео и тон. Всичко, което е обществено налично и не е частно известие или диалог, ще бъде употребявано за машинно образование.
Това законно ли е съгласно GDPR, или е просто юридически танц с границите на регулацията?
Нашите данни съставляват някакъв актив, който фирмите могат да употребяват единствено против нашето единодушие или позволение.
Метафорично: в случай че някой желае да яде от черешите във вашата градина, би трябвало да ви изиска позволение и да ви заплати за това, че ще обере черешите ви. Така че в случай че някой желае да употребява данните ви, той би трябвало да се контракти с вас.
В случая обаче има обърната логичност – аз оповестявам на всички притежатели на череши в дворовете на нашия град, че в случай че не ни изпратите експлицитен нотариално удостоверен отвод, аз ще влизам и ще хапвам вашите череши.
Нещо сходно прави компанията с декларациите, което съгласно нас опонира на европейското законодателство, най-много на GDPR.
Това е повода десетки потребителски организации от Европа да изпратим съобщение до съответните регулатори. В България изпратихме до три институции и чакаме те да се произнесат.
Meta твърди, че ще „ преглежда възраженията “. Звучи като че ли оставят малка врата за отвод. Това не е ли нарушаване на правото на несъгласие?
Мисля, че да.
Да се върнем на черешите. Аз ви споделям, че ще ограбвам черешите, когато си реша, и вие, като си видите обрания клон, да ми изпратите някаква молба, и аз ще си я прегледам и ще реша дали да ви върна черешите или не. Ясно е, че по този начин не става. Логиката би трябвало да бъде обърната.
Не платформата взема решение – тя би трябвало да се допитва. Разбира се, това не е преференциално за тях. Ако желаят нашето позволение, те може да не го получат безплатно. Може да се наложи да ви предложат морков – 6 месеца нещо гратис, абонамент, някоя и друга екстра, или даже да ви платят, тъй като в последна сметка това си е ваш актив.
Те това не го желаят и по тази причина вървят по линията на най-малкото противодействие. Не забравяйте, че това е световна компания, която желае да оперира на територията на стотици суверенни страни. Всяка от тях има право да има лични закони и право на достъп. Редно е като отидеш в непознатия двор, да отидеш и да попиташ.
OpenAI и други компании също събират обществено налични данни. Има ли потребност от паневропейска тактика за отбрана на цифровите права?
Има. GDPR е най-хубавият законодателен акт в света, който се признава от всички – най-много като правила, логичност, структура.
Въпросът е, че правоприлагането е малко по-бавно и изисква време. В случая органите най-вероятно ще постановят някакво решение. Въпросът е, че през това време избраният модел AI към този момент ще се е обучил, ще е обработил тези данни. Пак стигаме до черешите – те към този момент ще бъдат изядени. Единственото, което може да направи този, който ги е изял, е най-малко да си заплати за това, че го е направил.
От друга страна, би трябвало да имаме казус, с цел да знае идващият, който желае да пристигна и да изяде черешите, че не трябва да го прави.
Какви регулаторни промени би трябвало да се случат на европейско или национално равнище, с цел да не се постанова да водим тази борба всякога изначало?
Аз считам, че регулациите са положителни. Самото правоприлагане би трябвало да бъде задоволително надеждно и шумно, тъй че резултатът да доближи до всички – и да се знае, че това е било случай, а не някаква наклонност или причинност, която би трябвало да продължи.
В последна сметка това е значим основополагащ принцип в цифровия свят, с който всички би трябвало да свикнат: персоналното пространство и личното пространство не е обща благосъстоятелност.
Дори и да си разгласил някаква обща фотография със фамилията си и тя да е общодостъпна, това не значи, че всеки може да прави всичко с нея. Както знаете, в самите платформи доста пъти авторските права на разнообразни типове създатели биват защитавани ревностно. И да кажем, в случай че човек си прави лично клипче, а откъм гърба звучи музика, на следващия ден ще ви смъкват клипчето за нарушаване на авторски права – без изобщо да е имало някаква предумисъл от ваша страна.
Нека по този начин да бъде и от противоположната страна – и те да почитат най-малките, най-слабите ползватели на тези платформи, т.е. елементарните консуматори.
