Месеци на разрушителна война между суданската армия и паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF), много судански хора бяха изненадващо по-малко от приветстващи повторното появата на гражданската коалиция, която беше част от революцията в страната през 2019 г.
През юли един от лидерите на това гражданско движение, бившият министър-председател Абдала Хамдок, се появи на регионална среща на върха след две години отсъствие от политическата сцена.
Продължавайте да четете
списък от 3 елемента Шефът на суданската армия: „Революцията може да бъде възстановена“Началникът на суданската армия предупреждава ООН, че войната може да се разпростре, да погълне регионаАнализ: Боевете в Порт Судан отразяват племенна армия напрежениекрай на списъкаВъпреки войната в страната се забелязва повторното появяване на фигури като Хамдок и Силите за свобода и промяна (FFC), коалиция от партии, синдикати и организации на гражданското общество, с които бившият премиер ръководи правителство като опортюнистичен от мнозина, които все още помнят, че гражданската коалиция беше свалена през 2021 г.
„Същите лица, които изчезнаха и мълчаха след октомврийския преврат, сега са подредени пред чуждестранни дипломати, за да се представят като представители на суданския народ“, каза Кусай, 28-годишен фармацевт, живеещ в Хартум.
Разцепена демократична сцена
Хамдок и FFC, заедно със Суданските въоръжени сили (SAF) и RSF, трябваше да насочат Судан към демократично управление след свалянето през 2019 г. на бившия президент Омар ал-Башир и привидно неговите стари властови структури.< /p>
Но коалицията не успя да се задържи заедно, вътрешните борби я разцепиха до точката, в която SAF и RSF успяха да организират свой собствен преврат през октомври 2019 г. и да премахнат изцяло цивилните от властта.
Извън властта, наблюдатели казват, че цивилните групи са заели страна, присъединявайки се към една от другите воюващи страни. Твърди се, че Демократичният блок, издънка на FFC, е застанал на страната на SAF, изглежда, за да настоява за исканията си повече цивилни групи да бъдат включени във всяко споразумение за уреждане на конфликта в Судан.
Демократичният блок има своята политическа тежест, включвайки сред своите членове фракции от двете най-големи партии в Судан, блокът за реформа и обновление на партията Умма и воденият от Джаафар Миргани блок на Демократическата юнионистка партия - Джаафар Миргани. Включени бяха и регионални участници като Племенния съвет на Беджа от изток, както и Движението за освобождение на Судан на губернатора на Дарфур Мини Минауи и Движението за справедливост и равенство на министъра на финансите Гибрил Ибрахим, също от Дарфур.
От друга страна, FFC-CC (Централен съвет), който се появи след раздялата с Демократическия блок, е обвинен, че е попаднал на ходовете на лидера на RSF Мохамед Хамдан „Хемедти“ Дагало, който, поне през обществеността, призова за преходно цивилно правителство, надявайки се да спечели благоразположението на такова правителство, ако то се осъществи.
„FFC-CC отрича, че имат какъвто и да е политически съюз с RSF, но чрез техните действия, изявления и сделки можем да заключим съществуването на тяхната връзка“, Моханад Елбаал, британски судански наблюдател и коментатор на Sudanese политика, каза Ал Джазира.
Елбалал също посочи споделената враждебност на FFC-CC и RSF към свалените политически ислямисти от Партията на Националния конгрес (NCP) на ал-Башир, както и техните общи точки за разговор по време на преговорите за преврата след 2021 г. и след избухването на войната.
„FFC[-CC] осигури политическо прикритие [за RSF], твърдейки, че ислямистите стоят зад тази [война] и лобира пред международната общност, че победа на армията ще доведе до свалянето на режима на [ал-Башир] през 2019 г.“, каза Елбаал.
Освен това и двамата са против включването на всякакви други политически групи – включително Демократическия блок – в одобрението и прилагането на рамково споразумение. Споразумението, сделка от декември 2022 г. между цивилните политици и генералите, за кратко изглеждаше като надежда за бъдещето на Судан.
„FFC[-CC] искаше да може да назначава по-голямата част от правителствените министри“, добави Елбаал, като се позова на изявленията на Бабикер Фейсал, виден член на FFC-CC, дни преди войната, че блокът не е отворен за всякакви промени в рамковото споразумение.
