Майката на Мерилин Монро: диагностицирана с шизофрения, отречена и обречена на самота
Мерилин Монро е родена като Норма Джийн Мортънсън в Окръжна болница в Лос Анджелис на 1 юни 1926-та. Трето дете на Гладис Пърл Бейкър - щерка на небогати имигранти от Средния Запад, преселили се в Калифорния, работи нископлатена работа във филмовата промишленост. Нарича щерка си Норма в чест на обичаната си актриса Норма Талмидж. На 15 години се омъжва за девет години по-възрастен мъж, Джон Нютън Бейкър и има две деца от него, Робърт и Бърнис. Подава молба за бракоразвод през 1921-ва. Бейкър взима децата със себе си в родния Кентъки. Гладис се омъжва за втория си брачен партньор Мартин Едуард Мортънсън през 1924-та, само че се разделят преди тя да забременее с Мерилин Монро. Развеждат се дефинитивно 4 години по-късно.
На 13 юни 1926-та 26-годишната Гладис Бейкър оставя двуседмичната си щерка Норма Джейн Мортенсън в приемното семейство на Айда и Уейн Болендър в Хоторн, Калифорния. Няма и диря нито от бащата - публично незнаен, макар че Бейкър ще да упорства години наред, че това е Стенли Гифорд, нито от бабата - Дела Монро, макар че най-малко урежда нещата с приемното семейство, преди да потегли за Индия.
Така стартира трагичното проваляне в връзките сред една майка и нейното момиченце, което един ден ще стане международна звезда.
Въпреки неподходящото начало, ранните години на Мерилин Монро сякаш са най-стабилните в живота ѝ. Благочестивата и мощно религиозна Айда управлява семейството с твърда, само че състрадателна ръка, а момиченцето намира метод да се сближи с приемните си братя и сестри.
Това е и интервалът, когато Бейкър е най-отдадена на своето богатство - някогашният ѝ брачен партньор към този момент е лишил две от децата ѝ, в този момент е твърдо решена да задържи най-малко това в живота си. Започва да я посещава посещава постоянно и даже я взима с преспиване, когато става задоволително огромна.
Бейкър обаче демонстрира все по-изявени признаци на психическа неустойчивост, с които изтезава и личната си майка. С една дума, и двете дами не са добра компания, подобаваща за едно дете. Биографът Ранди Тараборели споделя по какъв начин един ден разчувстваната Бейкър се появява в дома на приемното семейство с желанието да прибере тригодишната си щерка. Заключва Айда през задната врата и натъпква дребната Мерилин в чанта, преди новата ѝ настойничка да успее да осуети желанията ѝ.
Опитите на Бейкър да осинови Мерилин са несполучливи, само че приемната майка въпреки всичко взема решение, че би трябвало да събере момиченцето със своята биологична майка, когато навършва 7-годишна възраст. Бейкър от своя страна се възползва от опцията - тегли заем за нов дом и се възползва от поддръжката и другарството на актьорите Джордж и Мод Аткинсън.
За страдание, поредност от нещастни събития утежняват обстановката през 1933-та. Първо, Бейкър научава, че нейният 13-годишен наследник, лишен от нея като бебе, е умрял от бъбречно заболяване, в следствие от което тя се нахвърля върху дребната Монро поради това, че тя е "оживялото дете ". Една година по-късно изпада в нервност и принуждава щерка си да се обяди на полицията. Диагнозата е ясна - параноидна шизофрения. Настанена е за първи път в живота си в медицински център - държавната болница в Норуолк.
През идващите няколко години Мерилин продължава да се вижда с майка си понякога, до момента в който редува престоя си при новия си легален аставник - приятелката на Бейкър Грейс Годард, снахата на майка ѝ и дома за сираци в Лос Анджелис. Животът ѝ се връща към нормалността, когато се "приземява " в дома на "леля Ана " - фамилната другарка на Годард, стара разведена жена, която съумява да омае и повлияе както на Мерилин, по този начин и на Бейкър с нейните християнски убеждения.