Колко сериозен е рискът от така наречен цифрово профилиране – моделиране на нашето държание, привички, логика на психиката – посредством такива данни?
Лошото е, че всичко това е в ход – от години профилирането е всеобща процедура.
Коварството е, че ние даже не знаем, че въз основата на това повърхностно тиктакане на бисквитки – което е досадно за доста хора – спомагаме за изпускането на профили. В доста от случаите това може да бъде и желано, тъй като филтрира рекламите. Потребителите могат да получават реклами за области, от които се интересуват. Но важи и противоположното – доста хора не желаят да бъдат профилирани и не желаят техните данни да се употребяват по някакъв умишлен, проведен метод.
В последна сметка има една изначална потребителска логичност.
Ако нуждая се от нов тв приемник, аз вземам решение, че желая нов тв приемник. Аз ходя на пазар, предпочитам, съпоставям модели, диря преференциални предложения, интересувам се и така нататък
Профилирането се пробва да направи една крачка повече – и да се опита по някакъв метод, посредством психически техники, да ми внуши, че нуждая се от нов тв приемник. На базата на някакъв логаритъм, който е сметнал, че тв приемникът ми е остарял или дребен, стартира едно бомбардиране на тематика „ имаш потребност от нов тв приемник “. Това ми се коства недопустимо за огромна част от нас.
В последна сметка какво по-справедливо има от опцията потребителят да избира? Ако желае, ще си даде данните, ще позволи да го профилират. Въпросът е да знае. Ако не желае, няма да даде единодушие и точка. В всеобщия случай ние не знаем какво се случва с нашите данни.
Каква развръзка очаквате по този проблем? Подали сте сигнали.
Очаквам позитивно развиване за потребителите и регулаторните органи да наложат наказания и някакъв тип промяна, доколкото е постижима – и в последна сметка да се разбере, че по този начин не трябва.
Интервю на Констанца Илиева
Правата, рисковете и методите за реакция – в изявлението.
Г-н Николов, какво в действителност значи „ потребление на данните ни за образование на AI “ – кои наши дейности и изявления попадат в тази „ мелачка “?
На процедура всичко, което сме разгласили в обществените мрежи, ще бъде употребявано за образование на AI. Това са текстове, фотоси, видео и тон. Всичко, което е обществено налично и не е частно известие или диалог, ще бъде употребявано за машинно образование.
Това законно ли е съгласно GDPR, или е просто юридически танц с границите на регулацията?
Нашите данни съставляват някакъв актив, който фирмите могат да употребяват единствено против нашето единодушие или позволение.
Метафорично: в случай че някой желае да яде от черешите във вашата градина, би трябвало да ви изиска позволение и да ви заплати за това, че ще обере черешите ви. Така че в случай че някой желае да употребява данните ви, той би трябвало да се контракти с вас.
В случая обаче има обърната логичност – аз оповестявам на всички притежатели на череши в дворовете на нашия град, че в случай че не ни изпратите експлицитен нотариално удостоверен отвод, аз ще влизам и ще хапвам вашите череши.
Нещо сходно прави компанията с декларациите, което съгласно нас опонира на европейското законодателство, най-много на GDPR.
Това е повода десетки потребителски организации от Европа да изпратим съобщение до съответните регулатори. В България изпратихме до три институции и чакаме те да се произнесат.
Meta твърди, че ще „ преглежда възраженията “. Звучи като че ли оставят малка врата за отвод. Това не е ли нарушаване на правото на несъгласие?
Мисля, че да.
Да се върнем на черешите. Аз ви споделям, че ще ограбвам черешите, когато си реша, и вие, като си видите обрания клон, да ми изпратите някаква молба, и аз ще си я прегледам и ще реша дали да ви върна черешите или не. Ясно е, че по този начин не става. Логиката би трябвало да бъде обърната.
Не платформата взема решение – тя би трябвало да се допитва. Разбира се, това не е преференциално за тях. Ако желаят нашето позволение, те може да не го получат безплатно. Може да се наложи да ви предложат морков – 6 месеца нещо гратис, абонамент, някоя и друга екстра, или даже да ви платят, тъй като в последна сметка това си е ваш актив.
