22 юни 1675 г. – Чарлз II основава обсерваторията в Гринуич
Меридианът, който минава през нея, е признат за нулев и по отношение на него се дефинира географската дължина. Това става интернационална норма едвам в края на 19 в.
На Международна конференция през октомври 1884 година е приет интернационалния статут на обсерваторията, тогава е признато и интернационално съглашение меридианът, преминаващ през обсерваторията, да се счита за нулев. Тогава е направена месингова линия в двора, отбелязваща мястото на „ нулевия ” меридиан.
Любопитен факт е, че този меридиан сега не е годен, а актуалния „ Нулев меридиан ” е преместен за модерните справочни системи с цели 102,5 м източно от астрономическия нулев меридиан на Гринуич. Средно международно време по Гринуич (GMT) се е прилагало до 1954 година
Чарлз II взема решение да сътвори обсерваторията, защото демонстрира интерес и незадълбочено се занимава с просвета. За изработването на план на Гринучката обсерватория той се доверява на сър Кристофър Рен. За първи кралски проектант е назначен астронома Джон Фламстийд.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
168 година пр.н.е. – Битка при Пидна: Римляните предвождани от Луций Емилий Павел Македоник побеждават и залавят македонския цар Персей, с което приключва Третата македонска война.
813 г. – Битка при Версиникия: Българската армия, водена от хан Крум побеждава армията на Византия край дн. село Маломирово (Ямболско).
1671 г. – Османската империя обявява война на Полша.
1675 г. – Кралят на Англия Чарлз II основава обсерваторията в Гринуич, приемайки меридианът, който минава над обсерваторията за нулев (това става интернационална норма едвам в края на 19 век).
1815 г. – След загубата на френската армия в битката при Ватерлоо Наполеон Бонапарт абдикира.
1876 г. – В Испания е призната нова конституция.
1889 г. – Германия въвежда първите в Европа пенсии.
1916 г. – Първата международна война: Германската армия използва за първи път токсичен газ (БОВ) – фосген.
1933 г. – С указ на канцлера на Германия Адолф Хитлер са неразрешени опозиционните политически партии.
1940 г. – Втора международна война: Франция е принудена да подпише второ Компиенско примирие с Нацистка Германия.
1941 г. – Втора международна война: Нацистка Германия напада СССР в Операция Барбароса.
1941 година – България по време на Втората международна война: На 22 юни 1941 година СССР атакува Добрич по въздух.
1948 г. – Съветската окупационна власт в Източна Германия провежда парична промяна.
1957 г. – От полигона Капустин Яр Съветският съюз изстрелва за първи път балистичната ракета Р-12 Двина.
1960 г. – Настъпва разривът между СССР и Китай, след като Никита Хрушчов нарича публично Мао Дзъдун „ сталинист “.
1963 г. – Започва понтификата на папа Павел VI.
1973 г. – ГДР и ФРГ стават членове на ООН.
1978 г. – Американският астроном Джеймс Кристи открива Харон, натурален сателит на планетата-джудже Плутон.
1981 г. – Състои се премиерата на български игрален драматичен филм „ Адаптация “.
1986 г. – По време на четвъртфиналите на Световното състезание по футбол на стадион Ацтека в Мексико, аржентинският футболист Диего Марадонаотбелязва в границите на три минути срещу Англия два гола, първият от които с ръка (наречена по-късно от него „ Божията ръка “), а вторият като гол-шедьовър е избран за „ Голът на века “. Англия съумява да върне единствено едно попадение чрез Гари Линекер,а Аржентина печели втората си футболна корона.
Родени
1664 г. – Йохан Ернст III, немски благородник († 1707 г.)
1767 г. – Вилхелм декор Хумболт, немски мъдрец, лингвист и общественик († 1835 г.)
1805 г. – Джузепе Мацини, италиански мъдрец и политик († 1872 г.)
1837 г. – Пол Морфи, американски шахматист († 1884 г.)
1861 г. – Йеротей Сирманов, български боен деятел († неизв.)
1861 година – Максимилиан декор Шпее, немски адмирал († 1914 г.)
1862 г. – Иван Шишманов, български литературовед († 1928 г.)
1898 г. – Ерих Мария Ремарк, немски публицист († 1970 г.)
1906 г. – Били Уайлдър, американски режисьор от австрийски генезис († 2002 г.)
1910 г. – Конрад Цузе, немски компютърен пионер († 1995 г.)
1924 г. – Александър Янков, български правист и посланик, професор по интернационално право
1930 г. – Юрий Артюхин, руски космонавт († 1998 г.)
1931 г. – Теруюки Окадзаки, японски каратист
1933 г. – Димитър Казаков, български художник († 1992 г.)
1936 г. – Крис Кристоферсън, американски кънтри артист и артист
1936 година – Красимир Кюркчийски, български композитор и диригент († 2011 г.)
1942 г. – Владимир Смирнов, български артист († 2000 г.)