Приблизително по това време Бейкър оповестява на Монро, че има по-голяма полусестра, Бърнис. Тя с неспокойствие приема обстоятелството, че към този момент няма да е толкоз самотна. Двете сестри откриват контакт и не стопират да поддържат връзка чак до последните дни на Монро , досега на трагичната ѝ гибел на 36-годишна възраст.
Getty
Мерилин се омъжва още на 16, само че и това не й донася по този начин чаканото благополучие. Животът й се трансформира през 1944-та, до момента в който работи във боен цех. Там се среща с професионален фотограф от американската войска, служител в подразделението за снимане на филми за военновъздушните сили. Именно този контакт дава началния подтик на кариерата на Мерилин Монро. Тя стартира да се снима във фотосесии, а след това подписва и контракти с огромните кино компании „ 20th Century Fox” и „ Columbia Pictures”.
След като е изписана от болничното заведение през 1946-та, Бейкър също заживява в дома на вуйна Ана. Това е значим интервал в живота на щерка ѝ - сполучливата ѝ кариера като модел таман стартира, бракът ѝ с Джим Догърти е на тръни, също така е и на прага на подписването на първия си контракт с нейното театрално име - Мерилин Монро.
Когато Бърнис идва за по-дълъг престой това лято, Мерилин се радва на релативно умерено и щастливо семейство. И въпреки всичко Бейкър явно не е добре - стартира да се облича като здравна сестра и страни от девойките. Когато търси контакт с щерка си, най-честата причина за това е да изрази недоволството си от решението да стане актриса.
През септември, когато разводът с Джим към този момент е реалност, Бейкър ненадейно афишира, че желае да живее с вуйна си Дора в Орегон. По-късно Мерилин схваща, че майка ѝ по този начин и не е стигнала до Орегон, вместо това се събира със фамилен мъж на име Джон Стюарт Елей от Айдахо.
Въпреки първичните ѝ терзания, изчезтването на майка ѝ се оказва от изгода за кариерното ѝ развиване. Съгласява се с пиарите на филмовото студио да разгласи, че е сираче, и да се придържа към версията за тъжното детство, наситено с непрекъснато жонглиране сред домове за деца и родственици.
►
В последна сметка истината изплува на повърхността. През 1952-ра излиза наяве, че Бейкър е жива и здрава и работи в старческия дом в Игъл Рок , покрай Ел Ей. Мерилин (по това време опарена от абсурда с изтеклите ѝ голи снимки) е принудена да даде пояснение пред пресата.
Същата есен, след гибелта на брачна половинка си, Бейкър прекарва няколко бурни месеца със фамилията на Бърнис във Флорида. Въпреки че отхвърля молбата на Мерилин да се върне в Калифорния, тя приема билета за влака и идва в дома на Годард във очевидно несъответстващо положение. Монро се обажда на полицията и следи от задната седалка на колата си по какъв начин водят майка ѝ за следващ път.
Getty
Докато Монро приключва трансформацията си в холивудска икона с филмите Gentlemen Prefer Blondes (1953) и The Seven-Year Itch (1955), постоянно получава писма от майка си от санаториума в Ла Кресцента, в които тя най-често моли да я измъкне.
Разбира се, екранният триумф на хубавицата единствено прикрива личните ѝ персонални проблеми - от разпадналите се бракове с Джо Димаджо и Артър Милър през възходящата взаимозависимост към успокоителните.
►
През февруари 1961-ва, откакто признава на доктор, че я изтезават мисли за самоубийство, Монро поема по същия път като майка си. Буквално. Настанена е в клиника в Ню Йорк. Престоят ѝ е относително къс, само че задоволителен, с цел да притегли медийно внимание. Малко откакто схваща за това по новините, Бейкър е открита в безсъзнание в стаята си с бездънен прорез на лявата китка.
Според биографите филмовата звезда вижда майка си за финален път през лятото на 1962-ра. В опит да открие нов доктор, който да ѝ предпише Торазин, Монро отива в клиниката на майка си и схваща, че самата тя отхвърля да пие наставления за нея Торазин. Срещат се в двора. Мерилин я моли да си изпие медикаментите, а тя упорства, че молитвите, а не медикаментите, са всичко, от което се нуждае. Когато понечва да си тръгне, Монро я стопира и скрито пуска флакон в своята дамска чанта, предизвиквайки усмивката на старата жена:
"Ти си такова положително момиче, Норма Джийн ", споделя тя, преди да си тръгне без да се сбогува.
