Месец след окончателното решение на Европейския парламент и на Съвета

Месец след окончателното решение на Европейския парламент и на Съвета по стопанска система и финанси (ECOFIN) за присъединението на България към еврозоната, страната навлиза в първия забележим стадий от подготовката за новата валута – от през днешния ден всички цени в комерсиалната мрежа би трябвало да бъдат изписани по едно и също време в левове и в евро.

Мярката ще остане в действие до 8 август 2026 година, с цел да може потребителите да свикнат с новата парична единица и да управляват дали преходът не се употребява за голословно повишаване.

Как ще се пресмятат цените

Превалутирането се прави по закрепения курс, с който България ще одобри еврото – 1 евро = 1.95583 лева:

Стойността в левове се дели на цялостния закрепен курс 1.95583 с пет знака след десетичната запетая.

Получената сума се закръгля до втория знак след десетичната запетая

Ако третият знак е под 5 – вторият остава непроменен;

Ако третият знак е 5 или повече – вторият се усилва с една единица.

Цените в левове и евро би трябвало да бъдат изписани с идентичен шрифт. Двойното означение се ползва върху етикетите, фискалните бележки, менюта, каталози и ценоразписи.

Гратисен интервал до 8 октомври

Заради компликации при настройката на касовите апарати и обновяването на етикетите, Народното събрание вкара два месеца преход, в който нарушаванията няма да се глобяват.

До 8 октомври търговците ще получават единствено писмени предизвестия, а от тази дата санкциите ще варират от 400 до 5 000 лева за неверно обозначаване и от 10 000 до 100 000 лева при по-тежки случаи. Според Българската стопанска камара към края на юли по-малко от половината от близо 500 хиляди касови апарата са били приспособени за работа и в евро.

Има и изключения от правилото.

Двойно означение няма да се изисква за цените на горива, цигари, добавки за горива, книги и учебници (до 1 януари 2026 г.), както и за цените на автомати за самообслужване, контролни везни, таксиметрови стикери (от 31 октомври) и някои транспортни документи. Фактурите по Закона за Данък добавена стойност също са изключени.

Големите търговци с оборот над 10 млн. лева ще би трябвало всекидневно да качват цените на стоките от „ огромната потребителска кошница “ на уеб страниците си в машинночетим формат, наличен за добиване. При липса на интернет страница информацията ще се подава на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП), която ще сътвори обществен портал за сравняване на цените по обитаеми места и вериги. Той обаче също не е подготвен, а търговците няма да бъдат глобени в идващите два месеца.

Според закона от през днешния ден до 8 август 2026 година търговците са длъжни да образуват цените „ добросъвестно и транспарантно “, като всяко нарастване би трябвало да бъде подкрепено с справедливи стопански аргументи – да вземем за пример промени в индустриални разноски, превоз, сила, нормативни условия или форсмажор. При нарушаване санкциите стартират от 5 000 лева и могат да доближат 1 млн. лева за огромни компании, само че и тук действителните наказания ще се постановат едвам след 8 октомври.

Законът дава опция на Министерския съвет да вкарва краткотрайни ограничения, в случай че има „ доста “ нарастване на цените на артикули и услуги от първа нужда – като самун, мляко, яйца, брашно, олио, електро- и топлоенергия за битови потребности, медикаменти и съществени хигиенични артикули. Какъв ще е прагът за „ доста “ повишаване, към момента не е конкретизирано.