1949 г. – Алан Озмънд, американски музикант
1949 година – Мерил Стрийп, американска актриса
1953 г. – Синди Лопър, американска певица
1957 г. – Меглена Кунева, български политик
1958 г. – Борислав Георгиев, български лингвист
1960 г. – Трейси Полън, американски артист
1964 г. – Дан Браун, американски публицист
1966 г. – Еманюел Сение, френска актриса
1966 година – Симеон Чилибонов, български футболист
1971 г. – Ваня Соколова, българска волейболостка
1977 г. – Айча Варлъер, турска киноактриса
1979 г. – Джей Родригес, американски ефирен водещ
1984 г. – Янко Типсаревич, сръбски тенисист
1986 г. – Айзък Озбърн, британски футболист
1987 г. – И Мин-хо, южнокорейски артист
1989 г. – Адриано Миранда, бразилски футболист
Починали
1276 г. – Инокентий V, римски папа (* 1225 г.)
1874 г. – Илия Гарашанин, сръбски политик (* 1812 г.)
1925 г. – Феликс Клайн, немски математик (* 1849 г.)
1925 година – Митьо Ганев, български болшевик (* 1900 г.)
1935 г. – Шимон Аскенази, полски историк, политик и посланик (* 1866 г.)
1936 г. – Мориц Шлик, австрийски физик и мъдрец (* 1882 г.)
1939 г. – Аркадий Рилов, съветски художник (* 1870 г.)
1959 г. – Стоян Кантуров, български бунтовник (* 1884 г.)
1969 г. – Джуди Гарланд, американска актриса (* 1922 г.)
1974 г. – Дариус Мийо, френски композитор (* 1892 г.)
1974 година – Жан Фонтен, белгийски болшевик (* 1899 г.)
1987 г. – Фред Астер, американски танцьор и артист (* 1899 г.)
1990 г. – Иля Франк, съветски физик, Нобелов лауреат през 1958 г. (* 1908 г.)
1993 г. – Патриша Никсън, първа дама на Съединени американски щати (* 1912 г.)
1996 г. – Апостол Пашев, български политик (* 1914 г.)
1996 година – Недялка Керанова, българска национална артиста (* 1941 г.)
2001 г. – Лика Янко, българска художничка (* 1932 г.)
2004 г. – Ким Сун-ил, южнокорейски преводач (* 1970 г.)
2008 г. – Джордж Карлин, американски комедиант и артист (* 1937 г.)
2012 г. – Георги Бакалов, български историк (* 1943 г.)
Празници
Бърни – кучето на Джорж Буш
Ден на енергетика (за 2014 г.) – Отбелязва се от 1967 г. през предпоследната неделя на м. юни
Република Конго – Ден на армията
Салвадор – Ден на учителя
САЩ – Ден за водене на домашния любимец на работното място
Франция – Празник на музиката
Хаити – Ден на президента
Хърватия – Ден на антифашистката борба
Obekti.bg
На Международна конференция през октомври 1884 година е приет интернационалния статут на обсерваторията, тогава е признато и интернационално съглашение меридианът, преминаващ през обсерваторията, да се счита за нулев. Тогава е направена месингова линия в двора, отбелязваща мястото на „ нулевия ” меридиан.
Любопитен факт е, че този меридиан сега не е годен, а актуалния „ Нулев меридиан ” е преместен за модерните справочни системи с цели 102,5 м източно от астрономическия нулев меридиан на Гринуич. Средно международно време по Гринуич (GMT) се е прилагало до 1954 година
Чарлз II взема решение да сътвори обсерваторията, защото демонстрира интерес и незадълбочено се занимава с просвета. За изработването на план на Гринучката обсерватория той се доверява на сър Кристофър Рен. За първи кралски проектант е назначен астронома Джон Фламстийд.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
168 година пр.н.е. – Битка при Пидна: Римляните предвождани от Луций Емилий Павел Македоник побеждават и залавят македонския цар Персей, с което приключва Третата македонска война.
813 г. – Битка при Версиникия: Българската армия, водена от хан Крум побеждава армията на Византия край дн. село Маломирово (Ямболско).
1671 г. – Османската империя обявява война на Полша.
1675 г. – Кралят на Англия Чарлз II основава обсерваторията в Гринуич, приемайки меридианът, който минава над обсерваторията за нулев (това става интернационална норма едвам в края на 19 век).
1815 г. – След загубата на френската армия в битката при Ватерлоо Наполеон Бонапарт абдикира.
1876 г. – В Испания е призната нова конституция.
1889 г. – Германия въвежда първите в Европа пенсии.
1916 г. – Първата международна война: Германската армия използва за първи път токсичен газ (БОВ) – фосген.
1933 г. – С указ на канцлера на Германия Адолф Хитлер са неразрешени опозиционните политически партии.
1940 г. – Втора международна война: Франция е принудена да подпише второ Компиенско примирие с Нацистка Германия.
1941 г. – Втора международна война: Нацистка Германия напада СССР в Операция Барбароса.
1941 година – България по време на Втората международна война: На 22 юни 1941 година СССР атакува Добрич по въздух.
1948 г. – Съветската окупационна власт в Източна Германия провежда парична промяна.
1957 г. – От полигона Капустин Яр Съветският съюз изстрелва за първи път балистичната ракета Р-12 Двина.
