Защо България не добива природен газ?
Местният рандеман на природен газ от години е алегоричен. Потенциалът и на сушата, и в акваторията на Черно море обаче е огромен. Бизнесът желае тласъци за поощряване на изследванията, а страната не счита, че това е нужно.
Търсенето и изследването за рандеман на природен газ в България е като всичко останало. Желание сякаш има, само че работата не върви изключително, а опитите за диверсификация на източниците се свеждат само до импорт. Така под опасност от митинги (заради употребяваните технологии) и мъчни процедури България към момента не съумява да обезпечи основни количества, с цел да задоволи най-малко частично годишното си ползване, което е извънредно малко на фона на съседите - към 3 милиарда куб.м.
Експерти и бизнес обаче са единомислещи - смисъл в изследванията има, а България надали е лишена от находища (макар и размерите да не са ясни), откакто и. Официалните данни за 2021 година демонстрират, че добивът на газ тук е бил е 31 млн. куб.м, или с 44% по-малко от 2020 година, като аргументите за този спад не се показват. А вялото отношение на държавните управления към тематиката ясно демонстрира, че концепцията за личен рандеман, който да направи цената по-конкурентна, а пазара - по-балансиран, явно не е на дневен ред без значение от това кой какво приказва.
И въпреки всичко - все още на територията на страната и в акваторията на Черно море са в ход няколко разрешителни за търсене и изследване на петрол и природен газ. Реално обаче по част от тях въобще не се работи.
Реклама Тука има, тука няма
Първото позволение за търсене и изследване на петрол и газ в дълбоките води на Черно море е обещано за блока " Хан Аспарух " през лятото на 2012 година на мултинационален консорциум. Става въпрос за австрийската OMV Offshore Bulgaria (30%), френската Total E&P Bulgaria (40%), която е и оператор, и испанската Repsol Bulgaria (30%). Блокът е с повърхност малко над 14 хиляди кв. км и сега за него тече процедура по ново удължение на периода на разрешението, разясниха за " Капитал " от Министерството на енергетиката.
Любопитен и позабравен факт е, че консорциумът заплати рекордния бонус от 40 млн. евро на държавното управление и се ангажира да влага 1 милиарда евро в проучвателни действия. След първия сондаж през 2016 година от Total оповестиха, че са разкрили находища на петрол, само че не дадоха детайлности. Такива и все още липсват.
Блокът " Хан Аспарух " е прилежащ на турския Tuna-1 (преименуван на поле " Сакария " ), където, несъмнено от президента Реджеп Тайип Ердоган като " най-голямото находище в историята на Турция " и сигурно най-голямото до момента в Черно море. Tuna-1 е покрай границата с българската акватория, а от другата страна - в румънската, също има потвърдени находища от преди няколко години. А това дава огромни очаквания във връзка с създаването на блока " Хан Аспарух ".
Договори на пауза
Договор за търсене и изследване на природен газ има и за блок " Вранино " край Добрич, който е подписан още през април 2014 година Той ще влезе в действие след осъществяването на екологична оценка на така наречен повсеместен работен план за търсене и изследване недопечен петрол и природен газ. До този миг обаче такава екологична оценка (одобрена от екоминистерството) не е показана и надлежно срокът на контракта не е почнал да тече, обясниха от министерството. Сходна е и обстановката за блок " Враца-запад " с повърхност 4886 кв. км, ситуиран в Северозападна България. Договор има, подписан е през 2019 година, само че липсва екологична оценка, излиза наяве от информация на Министерството на енергетиката, направена за " Капитал ".
Добивът на " български " газ би довел до по-конкурентни цени. Според специалисти обаче създаването на находищата и стартирането им в употреба би лишило доста време. На фотографията: въвеждане в употреба на реконструираната компресорна станция " Ихтиман " Фотограф: Юлия Лазарова Реклама
От листата с издадените позволения за търсене и изследване на петрол и газ е изпаднал блок " Хан Кубрат " (бившия " Силистар " с повърхност малко под 6900 кв. км), който въобще не се загатва. За него разрешението беше издадено през 2016 година на Shell за период от 5 години, което значи, че най-вероятно то просто не е било удължено. Компанията извърши няколко сеизмични изследвания, а през 2019 година направи и изследователски сондаж, чиито резултати не бяха обявени, само че явно новините не са били положителни.
За прилежащия блок " Хан Тервел " пък следва разкриване на конкурс, само че възможностите той да завърши сполучливо не наподобяват огромни. За него и преди са били проведени състезания, само че до момента не е имало претенденти. Към момента няма деклариран инвеститорски интерес към нови площи за търсене на газ - нито на сушата, нито в акваторията на Черно море. Няма и постъпили запитвания от претенденти, които желаят да влагат в търсенето на газ, обобщават от министерството за " Капитал ".
Според специалисти обаче интерес има. " Газ - и стандартен, и шистов има, а ползата към създаването на нови залежи е голям. Проблемът е, че у хората се насади един боязън, че фракингът е рисков. Това към този момент не е по този начин ", сподели за " Капитал " ръководителят на Българския енергиен и минен конгрес Иван Хиновски. Той означи, че в България има потвърдени залежи, само че създаването им се стопира поради популизъм и боязън от митинги. " Трябва да се промени държавното мислене, да стартираме изследвания и да се проведат състезания. След пет години България може да има природен газ от личен рандеман ", съобщи той.
