Карлово чества 144 години от учредяването на Първия градски ...
Местната власт и жители в Карлово честваха 144 години от избора на първия Градски съвет в освободеното през 1878 година родно място. Всяка година на този ден управлението на града и общината и жители означават заслугите на карловци, построили първия орган на локална власт в Карлово и в страната.
Честването на 16 януари стартира с почетен часовой от 61-ва Стрямска механизирана бригада пред църквата „ Свети Николай “ – мястото, на което на 16.01.1878 година се е състоял изборът на градската администрация. Пред паметната плоча на храма ретроспекция за случилото преди и по време на избора на Първия градски съвет направи Калина Несторова, организатор в Исторически музей – Карлово.
Преди 144 години на 16.01.1878 година посредством скрито гласоподаване измежду 35 индивида е определен Първия градски съвет в Карлово с ръководител Васил Караиванов, секретар Петър Попов и членове: Митко Пиронков и Никола Пеев. Мнозина от откривателите на епохата считат, че той е първият избирателен съвет в българските земи.
През тази година се навършват и 175 години от рождението на Васил Караиванов-братовчед и сподвижник на Васил Левски, и първият определен ръководител на Първия градски съвет.
Макар в административната терминология градските препоръки да се именуват градски общински ръководства от 1886 до 1938 година, имайки поради събитията, при които работи, обсега на ограниченията, които взема, засягащи освен популацията на Карлово, само че и огромна част от популацията на Стремската котловина, с ръководството си първият градски съвет слага началото на независимото общинско ръководство в освободения регион и Карлово още веднъж се трансформира в административния център на долината.
С победоносния свършек на Руско-турската освободителната война 1877/1878 година е възобновена българската държавност и се слага началото на локалното българско ръководство.
Първият градски съвет в Карлово работи като един същински комитет на спасението в мъчно, военно време, когато войната още не е свършила и няма построена държавна власт.
Положението в Карлово след освобождението е бедствено. Малкият подбалкански град е обезкървен, разграбен и опустошен през Страшното. Раните от свирепата свирепост, всеобщо изтребване на карловци, обир и гнет са още живи. Над 800 карловски татковци и синове, цветът на карловската интелигенция са избити или обесени на карловските и пловдивските бесилки.
В такава тежка обстановка определените управници на града вземат бързи и решителни ограничения, с цел да подобрят бедстващото състояние на потърпевшите си съграждани и за възобновяване на стопанския живот в града.
Организират събирането на волни пожертвования и помощи за ранените съветски бойци, останали в града. За болните, които нямат средства, градският съвет взема решение да открие и поддържа болница в Червената джамия. Съветниците обезпечават храна за най-бедните и злополучните като раздават жито посредством купони със съдействието на съветските военни управляващи.
Първата градска администрация взема ограничения за поддържане на чистотата на града и публичния ред. Организира се градска полиция. Полагат грижи за просветителното дело като е решено приходите от раздадената земя да послужат за образованието на сираците. Набелязани са ограничения за преобразования във финансовата и данъчната система. Съветът се заема и с административната уредба на околията.
Така незабавно след Освобождението Карлово се снабдява с локално ръководство. Голяма част от карловската интелигенция е избита преди Освобождението, само че младите управници съумяват да овладеят ситуацията и да откриват българско ръководство в освободения регион. Проявявайки удивителна интензивност, Градският съвет се трансформира в онази законна институция, която поставя началото на независимото българско ръководство в освободения град.
Цветя пред паметния знак поставиха кметът на общината доктор Емил Кабаиванов, националният представител Веска Ненчева, ръководителят на Общинския съвет Доньо Тодоров, командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада – бригаден военачалник Деян Дешков, управлението на общината, общинските съветници, общественици и представители на културни институции.
Пред паметната плоча на Васил Караиванов – първи братовчед на Апостола и ръководител на първия демократично определен Градски съвет, с боен обред бяха поднесени венци. За живота и активността на В. Караиванов напомни неговият правнук Стефан Караиванов.
На тържественото съвещание на Общинския съвет приветствия към локалната законодателна власт насочиха доктор Емил Кабаиванов, Веска Ненчева и бригаден военачалник Деян Дешков.