Те това не го желаят и по тази причина вървят по линията на най-малкото противодействие. Не забравяйте, че това е световна компания, която желае да оперира на територията на стотици суверенни страни. Всяка от тях има право да има лични закони и право на достъп. Редно е като отидеш в непознатия двор, да отидеш и да попиташ.
OpenAI и други компании също събират обществено налични данни. Има ли потребност от паневропейска тактика за отбрана на цифровите права?
Има. GDPR е най-хубавият законодателен акт в света, който се признава от всички – най-много като правила, логичност, структура.
Въпросът е, че правоприлагането е малко по-бавно и изисква време. В случая органите най-вероятно ще постановят някакво решение. Въпросът е, че през това време избраният модел AI към този момент ще се е обучил, ще е обработил тези данни. Пак стигаме до черешите – те към този момент ще бъдат изядени. Единственото, което може да направи този, който ги е изял, е най-малко да си заплати за това, че го е направил.
От друга страна, би трябвало да имаме казус, с цел да знае идващият, който желае да пристигна и да изяде черешите, че не трябва да го прави.
Какви регулаторни промени би трябвало да се случат на европейско или национално равнище, с цел да не се постанова да водим тази борба всякога изначало?
Аз считам, че регулациите са положителни. Самото правоприлагане би трябвало да бъде задоволително надеждно и шумно, тъй че резултатът да доближи до всички – и да се знае, че това е било случай, а не някаква наклонност или причинност, която би трябвало да продължи.
В последна сметка това е значим основополагащ принцип в цифровия свят, с който всички би трябвало да свикнат: персоналното пространство и личното пространство не е обща благосъстоятелност.
Дори и да си разгласил някаква обща фотография със фамилията си и тя да е общодостъпна, това не значи, че всеки може да прави всичко с нея. Както знаете, в самите платформи доста пъти авторските права на разнообразни типове създатели биват защитавани ревностно. И да кажем, в случай че човек си прави лично клипче, а откъм гърба звучи музика, на следващия ден ще ви смъкват клипчето за нарушаване на авторски права – без изобщо да е имало някаква предумисъл от ваша страна.
Нека по този начин да бъде и от противоположната страна – и те да почитат най-малките, най-слабите ползватели на тези платформи, т.е. елементарните консуматори.
Колко сериозен е рискът от така наречен цифрово профилиране – моделиране на нашето държание, привички, логика на психиката – посредством такива данни?
Лошото е, че всичко това е в ход – от години профилирането е всеобща процедура.
Коварството е, че ние даже не знаем, че въз основата на това повърхностно тиктакане на бисквитки – което е досадно за доста хора – спомагаме за изпускането на профили. В доста от случаите това може да бъде и желано, тъй като филтрира рекламите. Потребителите могат да получават реклами за области, от които се интересуват. Но важи и противоположното – доста хора не желаят да бъдат профилирани и не желаят техните данни да се употребяват по някакъв умишлен, проведен метод.
В последна сметка има една изначална потребителска логичност.
Ако нуждая се от нов тв приемник, аз вземам решение, че желая нов тв приемник. Аз ходя на пазар, предпочитам, съпоставям модели, диря преференциални предложения, интересувам се и така нататък
Профилирането се пробва да направи една крачка повече – и да се опита по някакъв метод, посредством психически техники, да ми внуши, че нуждая се от нов тв приемник. На базата на някакъв логаритъм, който е сметнал, че тв приемникът ми е остарял или дребен, стартира едно бомбардиране на тематика „ имаш потребност от нов тв приемник “. Това ми се коства недопустимо за огромна част от нас.
В последна сметка какво по-справедливо има от опцията потребителят да избира? Ако желае, ще си даде данните, ще позволи да го профилират. Въпросът е да знае. Ако не желае, няма да даде единодушие и точка. В всеобщия случай ние не знаем какво се случва с нашите данни.
Каква развръзка очаквате по този проблем? Подали сте сигнали.
Очаквам позитивно развиване за потребителите и регулаторните органи да наложат наказания и някакъв тип промяна, доколкото е постижима – и в последна сметка да се разбере, че по този начин не трябва.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