На 5 август тялото на Монро се предава след дългогодишни злоупотреби с опиати.
Бейкър не демонстрира, че е наранена от гибелта на щерка си, и я надживява с 22 години. Прекарва последните си дни на независимост, отвън рамките на психиатричните домове.
Getty
На 13 юни 1926-та 26-годишната Гладис Бейкър оставя двуседмичната си щерка Норма Джейн Мортенсън в приемното семейство на Айда и Уейн Болендър в Хоторн, Калифорния. Няма и диря нито от бащата - публично незнаен, макар че Бейкър ще да упорства години наред, че това е Стенли Гифорд, нито от бабата - Дела Монро, макар че най-малко урежда нещата с приемното семейство, преди да потегли за Индия.
Така стартира трагичното проваляне в връзките сред една майка и нейното момиченце, което един ден ще стане международна звезда.
Въпреки неподходящото начало, ранните години на Мерилин Монро сякаш са най-стабилните в живота ѝ. Благочестивата и мощно религиозна Айда управлява семейството с твърда, само че състрадателна ръка, а момиченцето намира метод да се сближи с приемните си братя и сестри.
Това е и интервалът, когато Бейкър е най-отдадена на своето богатство - някогашният ѝ брачен партньор към този момент е лишил две от децата ѝ, в този момент е твърдо решена да задържи най-малко това в живота си. Започва да я посещава посещава постоянно и даже я взима с преспиване, когато става задоволително огромна.
Бейкър обаче демонстрира все по-изявени признаци на психическа неустойчивост, с които изтезава и личната си майка. С една дума, и двете дами не са добра компания, подобаваща за едно дете. Биографът Ранди Тараборели споделя по какъв начин един ден разчувстваната Бейкър се появява в дома на приемното семейство с желанието да прибере тригодишната си щерка. Заключва Айда през задната врата и натъпква дребната Мерилин в чанта, преди новата ѝ настойничка да успее да осуети желанията ѝ.
Опитите на Бейкър да осинови Мерилин са несполучливи, само че приемната майка въпреки всичко взема решение, че би трябвало да събере момиченцето със своята биологична майка, когато навършва 7-годишна възраст. Бейкър от своя страна се възползва от опцията - тегли заем за нов дом и се възползва от поддръжката и другарството на актьорите Джордж и Мод Аткинсън.
За страдание, поредност от нещастни събития утежняват обстановката през 1933-та. Първо, Бейкър научава, че нейният 13-годишен наследник, лишен от нея като бебе, е умрял от бъбречно заболяване, в следствие от което тя се нахвърля върху дребната Монро поради това, че тя е "оживялото дете ". Една година по-късно изпада в нервност и принуждава щерка си да се обяди на полицията. Диагнозата е ясна - параноидна шизофрения. Настанена е за първи път в живота си в медицински център - държавната болница в Норуолк.
През идващите няколко години Мерилин продължава да се вижда с майка си понякога, до момента в който редува престоя си при новия си легален аставник - приятелката на Бейкър Грейс Годард, снахата на майка ѝ и дома за сираци в Лос Анджелис. Животът ѝ се връща към нормалността, когато се "приземява " в дома на "леля Ана " - фамилната другарка на Годард, стара разведена жена, която съумява да омае и повлияе както на Мерилин, по този начин и на Бейкър с нейните християнски убеждения.
Приблизително по това време Бейкър оповестява на Монро, че има по-голяма полусестра, Бърнис. Тя с неспокойствие приема обстоятелството, че към този момент няма да е толкоз самотна. Двете сестри откриват контакт и не стопират да поддържат връзка чак до последните дни на Монро , досега на трагичната ѝ гибел на 36-годишна възраст.
Getty Мерилин се омъжва още на 16, само че и това не й донася по този начин чаканото благополучие. Животът й се трансформира през 1944-та, до момента в който работи във боен цех. Там се среща с професионален фотограф от американската войска, служител в подразделението за снимане на филми за военновъздушните сили. Именно този контакт дава началния подтик на кариерата на Мерилин Монро. Тя стартира да се снима във фотосесии, а след това подписва и контракти с огромните кино компании „ 20th Century Fox” и „ Columbia Pictures”.
