Меркел, Вили Бранд и усмирителят на Балканите Бойко Борисов
Меркел поздрави България (нейното правителство), че се е заела да работи за непоклатимост, за възстановяване на връзките със страните от Западните Балкани, в които огромна роля играе и Турция. Важно е да не крием едни от други другите си отзиви, а да продължим разговора, сподели немският канцлер преди подписването на контракта за нова огромна коалиция в Германия през вчерашния ден. Меркел става канцлер за четвърти път.
Поредна тухла падна от стената
Изявлението на Меркел съответства с следващата публична българска задача на Балканите. В Скопие министър председателят Бойко Борисов уважи паметта на 7144 евреи, депортирани преди 75 година в нацистките лагери на гибелта от територията на днешна Македония и които България, като съдружник на Германия през 1943 година, не избави. След контракта, подписан от България и Македония, това е най-значимият принос за подсилване на добросъседските връзки сред страна от Европейски Съюз и страна, която се стреми да влезе в фамилията.
На церемонията Борисов, който е първият български министър-председател, взел присъединяване в отбелязване на годишнина от депортацията на евреите от Скопие, Битоля и Щип, подсети за „ жестоката и кървава покруса “, разиграла се на Балканите преди 20 години и даде рецептата за благополучен живот в района: в този момент всички би трябвало да градят и да работят дружно.
Доскоро този жест надали би бил вероятен. Преди 5 година да вземем за пример във връзка македонския филм "Трето полувреме ", в който демонстрират български бойци да товарят евреи на влакове, Борисов се възмути с думите: Това е все едно в този момент да обвиниш някого, че в Африка има бедстващи от жадност или от апетит хора. Ако сме могли, да сме избавили всички евреи в света, само че сме могли и сме избавили 50 000.
И през днешния ден в Македония подлагат на критика българския министър председател, че не се е извинил. И в този момент Борисов се възмути, само че сбито: „ Пропаганда “, с добавката „ не пред мен “.
Някои към този момент направиха паралел сред държанието на Борисов и на немския канцлер Вили Бранд. На 7 декември 1970 година Бранд поставя венец на паметника на героите от Варшавското гето и не просто уважава паметта на жертвите, а коленичи в минута безмълвие. "Той, който цялостен живот се e борил против Хитлер, пое бремето - не виновността - на предишното на своите рамене ", спомня си политологът Алфред Гросер, представен в „ Дойче веле “ преди няколко години. Жестът на канцлера се натъква на значително рецензии и в Германия, и в Полша, само че за целия свят е ясно едно: Вили Бранд въплъщава новата мирна Германия. Година по-късно той получава в Осло Нобеловата премия за мир, означи Дъждовни води.
Ролята на България и Борисов е надалеч по-скромна, по този начин я дефинират съвремието и целите на европредседателството: добросъседство и непоклатимост в региона, най-много посредством „ инфраструктурна съгласуваност “. Борисов преглежда тази роля по този начин: "Всеки един план за транспортен кулоар обслужва всяка една балканска, както и всяка европейска страна ". Той употребява вчерашната гала за среща с министър председателите на Македония и Босна и Херцеговина, в която се включиха и румънският вицепремиер и полският външен министър.
За основните разногласия сред страните - пограничните, формалната българска позиция е, че пътят към решаването им би трябвало да се извърви от самите спорещи. Същото важи и за разногласието за името на Македония.
През месец май следва среща на върха на Европейски Съюз и водачите на Западните Балкани в София, на която ще се регистрира плановата подготвеност и може би ще се „ раздават “ пари.
Накъде към (между) Гърция и Турция?
И в случай че дейната българска политика по приобщаването на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз не изненадва, то какво ли прави България за понижаване на напрежението на юг от нея, да вземем за пример сред Гърция и Турция, за което Меркел ни хвали? Това което знаем, е, че Борисов не се уморява да повтаря какъв брой значимо е за Европейски Съюз да развива връзките си с този огромен комшия Турция, най-много поради договорката за мигрантите и огромната й войска. По договорката Европейски Съюз заплаща на Турция да държи мигрантите, най-много от Сирия, на своя територия, против което получава милиарди евро.