Търсенето и изследването за рандеман на природен газ в България е като всичко останало. Желание сякаш има, само че работата не върви изключително, а опитите за диверсификация на източниците се свеждат само до импорт. Така под опасност от митинги (заради употребяваните технологии) и мъчни процедури България към момента не съумява да обезпечи основни количества, с цел да задоволи най-малко частично годишното си ползване, което е извънредно малко на фона на съседите - към 3 милиарда куб.м.
Експерти и бизнес обаче са единомислещи - смисъл в изследванията има, а България надали е лишена от находища (макар и размерите да не са ясни), откакто и. Официалните данни за 2021 година демонстрират, че добивът на газ тук е бил е 31 млн. куб.м, или с 44% по-малко от 2020 година, като аргументите за този спад не се показват. А вялото отношение на държавните управления към тематиката ясно демонстрира, че концепцията за личен рандеман, който да направи цената по-конкурентна, а пазара - по-балансиран, явно не е на дневен ред без значение от това кой какво приказва.
И въпреки всичко - все още на територията на страната и в акваторията на Черно море са в ход няколко разрешителни за търсене и изследване на петрол и природен газ. Реално обаче по част от тях въобще не се работи.
Реклама Тука има, тука няма
Първото позволение за търсене и изследване на петрол и газ в дълбоките води на Черно море е обещано за блока " Хан Аспарух " през лятото на 2012 година на мултинационален консорциум. Става въпрос за австрийската OMV Offshore Bulgaria (30%), френската Total E&P Bulgaria (40%), която е и оператор, и испанската Repsol Bulgaria (30%). Блокът е с повърхност малко над 14 хиляди кв. км и сега за него тече процедура по ново удължение на периода на разрешението, разясниха за " Капитал " от Министерството на енергетиката.
Любопитен и позабравен факт е, че консорциумът заплати рекордния бонус от 40 млн. евро на държавното управление и се ангажира да влага 1 милиарда евро в проучвателни действия. След първия сондаж през 2016 година от Total оповестиха, че са разкрили находища на петрол, само че не дадоха детайлности. Такива и все още липсват.
Блокът " Хан Аспарух " е прилежащ на турския Tuna-1 (преименуван на поле " Сакария " ), където, несъмнено от президента Реджеп Тайип Ердоган като " най-голямото находище в историята на Турция " и сигурно най-голямото до момента в Черно море. Tuna-1 е покрай границата с българската акватория, а от другата страна - в румънската, също има потвърдени находища от преди няколко години. А това дава огромни очаквания във връзка с създаването на блока " Хан Аспарух ".
Договори на пауза
Договор за търсене и изследване на природен газ има и за блок " Вранино " край Добрич, който е подписан още през април 2014 година Той ще влезе в действие след осъществяването на екологична оценка на така наречен повсеместен работен план за търсене и изследване недопечен петрол и природен газ. До този миг обаче такава екологична оценка (одобрена от екоминистерството) не е показана и надлежно срокът на контракта не е почнал да тече, обясниха от министерството. Сходна е и обстановката за блок " Враца-запад " с повърхност 4886 кв. км, ситуиран в Северозападна България. Договор има, подписан е през 2019 година, само че липсва екологична оценка, излиза наяве от информация на Министерството на енергетиката, направена за " Капитал ".
Добивът на " български " газ би довел до по-конкурентни цени. Според специалисти обаче създаването на находищата и стартирането им в употреба би лишило доста време. На фотографията: въвеждане в употреба на реконструираната компресорна станция " Ихтиман " Фотограф: Юлия Лазарова Реклама
От листата с издадените позволения за търсене и изследване на петрол и газ е изпаднал блок " Хан Кубрат " (бившия " Силистар " с повърхност малко под 6900 кв. км), който въобще не се загатва. За него разрешението беше издадено през 2016 година на Shell за период от 5 години, което значи, че най-вероятно то просто не е било удължено. Компанията извърши няколко сеизмични изследвания, а през 2019 година направи и изследователски сондаж, чиито резултати не бяха обявени, само че явно новините не са били положителни.
За прилежащия блок " Хан Тервел " пък следва разкриване на конкурс, само че възможностите той да завърши сполучливо не наподобяват огромни. За него и преди са били проведени състезания, само че до момента не е имало претенденти. Към момента няма деклариран инвеститорски интерес към нови площи за търсене на газ - нито на сушата, нито в акваторията на Черно море. Няма и постъпили запитвания от претенденти, които желаят да влагат в търсенето на газ, обобщават от министерството за " Капитал ".
Според специалисти обаче интерес има. " Газ - и стандартен, и шистов има, а ползата към създаването на нови залежи е голям. Проблемът е, че у хората се насади един боязън, че фракингът е рисков. Това към този момент не е по този начин ", сподели за " Капитал " ръководителят на Българския енергиен и минен конгрес Иван Хиновски. Той означи, че в България има потвърдени залежи, само че създаването им се стопира поради популизъм и боязън от митинги. " Трябва да се промени държавното мислене, да стартираме изследвания и да се проведат състезания. След пет години България може да има природен газ от личен рандеман ", съобщи той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