Теетираща рамка
Гражданското движение в Судан беше в основата на едно от най-значимите събития в съвременната история на страната – свалянето от власт на Ал Башир през 2019 г.
FFC беше създаден през 2018 г., когато недоволството се натрупа, и беше основната движеща сила зад протестите, предизвикани от влошаваща се икономика и покачващи се цени. След падането на ал-Башир, тя сключи първоначално споразумение за споделяне на властта със SAF и RSF през август 2019 г.
След това се случи превратът през октомври 2021 г. и ръководството беше потопено в преговори за прекратяване на управлението на военните, което доведе до рамковото споразумение. В сделката обаче се казва, че RSF ще бъдат погълнати от SAF - което доведе до спор между командващия армията генерал Абдел-Фатах ал-Бурхан и Хемедти, тъй като SAF настояваха за двугодишна интеграция, докато RSF настояваха за 10-годишна прозорец.
Провалът на последвалите преговори и последвалото начало на конфликта доведоха до хвърляне на обвинения между цивилните групи
„Страните, които не са част от рамковото споразумение, обвиняват тези, които подкрепят споразумението, като отговорни за настоящата ситуация“, каза Наги Муса, активист на гражданското общество и основател на Girifna, движение, което се надигна срещу ал-Башир.
Решението на FFC-CC да подпише рамковото споразумение все още се подкрепя от някои, които го виждат като опит да се избегне кръвопролитието.
„[FFC-CC] видя, че присъствието на RSF е заплаха за бъдещето на Судан“, добави Ваел Алдаби, машинен инженер от Хартум. „Следователно тя настоя за подписване на рамковото споразумение за обединяване на въоръжените сили чрез процес на преговори, а не със сила – както се случва в момента.“
Но други го виждат като доказателство за мълчалива и продължаваща подкрепа за RSF, с надеждата да осигурят политическо бъдеще, в случай че RSF оцелее във войната.
Мохамад Саад, политически наблюдател и журналист, който наскоро напусна Хартум за Кайро, каза: „Нито една от другите партии в Централния съвет няма достатъчно обществена подкрепа, за да спечели избори и да си осигури политическото влияние, което биха спечелили чрез участието си в рамково споразумение и техния съюз с Хемедти. Те все още могат да го възприемат като свой златен билет за власт и внимават да не осъждат действията на RSF.”
Залагате от грешната страна?
Предполагаемите връзки на FFC-CC с Хемедти са проблематични за него от избухването на войната, особено след като RSF се оказва обвинен в повече нарушения на човешките права, включително атаки срещу цивилни. В Хартум RSF бяха обвинени в участие в кампания за изнасилване, грабежи и присвояване на домове на цивилни, а в Дарфур бяха открити масови гробове, за които се твърди, че са жертви на RSF.
Един член на кварталния комитет за съпротива в Хартум, който не пожела да бъде назован, каза, че „почти всички нарушения, регистрирани от нас в нашия квартал, са включвали лица в униформа на RSF“.
Но Ясир Арман, една от водещите фигури на FFC-CC, написа статия след избухването на войната, отдалечавайки тялото от RSF, пишейки, че коалицията има продължаваща неутрална позиция в конфликта и че всички военни действия трябва да прекратят.
Ал-Тайеб ал-Абаси, генерален секретар на Съюза на суданските адвокати и член на FFC-CC, каза пред Al Jazeera от Кайро, че „неутралността не е знак за подкрепа за RSF“.
„Да подкрепяш която и да е страна в конфликта означава да предпочиташ повече смърт и разрушение“, добави ал-Абаси. „Приоритетът трябва да бъде спирането на войната и запазването на това, което е останало от институциите на държавата.“
Тази гледна точка беше подкрепена от Халафаллах Бушара, судански лекар, живеещ в Съединените щати, който е оптимист, че цивилното ръководство на Судан, включително FFC-CC, може да помогне за прекратяване на войната чрез „оказване на натиск върху чуждите държави да прилагат санкции [ срещу враждуващите страни] и да държат нарушителите на международните хуманитарни закони отговорни за действията си”.
Въпреки опроверженията, според Алекс де Ваал, експерт по суданската и африканската политика и изпълнителен директор на Световната фондация за мир, следвоенната позиция на FFC-CC е подкопала репутацията й сред суданската общественост.