Борисов постоянно плаши сътрудниците си от Европейски Съюз, че в случай че съглашението се провали, милионна мигрантска вълна ще залее Европа, а в този момент европейската граница с Турция е спокойна (поне българската граница).
Но Европейски Съюз има проблеми с Турция освен поради мигрантите. Съюзът подлага на критика Анкара поради новия сирийски фронт при Африн, както и поради фронтовете в Егейско море и Източното Средиземноморие – против Гърция и Кипър.
Гърция е изправена пред непрекъснато повишаваща се турска настъпателност, изключително след опита да бъде блокиран транспортен съд на гръцката пристанищна полиция край остров Имия и след ареста на двамата гръцки военнослужещи от турските управляващи в региона на региона Еврос, писа през вчерашния ден „ Вима “. И прибавя, че Атина е длъжна да преразгледа някои свои по-стари доктрини и да одобри, че няма гаранции за сигурност в региона. Старото статукво, че за Гърция има гаранции в НАТО и Европейски Съюз, към този момент не съществува.
Анкара може би държи задържаните гръцки военни като разменна монета против арестуваните в Гърция военнослужещи, упрекнати, че са взели участие в опита за прелом през 2015 година
От друга страна Турция несъмнено ще продължи да заплашва газовите изследвания в региона на Кипър.
Миналия месец Европейски Съюз прикани Турция да съблюдава интернационалното право, защото дейностите й по отношение на Гърция и Кипър опонират на добросъседството – нещо на което Европейски Съюз държи доста и го демонстрира в връзките си и със Западните Балкани.
Може да се чака, че въпросите към Анкара ще бъдат сложени остро на срещата сред ръководителите на Европейска комисия и Европейски Съюз – Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск, с турския президент Реджеп Тайип Ердоган във Варна, планувана за 26 март. Домакин е Бойко Борисов – той предложи такава среща.
Тази заран външният министър Екатерина Захариева сподели по БНР, че към този момент никоя от страните не е отдръпнала декларираното си присъединяване. Но Анкара твори опасности за проваляне на срещата ежедневно.
Поредна тухла падна от стената
Изявлението на Меркел съответства с следващата публична българска задача на Балканите. В Скопие министър председателят Бойко Борисов уважи паметта на 7144 евреи, депортирани преди 75 година в нацистките лагери на гибелта от територията на днешна Македония и които България, като съдружник на Германия през 1943 година, не избави. След контракта, подписан от България и Македония, това е най-значимият принос за подсилване на добросъседските връзки сред страна от Европейски Съюз и страна, която се стреми да влезе в фамилията.
На церемонията Борисов, който е първият български министър-председател, взел присъединяване в отбелязване на годишнина от депортацията на евреите от Скопие, Битоля и Щип, подсети за „ жестоката и кървава покруса “, разиграла се на Балканите преди 20 години и даде рецептата за благополучен живот в района: в този момент всички би трябвало да градят и да работят дружно.
Доскоро този жест надали би бил вероятен. Преди 5 година да вземем за пример във връзка македонския филм "Трето полувреме ", в който демонстрират български бойци да товарят евреи на влакове, Борисов се възмути с думите: Това е все едно в този момент да обвиниш някого, че в Африка има бедстващи от жадност или от апетит хора. Ако сме могли, да сме избавили всички евреи в света, само че сме могли и сме избавили 50 000.
И през днешния ден в Македония подлагат на критика българския министър председател, че не се е извинил. И в този момент Борисов се възмути, само че сбито: „ Пропаганда “, с добавката „ не пред мен “.
