Тревога след обира на века в Лувъра! Ще посегнат ли и на Рогозенското съкровище?
Местните експерти са обезпокоени, опасяват се, че дръзки крадци може да посегнат и на най-голямото тракийско благосъстояние
Рогозенското богатство, което отбелязва 40 години, откогато е намерено за света, е скъпо. Това сподели пред бТВ шефът на Регионалния исторически музей във Враца Георги Ганецовски. Последната кражбата в Лувъра тормози и неговите сътрудници.
Рогозенското богатство е кръстено на селището, в което е открито – Рогозен.
Съдовете от сребро и орнаментиката от злато провокират и през днешния ден учудване.
Именно на това съкровището, което се съхранява в Регионалния исторически музей във Враца, както и на други неповторими артефакти от района, е отдадена провеждащата се сега интернационална конференция с учени от пет страни.
В най-строго защитаваната зала на музея във Враца е изложено сребърното богатство с позлата от село Рогозен - най-голямото, откривано по нашите земи, дело на тракийски майстори от интервала 6-4 век преди Христа.
„ Говорим за 165 предмета. Една кулминационна точка и един връх, на който и понастоящем се дивят актуалните майстори, движимости в тоя поминък. Между другото, даже рентгеновите фотоси мъчно откриват местата, където са снаждани огънатите сребърни листа “, описа шефът на РИМ-Враца.
Пример за ювелирната направа е солидната фиала с изобразено на дъното ѝ златно слънце.
„ Техниката на филиграна, която демонстрира слънчевия диск в целия му искра, представете си, когато в нея се сипе и вино, резултатът и въздействието какви биха били, кой е пил. Единствено царят - той е бил посредникът сред света на боговете и елементарните хора “, описа още Ганецовски.
„ Времето, когато съкровището е било заровено, към 335 година преди Христа, съдейки по това, че става въпрос за конфликт боен сред трибалите и войските на Александър Велики. По това време навръх тази територия, несъмнено е заровено небрежно с концепцията притежателят да се върне и да си го прибере, и виждаме, че резултатът е едно необикновено изобретение. Става дума за най-голямото и до през днешния ден тракийско богатство, на което се любуваме ето в тази зала “, изясни той.
Есента на 1985 година по време на оран в дворно място локалният гражданин Иван Димитров изравя от земята 65 предмета. Минава време, до момента в който се осмели да каже на кмета, споделя съседката Пенка Иванова.
Но кметът не повярвал на очите си. Впоследствие археолози от музея във Враца откриват още 100 предмета в непосредствена непосредственост до първичната находка.
Определена като откритието на века и пренесена в София с претекста, че Враца не може да я опази.
След 13-годишна борба на обществеността на Враца и на музея Рогозенското богатство е върнато през 99-а година там, където му е мястото по закон. В момента това една от гордостите на града под Околчица.
Съдовете, свързани с култа към Дионис, през днешния ден се съхраняват при избрана мокрота и температура в музея и при строги правила - зад бронирани стъкла и сигнализация.
Рогозенското богатство, което отбелязва 40 години, откогато е намерено за света, е скъпо. Това сподели пред бТВ шефът на Регионалния исторически музей във Враца Георги Ганецовски. Последната кражбата в Лувъра тормози и неговите сътрудници.
Рогозенското богатство е кръстено на селището, в което е открито – Рогозен.
Съдовете от сребро и орнаментиката от злато провокират и през днешния ден учудване.
Именно на това съкровището, което се съхранява в Регионалния исторически музей във Враца, както и на други неповторими артефакти от района, е отдадена провеждащата се сега интернационална конференция с учени от пет страни.
В най-строго защитаваната зала на музея във Враца е изложено сребърното богатство с позлата от село Рогозен - най-голямото, откривано по нашите земи, дело на тракийски майстори от интервала 6-4 век преди Христа.
„ Говорим за 165 предмета. Една кулминационна точка и един връх, на който и понастоящем се дивят актуалните майстори, движимости в тоя поминък. Между другото, даже рентгеновите фотоси мъчно откриват местата, където са снаждани огънатите сребърни листа “, описа шефът на РИМ-Враца.
Пример за ювелирната направа е солидната фиала с изобразено на дъното ѝ златно слънце.
„ Техниката на филиграна, която демонстрира слънчевия диск в целия му искра, представете си, когато в нея се сипе и вино, резултатът и въздействието какви биха били, кой е пил. Единствено царят - той е бил посредникът сред света на боговете и елементарните хора “, описа още Ганецовски.
„ Времето, когато съкровището е било заровено, към 335 година преди Христа, съдейки по това, че става въпрос за конфликт боен сред трибалите и войските на Александър Велики. По това време навръх тази територия, несъмнено е заровено небрежно с концепцията притежателят да се върне и да си го прибере, и виждаме, че резултатът е едно необикновено изобретение. Става дума за най-голямото и до през днешния ден тракийско богатство, на което се любуваме ето в тази зала “, изясни той.
Есента на 1985 година по време на оран в дворно място локалният гражданин Иван Димитров изравя от земята 65 предмета. Минава време, до момента в който се осмели да каже на кмета, споделя съседката Пенка Иванова.
Но кметът не повярвал на очите си. Впоследствие археолози от музея във Враца откриват още 100 предмета в непосредствена непосредственост до първичната находка.
Определена като откритието на века и пренесена в София с претекста, че Враца не може да я опази.
След 13-годишна борба на обществеността на Враца и на музея Рогозенското богатство е върнато през 99-а година там, където му е мястото по закон. В момента това една от гордостите на града под Околчица.
Съдовете, свързани с култа към Дионис, през днешния ден се съхраняват при избрана мокрота и температура в музея и при строги правила - зад бронирани стъкла и сигнализация.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