Заробването от „Боташ“ станало заради войната в Украйна и Урсула фон дер Лайен?
Месец преди българската делегация, водена от президента, да измоли Турция да ни избави с неруски газ, комшиите отказали на председателката на Еврокомисията
Заробването на България към „ Боташ “ е станало поради войната в Украйна и Урсула фон дер Лайен. Това загатна в „ Лице в лице “ по бТВ някогашният енергиен министър Росен Христов. Той изясни, че поради антируската политика в Европа се е наложило страната да търси метод да внася на остарелия континент газ от далечни страни с танкери, само че защото няма къде да бъдат разтоварвани, се наложило да се подписа контракт с турската компания.
„ Плащането не е по 1 млн. дневно. Има сума, която се заплаща за разтоварването на 14 танкера в година, като се включват и всички съпътстващи услуги по регазификация, пренос, предпазване и гъвкаво подаване до точка в България “, сподели някогашният министър.
„ Преди да стана министър, не сме се познавали с президента Радев. Не се бяхме виждали даже преди да ми бъде препоръчано да заема поста. Бях предложен от редица хора от промишлеността. На първата, а даже и на втората среща отхвърлих, защото политиката не е нещо, с което съм мечтал да се занимавам. Никога не ми е било приоритет. След това сътрудници от промишлеността и от президентството упорстваха да приема да съм министър с обяснението, че с тази енергийна рецесия би трябвало някой съществено да се заеме “, показа той.
„ Причината да бъда препоръчан аз, бе това, че нямам никакви зависимости и не съм обичайния кадър от бранш „ Енергетика “. Ангажиментите ми са били напълно на интернационалното поле преди да приема поста “, сподели Христов.
„ Конкретната задача беше справяне с енергийната рецесия. Няколко бяха проблемите. Първият бе прекъснатия контракт с „ Газпром “, поради който страната беше останала без задоволително количества газ. Вторият бе обвързван с това, че интерконекторът с Гърция бе в доста изостанала фаза. Трябваше да се пусне до 2 октомври, защото по него трябваше да мине целият контрактуван газ от Азербайджан “, добави той.
„ Договорът с „ Боташ “ бе подписан заради редица предпоставки. Главната цел бе доставка на неруски газ за България и за Централна и Източна Европа. Откъде пристигна този напън... “, съобщи някогашният министър, преди водещата Цветанка Ризова да го прекъсне с въпроса „ Кой ви притискаше? “.
„ Водещи политици от
повечето партии заявиха, че страната ни би трябвало да е безусловно самостоятелна от съветските енергийни източници
Това го има в над 300 медийни изяви, парламентарни заявления и предизборни акции. Това бе единия фактор. Вторият бе външен. Европейската комисия и Европарламентът по това време заявява същото – с пътни карти и публични срещи, че би трябвало страните от континента би трябвало по най-бързия метод и изцяло да се откажат от съветския газ. Третият фактор бе
заявката на Украйна да спре преноса на газ от Русия към Европа
Четвъртият бяха анализите, които демонстрираха висок риск от прекъсване на съветския газ заради предпочитание на Москва да го употребява като инструмент за напън или заради щета на инфраструктура във връзка в военните дейности “, изясни той.
„ Мислих по какъв начин да избегна тези фактори. Само „ Боташ “ е разновидността и тогава, и към момента, тъй като неруски газ може да достави в България само посредством танкери. За тях обаче са нужни терминали. Държавите към нас, които имат такива, са единствено Гърция и Турция. Югоизточната ни съседка има 1 терминал настоящ.
Единствено „ Боташ “ беше спасението,
подчерта някогашният министър.
„ Булгаргаз “ и „ Булгартрансгаз “ бяха в контакт с турската компания. Първоначално искахме от тях да ни дадат седем слота, с цел да разтоварим танкерите, които предходното държавно управление беше договорило. „ Боташ “ тогава ни отхвърли и с доста диалози се съгласиха да ни дадат слот единствено за един танкер. Обясниха ни, че нямат право да дават достъп до техните терминали на непознати компании. Направиха изключение, с цел да ни спасят от газовата рецесия. Свързахме се с турски политици, в това число и с техния президент Ердоган “, споделя той.
„ В делегацията бе и президента Радев. На тази среща обсъдихме към 20 въпроса. Имахме срещи с министри. Една от тематиките беше да се даде позволение на „ Боташ “ да договаря с нашите компании “, посочи Христов.
„ Месец преди да отидем в Турция, там бе и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен със същото искане – за достъп на европейски компании до турската инфраструктура, с цел да могат да доставят газ през България. Отговорът е бил негативен “, акцентира той.