Свързани вести Карлово означи 140 години от избора на Първи градски съвет
Честването на 16 януари стартира с почетен часовой от 61-ва Стрямска механизирана бригада пред църквата „ Свети Николай “ – мястото, на което на 16.01.1878 година се е състоял изборът на градската администрация. Пред паметната плоча на храма ретроспекция за случилото преди и по време на избора на Първия градски съвет направи Калина Несторова, организатор в Исторически музей – Карлово.
Преди 144 години на 16.01.1878 година посредством скрито гласоподаване измежду 35 индивида е определен Първия градски съвет в Карлово с ръководител Васил Караиванов, секретар Петър Попов и членове: Митко Пиронков и Никола Пеев. Мнозина от откривателите на епохата считат, че той е първият избирателен съвет в българските земи.
През тази година се навършват и 175 години от рождението на Васил Караиванов-братовчед и сподвижник на Васил Левски, и първият определен ръководител на Първия градски съвет.
Макар в административната терминология градските препоръки да се именуват градски общински ръководства от 1886 до 1938 година, имайки поради събитията, при които работи, обсега на ограниченията, които взема, засягащи освен популацията на Карлово, само че и огромна част от популацията на Стремската котловина, с ръководството си първият градски съвет слага началото на независимото общинско ръководство в освободения регион и Карлово още веднъж се трансформира в административния център на долината.
С победоносния свършек на Руско-турската освободителната война 1877/1878 година е възобновена българската държавност и се слага началото на локалното българско ръководство.
Първият градски съвет в Карлово работи като един същински комитет на спасението в мъчно, военно време, когато войната още не е свършила и няма построена държавна власт.
Положението в Карлово след освобождението е бедствено. Малкият подбалкански град е обезкървен, разграбен и опустошен през Страшното. Раните от свирепата свирепост, всеобщо изтребване на карловци, обир и гнет са още живи. Над 800 карловски татковци и синове, цветът на карловската интелигенция са избити или обесени на карловските и пловдивските бесилки.
В такава тежка обстановка определените управници на града вземат бързи и решителни ограничения, с цел да подобрят бедстващото състояние на потърпевшите си съграждани и за възобновяване на стопанския живот в града.
Организират събирането на волни пожертвования и помощи за ранените съветски бойци, останали в града. За болните, които нямат средства, градският съвет взема решение да открие и поддържа болница в Червената джамия. Съветниците обезпечават храна за най-бедните и злополучните като раздават жито посредством купони със съдействието на съветските военни управляващи.
Първата градска администрация взема ограничения за поддържане на чистотата на града и публичния ред. Организира се градска полиция. Полагат грижи за просветителното дело като е решено приходите от раздадената земя да послужат за образованието на сираците. Набелязани са ограничения за преобразования във финансовата и данъчната система. Съветът се заема и с административната уредба на околията.
Така незабавно след Освобождението Карлово се снабдява с локално ръководство. Голяма част от карловската интелигенция е избита преди Освобождението, само че младите управници съумяват да овладеят ситуацията и да откриват българско ръководство в освободения регион. Проявявайки удивителна интензивност, Градският съвет се трансформира в онази законна институция, която поставя началото на независимото българско ръководство в освободения град.
Цветя пред паметния знак поставиха кметът на общината доктор Емил Кабаиванов, националният представител Веска Ненчева, ръководителят на Общинския съвет Доньо Тодоров, командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада – бригаден военачалник Деян Дешков, управлението на общината, общинските съветници, общественици и представители на културни институции.
Пред паметната плоча на Васил Караиванов – първи братовчед на Апостола и ръководител на първия демократично определен Градски съвет, с боен обред бяха поднесени венци. За живота и активността на В. Караиванов напомни неговият правнук Стефан Караиванов.
На тържественото съвещание на Общинския съвет приветствия към локалната законодателна власт насочиха доктор Емил Кабаиванов, Веска Ненчева и бригаден военачалник Деян Дешков.
Свързани вести Карлово означи 140 години от избора на Първи градски съвет
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