Някои към този момент направиха паралел сред държанието на Борисов и на немския канцлер Вили Бранд. На 7 декември 1970 година Бранд поставя венец на паметника на героите от Варшавското гето и не просто уважава паметта на жертвите, а коленичи в минута безмълвие. "Той, който цялостен живот се e борил против Хитлер, пое бремето - не виновността - на предишното на своите рамене ", спомня си политологът Алфред Гросер, представен в „ Дойче веле “ преди няколко години. Жестът на канцлера се натъква на значително рецензии и в Германия, и в Полша, само че за целия свят е ясно едно: Вили Бранд въплъщава новата мирна Германия. Година по-късно той получава в Осло Нобеловата премия за мир, означи Дъждовни води.
Ролята на България и Борисов е надалеч по-скромна, по този начин я дефинират съвремието и целите на европредседателството: добросъседство и непоклатимост в региона, най-много посредством „ инфраструктурна съгласуваност “. Борисов преглежда тази роля по този начин: "Всеки един план за транспортен кулоар обслужва всяка една балканска, както и всяка европейска страна ". Той употребява вчерашната гала за среща с министър председателите на Македония и Босна и Херцеговина, в която се включиха и румънският вицепремиер и полският външен министър.
За основните разногласия сред страните - пограничните, формалната българска позиция е, че пътят към решаването им би трябвало да се извърви от самите спорещи. Същото важи и за разногласието за името на Македония.
През месец май следва среща на върха на Европейски Съюз и водачите на Западните Балкани в София, на която ще се регистрира плановата подготвеност и може би ще се „ раздават “ пари.
Накъде към (между) Гърция и Турция?
И в случай че дейната българска политика по приобщаването на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз не изненадва, то какво ли прави България за понижаване на напрежението на юг от нея, да вземем за пример сред Гърция и Турция, за което Меркел ни хвали? Това което знаем, е, че Борисов не се уморява да повтаря какъв брой значимо е за Европейски Съюз да развива връзките си с този огромен комшия Турция, най-много поради договорката за мигрантите и огромната й войска. По договорката Европейски Съюз заплаща на Турция да държи мигрантите, най-много от Сирия, на своя територия, против което получава милиарди евро.
Борисов постоянно плаши сътрудниците си от Европейски Съюз, че в случай че съглашението се провали, милионна мигрантска вълна ще залее Европа, а в този момент европейската граница с Турция е спокойна (поне българската граница).
Но Европейски Съюз има проблеми с Турция освен поради мигрантите. Съюзът подлага на критика Анкара поради новия сирийски фронт при Африн, както и поради фронтовете в Егейско море и Източното Средиземноморие – против Гърция и Кипър.
Гърция е изправена пред непрекъснато повишаваща се турска настъпателност, изключително след опита да бъде блокиран транспортен съд на гръцката пристанищна полиция край остров Имия и след ареста на двамата гръцки военнослужещи от турските управляващи в региона на региона Еврос, писа през вчерашния ден „ Вима “. И прибавя, че Атина е длъжна да преразгледа някои свои по-стари доктрини и да одобри, че няма гаранции за сигурност в региона. Старото статукво, че за Гърция има гаранции в НАТО и Европейски Съюз, към този момент не съществува.
Анкара може би държи задържаните гръцки военни като разменна монета против арестуваните в Гърция военнослужещи, упрекнати, че са взели участие в опита за прелом през 2015 година
От друга страна Турция несъмнено ще продължи да заплашва газовите изследвания в региона на Кипър.
Миналия месец Европейски Съюз прикани Турция да съблюдава интернационалното право, защото дейностите й по отношение на Гърция и Кипър опонират на добросъседството – нещо на което Европейски Съюз държи доста и го демонстрира в връзките си и със Западните Балкани.
Може да се чака, че въпросите към Анкара ще бъдат сложени остро на срещата сред ръководителите на Европейска комисия и Европейски Съюз – Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск, с турския президент Реджеп Тайип Ердоган във Варна, планувана за 26 март. Домакин е Бойко Борисов – той предложи такава среща.
Тази заран външният министър Екатерина Захариева сподели по БНР, че към този момент никоя от страните не е отдръпнала декларираното си присъединяване. Но Анкара твори опасности за проваляне на срещата ежедневно.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