Турците са решили, че може да няма задоволително газ за тях, защото тяхната стопанска система пораства с огромни темпове.
„ Спекулации са, че моят автограф стои под контракта. Подписан е от Деница Златева като шеф на „ Булгаргаз “ и на шефовете от турската страна “, съобщи ексминистърът.
„ При всички фактори, които изброих, нямаше вид договорът с „ Боташ “ да не се употребява “, акцентира той.
„ Договорът въпреки всичко се употребява. Само тази година има над 2 MWh, импортирани посредством него. Това не е цялостния потенциал, само че не е и нула “, посочи Христов.
„ Ние подписахме и съглашение, което предвиждаше България да изнася огромни количества газ към Централна и Източна Европа. Европейската политика беше да се задоволи континента с неруски газ и редица страни търсиха. Имаше огромен интерес. Подписахме меморандума „ Стринг “, който предвиждаше да се усили потенциала на директните връзки сред България, Румъния, Унгария и Словакия, с цел да може повече синьо гориво да се транспортира. Следващото държавно управление стопираха да работят по него. Не знам за какво. Отказаха се и от концепцията да се отървем от съветския газ. Масово започнахме да го внасяме “, добави той.
„ Този съветски газ се внася от частните компании, а на „ Булгаргаз “ към момента му е неразрешено да вкарва подобен. Може единствено подобен, на който и синьото гориво, и превозът са по-скъпи. От това българската компания губи всичките си платежоспособни клиенти. Остава единствено една неплатежоспособна „ Топлофикация “. Това е повода компанията да е в неприятно състояние “, изясни специалистът.
„ Ако ще внасяме съветски газ, разрешете и на „ Булгаргаз “ да го прави! Ако и на мен ми бяха сложили задачата да намеря най-евтиния газ, можеше да спомагам отново за подписване на контракт с „ Боташ “, само че щеше да е както Румъния направи. Северната ни съседка непосредствено си поръча 1,5 милиарда газ от Турция. Тях не ги интересува от кое място идва. Те купуват газ, а ние – инфраструктура, тъй като концепцията беше да докараме танкер с обезпечен неруски генезис “, добави той.
„ Ако запазим политиката да търгуваме единствено с неруски газ, без съглашението с „ Боташ “ не можем. Идеята бе да не са заплаща на Русия, с което да финансираме войната. Споразумението може да е печелившо, в случай че доставяме неруски газ до Европа или в случай че го предоговорим “, сподели още някогашният министър.
Заробването на България към „ Боташ “ е станало поради войната в Украйна и Урсула фон дер Лайен. Това загатна в „ Лице в лице “ по бТВ някогашният енергиен министър Росен Христов. Той изясни, че поради антируската политика в Европа се е наложило страната да търси метод да внася на остарелия континент газ от далечни страни с танкери, само че защото няма къде да бъдат разтоварвани, се наложило да се подписа контракт с турската компания.
„ Плащането не е по 1 млн. дневно. Има сума, която се заплаща за разтоварването на 14 танкера в година, като се включват и всички съпътстващи услуги по регазификация, пренос, предпазване и гъвкаво подаване до точка в България “, сподели някогашният министър.
„ Преди да стана министър, не сме се познавали с президента Радев. Не се бяхме виждали даже преди да ми бъде препоръчано да заема поста. Бях предложен от редица хора от промишлеността. На първата, а даже и на втората среща отхвърлих, защото политиката не е нещо, с което съм мечтал да се занимавам. Никога не ми е било приоритет. След това сътрудници от промишлеността и от президентството упорстваха да приема да съм министър с обяснението, че с тази енергийна рецесия би трябвало някой съществено да се заеме “, показа той.
„ Причината да бъда препоръчан аз, бе това, че нямам никакви зависимости и не съм обичайния кадър от бранш „ Енергетика “. Ангажиментите ми са били напълно на интернационалното поле преди да приема поста “, сподели Христов.
„ Конкретната задача беше справяне с енергийната рецесия. Няколко бяха проблемите. Първият бе прекъснатия контракт с „ Газпром “, поради който страната беше останала без задоволително количества газ. Вторият бе обвързван с това, че интерконекторът с Гърция бе в доста изостанала фаза. Трябваше да се пусне до 2 октомври, защото по него трябваше да мине целият контрактуван газ от Азербайджан “, добави той.
„ Договорът с „ Боташ “ бе подписан заради редица предпоставки. Главната цел бе доставка на неруски газ за България и за Централна и Източна Европа. Откъде пристигна този напън... “, съобщи някогашният министър, преди водещата Цветанка Ризова да го прекъсне с въпроса „ Кой ви притискаше? “.
