10 любопитни факта за Меркурий
Меркурий – една от планетите в нашата Слънчева система. За нея учените не знаят доста, защото е към момента едва изучавана. Това, което се знае обаче е в действителност любопитно.
Меркурий се отличава от другите планети в Слънчевата система с огромното си железно ядро – то заема 85 % от радиуса му. За съпоставяне ядрото на Земята е единствено половината от радиуса ѝ.
Планетата се завърта към Слънцето за 88 дни, а на всеки 116 дни минава сред Земята и него. Заради наклона на орбитата ѝ по отношение на тази на Земята обаче в множеството случаи наподобява, че е под или над Слънцето.
Планетата носи името на римския господ, настойник на търговците, аналог на древногръцкия господ Хермес, наследник на Зевс и Мая, бранител на пасажерите и господ на крадците.
В астрологията планетата въплъщава разум, разсъдък, другарство, връзка, умствени и сетивни усещания, експедитивност, умелост, обучение. Ето още 10 забавни обстоятелството за планетата Меркурий.
10. На една ръка от Слънцето
Меркурий е най-близката планета до Слънцето. Разстоянието сред тези два обекта е не повече от 58 милиона километра – незначително малко разстояние, от галактическа позиция.
9. Най-малката
От осемте планети в Слънчевата система, Меркурий е най-малката. Диаметърът на екватора ѝ е три пъти по-малък от този на Земята. Все отново, това не пречи на тази планета „ бебе “ да бъде една от петте в Слънчевата система, които могат да се видят с невъоръжено око в нощното небе.
8. Висока компактност
Планетата е считана за една от най-плътните в Слънчевата система. Тя се подрежда на второ място по този индикатор, след Земята. По-малката маса на Меркурий прави силата на гравитацията ѝ единствено 1/3 от земната. С други думи тяло, което тежи 100 кг на Земята, там ще тежи към 38 кг.
7. Хълмиста повърхнина
Повърхността на планетата доста прилича лунната. Подобно на земния сателит, и Меркурий е затрупан с тъничък слой минерали. На планетата има обширни равнини, стръмни скали и доста хълмисти региони.
6. Гейзери
В предишното на Меркурий от време на време са изригвали гейзери, които обаче нямат доста общо с познатите на Земята – изригват не вода, а водород. При оформянето на планетата огромно количество водород е било разтворено в разтопеното желязо. След като стартира да изстива, водородът изригвал на открито като гейзер.
5. Огромни кратери
Повърхността на планетата е осеяна с големи кратери, формирани при рухването на разнообразни типове комети и астероиди, които са оставили своя отпечатък върху планетата. Най-голямата забележителност на повърхността на Меркурий, от картографираната част, е басейнът „ Калорис “, който съставлява голям кратер с диаметър почти 1350 км. Трудно може да си представим силата на удара, който е станал причина за образуването му.
4. Атмосфера
Вместо забележителна атмосфера, Меркурий има ултра тънка „ екзосфера “, която се състои от атоми, издигани от повърхността му от слънчевата радиация. Те обаче бързо изчезват в космоса, издухвани от слънчевия вятър. Екзосферата се състои от 42% О2, 29% натрий, 22% водород, 6% хелий, 0,5% калий.
3. Гости от Земята
В цялата история на човечеството Меркурий е посещаван единствено два пъти от наземни обекти. „ Mariner 10 “ е първият уред изпратен да изучи две планети. На път за планетата, галактическата сонда прави фотоси и научни измервания на Венера. Докато лети покрай втората планета, гравитацията ѝ притегля сондата, като я форсира. По този метод „ Mariner 10 “ доближава Меркурий за по-малко време и по-малък разход на гориво, в сравнение с в случай че беше изстреляна напряко от Земята. През 2004 година Съединени американски щати изпращат сондата „ Messenger “. Тя минава около Меркурий два пъти – през 2008 и 2009 година, след което се открива на орбита към планетата. Сондата има за задача да картографира повърхността на планетата, изучавайки състава, вътрешната конструкция и магнитното поле на планетата.
2. Планета, без изобретател
Към момента няма отговор кой тъкмо е откривателят на Меркурий. Планетата се вижда от Земята с просто око, по тази причина данни за нея са известни още от Древността. Първите регистрирани наблюдения датират най-малко от първото хилядолетие пр.н.е. През IV век пр.н.е. древногръцките астрономи считали планетата за два обособени обекта – единият забележим при изгрев, който те назовават Аполон, а другият – при залез, именуван Хермес.
1. Топло, когато Слънцето огрява
Температурата на Меркурий може да доближи до изгарящите 450 градуса по Целзий денем, само че защото атмосферата на планетата е мощно разредена и не може да задържи тази топлота, през нощта температурата се намалява до -180 градуса. Въпреки близостта си до Слънцето, Меркурий не е най-горещата планета. Макар че е по-далеч от Слънцето, Венера е планетата, на която е по-горещо. Там живакът достида до 470 градуса.