„Проблемът на RSF е, че военният им напредък се превърна в политически поражения поради жестокия начин, по който войниците му се отнасят към цивилни“, обясни де Ваал. „Не мисля, че може да се възстанови от спада на репутацията и FFC-CC не беше достатъчно бърз, за да се дистанцира от RSF, за да избегне последствията.“
Няма лесен изход
С продължаването на конфликта става все по-очевидно, че няма лесен изход от затрудненото положение, в което се намира Судан.
„Хората трябва да се примирят с реалността на пълния крах на държавата“, каза Ахмед Кодуда, който е бил политически съветник в преходното правителство след революцията, каза пред Ал Джазира.
„Първата република от 1956 г. приключи“, добави Кодуда. „[Всички] политически партии в Судан трябва да се ребрандират. Те трябва да подобрят имиджа си пред суданския народ и Судан трябва да намери нов модел и нов начин, по който може да съществува.“
Кодуда също така вярва, че докато цивилните политици на Судан често са измисляли идеи за решения на конфликтите в страната, в действителност те са довели само до повече нерешителност и практически забавяния на място.
Някои наблюдатели смятат, че цивилните лидери се опитват да направят каквото могат, дори ако досега не са успели да намерят ефективно средство за спасяване на Судан от сегашната му ситуация.
„С политическите партии е свършено и вратата е отворена за цивилните сили да се появят в нова форма“, Насрелдин Елмахди, бивш вицепрезидент на Националната партия Умма и бивш заместник-председател на Суданския революционен фронт (SRF), каза.
Елмахди напусна Судан няколко седмици след избухването на войната и сега работи със судански активисти в Европа чрез новосформирания Граждански конгломерат за мир и развитие.
Той предвижда, че организацията може да използва местоположението си в Европа, за да документира нарушенията на правата на човека в Судан и да препрати констатациите си на Международния наказателен съд (МНС) за разследване и евентуално наказателно преследване.
Напоследък политическите партии в Судан продължават усилията си да спрат войната чрез формирането на по-широки коалиции. Партията на народния конгрес, политическата ислямистка партия, основана от покойния Хасан ал-Тураби през 1999 г. след конфликт с ал-Башир, наскоро призова за национален диалог, обединяващ всички силни брокери на страната в Порт Судан. Движението за народно освобождение на Судан-Север (SPLM-North) също призова за антивоенна коалиция, която да обхване широкия политически спектър на Судан.
Следвайки примера, FFC-CC и Демократичният блок проведоха отделни конференции в Кайро в края на юли, на които и двамата отправиха подобни призиви за формиране на по-широки граждански коалиции, за да сложат край на боевете и да възстановят прехода към управление, ръководено от цивилни .
„Много се говори за формиране на обединени антивоенни коалиции от началото на войната, но нищо не произлезе от това и нищо няма да излезе от това, защото тези инициативи нямат координация и различните коалиции все още се придържат към предварително -военни позиции и съюзи“, коментира Саад.
Ал Абаси, който е и един от членовете-основатели на Асоциацията на суданските професионалисти (SPA), група чадър, представляваща няколко синдиката, които оглавиха народните протести, довели до падането на правителството на Ал Башир, е също е песимист за състоянието на политическите партии в Судан.
„Техните разделения допринесоха за отслабването на революцията и доведоха до сегашното състояние на нещата“, каза той.
Вместо това ал-Абаси вярва, че една от последните надежди за спасяването на Судан е чрез групи на гражданското общество и професионални съюзи, като се има предвид, че организациите на гражданското общество и някои съюзи са останали безпартийни и независими бастиони на гражданската власт.
„Участието на членовете на профсъюза в политиката предизвика сериозни разриви в Асоциацията на суданските професионалисти“, каза ал-Абаси. „Не искаме тази грешка да се повтори“, каза ал-Абаси.
Докато FFC някога символизираше надеждата за демократичен преход в Судан, постепенното му фрагментиране отразява тревожна тенденция – укрепването на въоръжените участници и отслабването на способността на гражданския блок да оформя политическото настояще и бъдеще на Судан.
„[Всички] политически партии в Судан трябва да се преименуват“, каза Кодуда. „Те трябва да подобрят имиджа си пред суданския народ и Судан трябва да намери нов модел и нов начин, по който може да съществува.“
Източник: Ал Джазира