След като е изписана от болничното заведение през 1946-та, Бейкър също заживява в дома на вуйна Ана. Това е значим интервал в живота на щерка ѝ - сполучливата ѝ кариера като модел таман стартира, бракът ѝ с Джим Догърти е на тръни, също така е и на прага на подписването на първия си контракт с нейното театрално име - Мерилин Монро.
Когато Бърнис идва за по-дълъг престой това лято, Мерилин се радва на релативно умерено и щастливо семейство. И въпреки всичко Бейкър явно не е добре - стартира да се облича като здравна сестра и страни от девойките. Когато търси контакт с щерка си, най-честата причина за това е да изрази недоволството си от решението да стане актриса.
През септември, когато разводът с Джим към този момент е реалност, Бейкър ненадейно афишира, че желае да живее с вуйна си Дора в Орегон. По-късно Мерилин схваща, че майка ѝ по този начин и не е стигнала до Орегон, вместо това се събира със фамилен мъж на име Джон Стюарт Елей от Айдахо.
Въпреки първичните ѝ терзания, изчезтването на майка ѝ се оказва от изгода за кариерното ѝ развиване. Съгласява се с пиарите на филмовото студио да разгласи, че е сираче, и да се придържа към версията за тъжното детство, наситено с непрекъснато жонглиране сред домове за деца и родственици.
►
В последна сметка истината изплува на повърхността. През 1952-ра излиза наяве, че Бейкър е жива и здрава и работи в старческия дом в Игъл Рок , покрай Ел Ей. Мерилин (по това време опарена от абсурда с изтеклите ѝ голи снимки) е принудена да даде пояснение пред пресата.
Същата есен, след гибелта на брачна половинка си, Бейкър прекарва няколко бурни месеца със фамилията на Бърнис във Флорида. Въпреки че отхвърля молбата на Мерилин да се върне в Калифорния, тя приема билета за влака и идва в дома на Годард във очевидно несъответстващо положение. Монро се обажда на полицията и следи от задната седалка на колата си по какъв начин водят майка ѝ за следващ път.
Getty Докато Монро приключва трансформацията си в холивудска икона с филмите Gentlemen Prefer Blondes (1953) и The Seven-Year Itch (1955), постоянно получава писма от майка си от санаториума в Ла Кресцента, в които тя най-често моли да я измъкне.
Разбира се, екранният триумф на хубавицата единствено прикрива личните ѝ персонални проблеми - от разпадналите се бракове с Джо Димаджо и Артър Милър през възходящата взаимозависимост към успокоителните.
►
През февруари 1961-ва, откакто признава на доктор, че я изтезават мисли за самоубийство, Монро поема по същия път като майка си. Буквално. Настанена е в клиника в Ню Йорк. Престоят ѝ е относително къс, само че задоволителен, с цел да притегли медийно внимание. Малко откакто схваща за това по новините, Бейкър е открита в безсъзнание в стаята си с бездънен прорез на лявата китка.
Според биографите филмовата звезда вижда майка си за финален път през лятото на 1962-ра. В опит да открие нов доктор, който да ѝ предпише Торазин, Монро отива в клиниката на майка си и схваща, че самата тя отхвърля да пие наставления за нея Торазин. Срещат се в двора. Мерилин я моли да си изпие медикаментите, а тя упорства, че молитвите, а не медикаментите, са всичко, от което се нуждае. Когато понечва да си тръгне, Монро я стопира и скрито пуска флакон в своята дамска чанта, предизвиквайки усмивката на старата жена:
"Ти си такова положително момиче, Норма Джийн ", споделя тя, преди да си тръгне без да се сбогува.
На 5 август тялото на Монро се предава след дългогодишни злоупотреби с опиати.
Бейкър не демонстрира, че е наранена от гибелта на щерка си, и я надживява с 22 години. Прекарва последните си дни на независимост, отвън рамките на психиатричните домове.
Getty Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