Мерките, които правителството се съгласи да въведе за компенсиране на

Мерките, които държавното управление се съгласи да вкара за компенсиране на бизнеса за свръхвисоките цени на електрическата енергия и газа, са закъснели. Забавянето им е в границите на половин година. Това съобщи в ефира на Българска национална телевизия ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Той уточни, че работодателите упорстват за тези ограничения дори от още по-рано – от юли 2021 година Именно забавянето на въвеждането на такива ограничения е главната причина и за огромната инфлация у нас, означи още Велев. Той уточни, че неналичието на навременни и съответни ограничения за компенсиране на свръхвисоките цени в енергетиката е повода у нас да има двойно по-голяма инфлация от междинната в Европейски Съюз. „ Закъсняхме и ограниченията не бяха задоволително съответни “, безапелационен е той. Според думите у неналичието на такива ограничения е подтикнала инфлацията в България. Което се потвърждава и от излязлата през вчерашния ден икономическа прогноза за Общността. В нея се предвижда 12% годишна инфлация в България на фона на 6.8 на 100 приблизително за Европейски Съюз. Затова, съгласно Велев, средносрочното решение на този проблем ще докара до туширане на инфлацията у нас. Той означи също, че разговорът сред бизнеса и държавното управление се усъвършенства напоследък. Което е добре, само че към момента е надалеч от европейските стандарти. Протестът на работодателите на следващия ден бе анулиран, тъй като бе реализирано единодушие за ограничения за превъзмогване на свръхвисоките цени на електрическата енергия и газа за май и юни с съответни измерения, а средносрочно, в месеците по-късно и за новия регулаторен интервал, започващ на 1 юли, бизнесът е получил увещание, че изискванията за предприятията и обезщетенията, които вероятно ще получават, няма да са по-неблагоприятни. Също по този начин властта се е съгласила да бъдат въведени автоматизирано активиращи се ограничения, а не както до момента да би трябвало да се договаря месец за месец. Според Велев това дава опция на бизнеса да възнамерява дейностите си в средносрочен проект. „ Например при цени на борсата на пазара „ Ден напред “ сред 200 и 500 лева за мегаватчас, крайните цени за предприятията след обезщетенията ще бъдат сред 200 и 260 лева Така българската промишленост ще работи на цени на тока, сравними с тези при съперниците в Европейски Съюз “, означи Велев. Той добави, че остава да се реализира конкурентоспособност и на цените за електроинтензивната промишленост, където към момента са по-високи по отношение на съперниците в Европа. Работодателите поддържат като цяло повишението на прага за регистрация по Данък добавена стойност от 50 000 на 100 000 лева оборот. Но упорстват след въвеждането му да бъде изработен разбор, а също по този начин и да няма следващо автоматизирано повишение на този предел. Според Велев това е нож с две остриета, защото от една страна понижава административната тежест за дребния бизнес, само че от друга – води до нелоялна конкуренция. Затова идващите рекомендации на работодателите за понижаване на административните тежести са за облекчение на самите процедури във връзка с отчитането и заплащането на Данък добавена стойност, изключително за дребните компании. Велев изрази единодушие с настояванията на синдикатите, че минималната работна заплата би трябвало да се покачва. Но означи, че това би трябвало да става на база съглашения на браншови нива сред работодатели и синдикати. „ Минималните заплати би трябвало да бъдат разнообразни за другите стопански действия “, безапелационен е той. Общото им повишение за всички браншове, което възнамерява страната, той категоризира като незрялост на индустриалните връзки в обществения разговор. И добави, че това у нас е процедура, продължаваща дълги години, защото е и по-лесна. Председателят на АИКБ означи също, че напоследък България губи работни места без да усилва безработицата. Според Национален статистически институт сме изгубили 30 000 работни места, което е разликата сред освободените и назначените. Но безработицата не е повишена, тъй като понижава работната мощ.