„ Водещи политици от
повечето партии заявиха, че страната ни би трябвало да е безусловно самостоятелна от съветските енергийни източници
Това го има в над 300 медийни изяви, парламентарни заявления и предизборни акции. Това бе единия фактор. Вторият бе външен. Европейската комисия и Европарламентът по това време заявява същото – с пътни карти и публични срещи, че би трябвало страните от континента би трябвало по най-бързия метод и изцяло да се откажат от съветския газ. Третият фактор бе
заявката на Украйна да спре преноса на газ от Русия към Европа
Четвъртият бяха анализите, които демонстрираха висок риск от прекъсване на съветския газ заради предпочитание на Москва да го употребява като инструмент за напън или заради щета на инфраструктура във връзка в военните дейности “, изясни той.
„ Мислих по какъв начин да избегна тези фактори. Само „ Боташ “ е разновидността и тогава, и към момента, тъй като неруски газ може да достави в България само посредством танкери. За тях обаче са нужни терминали. Държавите към нас, които имат такива, са единствено Гърция и Турция. Югоизточната ни съседка има 1 терминал настоящ.
Единствено „ Боташ “ беше спасението,
подчерта някогашният министър.
„ Булгаргаз “ и „ Булгартрансгаз “ бяха в контакт с турската компания. Първоначално искахме от тях да ни дадат седем слота, с цел да разтоварим танкерите, които предходното държавно управление беше договорило. „ Боташ “ тогава ни отхвърли и с доста диалози се съгласиха да ни дадат слот единствено за един танкер. Обясниха ни, че нямат право да дават достъп до техните терминали на непознати компании. Направиха изключение, с цел да ни спасят от газовата рецесия. Свързахме се с турски политици, в това число и с техния президент Ердоган “, споделя той.
„ В делегацията бе и президента Радев. На тази среща обсъдихме към 20 въпроса. Имахме срещи с министри. Една от тематиките беше да се даде позволение на „ Боташ “ да договаря с нашите компании “, посочи Христов.
„ Месец преди да отидем в Турция, там бе и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен със същото искане – за достъп на европейски компании до турската инфраструктура, с цел да могат да доставят газ през България. Отговорът е бил негативен “, акцентира той.
Турците са решили, че може да няма задоволително газ за тях, защото тяхната стопанска система пораства с огромни темпове.
„ Спекулации са, че моят автограф стои под контракта. Подписан е от Деница Златева като шеф на „ Булгаргаз “ и на шефовете от турската страна “, съобщи ексминистърът.
„ При всички фактори, които изброих, нямаше вид договорът с „ Боташ “ да не се употребява “, акцентира той.
„ Договорът въпреки всичко се употребява. Само тази година има над 2 MWh, импортирани посредством него. Това не е цялостния потенциал, само че не е и нула “, посочи Христов.
„ Ние подписахме и съглашение, което предвиждаше България да изнася огромни количества газ към Централна и Източна Европа. Европейската политика беше да се задоволи континента с неруски газ и редица страни търсиха. Имаше огромен интерес. Подписахме меморандума „ Стринг “, който предвиждаше да се усили потенциала на директните връзки сред България, Румъния, Унгария и Словакия, с цел да може повече синьо гориво да се транспортира. Следващото държавно управление стопираха да работят по него. Не знам за какво. Отказаха се и от концепцията да се отървем от съветския газ. Масово започнахме да го внасяме “, добави той.
„ Този съветски газ се внася от частните компании, а на „ Булгаргаз “ към момента му е неразрешено да вкарва подобен. Може единствено подобен, на който и синьото гориво, и превозът са по-скъпи. От това българската компания губи всичките си платежоспособни клиенти. Остава единствено една неплатежоспособна „ Топлофикация “. Това е повода компанията да е в неприятно състояние “, изясни специалистът.
„ Ако ще внасяме съветски газ, разрешете и на „ Булгаргаз “ да го прави! Ако и на мен ми бяха сложили задачата да намеря най-евтиния газ, можеше да спомагам отново за подписване на контракт с „ Боташ “, само че щеше да е както Румъния направи. Северната ни съседка непосредствено си поръча 1,5 милиарда газ от Турция. Тях не ги интересува от кое място идва. Те купуват газ, а ние – инфраструктура, тъй като концепцията беше да докараме танкер с обезпечен неруски генезис “, добави той.
„ Ако запазим политиката да търгуваме единствено с неруски газ, без съглашението с „ Боташ “ не можем. Идеята бе да не са заплаща на Русия, с което да финансираме войната. Споразумението може да е печелившо, в случай че доставяме неруски газ до Европа или в случай че го предоговорим “, сподели още някогашният министър.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