1960 г. – Настъпва разривът между СССР и Китай, след като Никита Хрушчов нарича публично Мао Дзъдун „ сталинист “.
1963 г. – Започва понтификата на папа Павел VI.
1973 г. – ГДР и ФРГ стават членове на ООН.
1978 г. – Американският астроном Джеймс Кристи открива Харон, натурален сателит на планетата-джудже Плутон.
1981 г. – Състои се премиерата на български игрален драматичен филм „ Адаптация “.
1986 г. – По време на четвъртфиналите на Световното състезание по футбол на стадион Ацтека в Мексико, аржентинският футболист Диего Марадонаотбелязва в границите на три минути срещу Англия два гола, първият от които с ръка (наречена по-късно от него „ Божията ръка “), а вторият като гол-шедьовър е избран за „ Голът на века “. Англия съумява да върне единствено едно попадение чрез Гари Линекер,а Аржентина печели втората си футболна корона.
Родени
1664 г. – Йохан Ернст III, немски благородник († 1707 г.)
1767 г. – Вилхелм декор Хумболт, немски мъдрец, лингвист и общественик († 1835 г.)
1805 г. – Джузепе Мацини, италиански мъдрец и политик († 1872 г.)
1837 г. – Пол Морфи, американски шахматист († 1884 г.)
1861 г. – Йеротей Сирманов, български боен деятел († неизв.)
1861 година – Максимилиан декор Шпее, немски адмирал († 1914 г.)
1862 г. – Иван Шишманов, български литературовед († 1928 г.)
1898 г. – Ерих Мария Ремарк, немски публицист († 1970 г.)
1906 г. – Били Уайлдър, американски режисьор от австрийски генезис († 2002 г.)
1910 г. – Конрад Цузе, немски компютърен пионер († 1995 г.)
1924 г. – Александър Янков, български правист и посланик, професор по интернационално право
1930 г. – Юрий Артюхин, руски космонавт († 1998 г.)
1931 г. – Теруюки Окадзаки, японски каратист
1933 г. – Димитър Казаков, български художник († 1992 г.)
1936 г. – Крис Кристоферсън, американски кънтри артист и артист
1936 година – Красимир Кюркчийски, български композитор и диригент († 2011 г.)
1942 г. – Владимир Смирнов, български артист († 2000 г.)
1949 г. – Алан Озмънд, американски музикант
1949 година – Мерил Стрийп, американска актриса
1953 г. – Синди Лопър, американска певица
1957 г. – Меглена Кунева, български политик
1958 г. – Борислав Георгиев, български лингвист
1960 г. – Трейси Полън, американски артист
1964 г. – Дан Браун, американски публицист
1966 г. – Еманюел Сение, френска актриса
1966 година – Симеон Чилибонов, български футболист
1971 г. – Ваня Соколова, българска волейболостка
1977 г. – Айча Варлъер, турска киноактриса
1979 г. – Джей Родригес, американски ефирен водещ
1984 г. – Янко Типсаревич, сръбски тенисист
1986 г. – Айзък Озбърн, британски футболист
1987 г. – И Мин-хо, южнокорейски артист
1989 г. – Адриано Миранда, бразилски футболист
Починали
1276 г. – Инокентий V, римски папа (* 1225 г.)
1874 г. – Илия Гарашанин, сръбски политик (* 1812 г.)
1925 г. – Феликс Клайн, немски математик (* 1849 г.)
1925 година – Митьо Ганев, български болшевик (* 1900 г.)
1935 г. – Шимон Аскенази, полски историк, политик и посланик (* 1866 г.)
1936 г. – Мориц Шлик, австрийски физик и мъдрец (* 1882 г.)
1939 г. – Аркадий Рилов, съветски художник (* 1870 г.)
1959 г. – Стоян Кантуров, български бунтовник (* 1884 г.)
1969 г. – Джуди Гарланд, американска актриса (* 1922 г.)
1974 г. – Дариус Мийо, френски композитор (* 1892 г.)
1974 година – Жан Фонтен, белгийски болшевик (* 1899 г.)
1987 г. – Фред Астер, американски танцьор и артист (* 1899 г.)
1990 г. – Иля Франк, съветски физик, Нобелов лауреат през 1958 г. (* 1908 г.)
1993 г. – Патриша Никсън, първа дама на Съединени американски щати (* 1912 г.)
1996 г. – Апостол Пашев, български политик (* 1914 г.)
1996 година – Недялка Керанова, българска национална артиста (* 1941 г.)
2001 г. – Лика Янко, българска художничка (* 1932 г.)
2004 г. – Ким Сун-ил, южнокорейски преводач (* 1970 г.)
2008 г. – Джордж Карлин, американски комедиант и артист (* 1937 г.)
2012 г. – Георги Бакалов, български историк (* 1943 г.)
Празници
Бърни – кучето на Джорж Буш
Ден на енергетика (за 2014 г.) – Отбелязва се от 1967 г. през предпоследната неделя на м. юни
Република Конго – Ден на армията
Салвадор – Ден на учителя
САЩ – Ден за водене на домашния любимец на работното място
Франция – Празник на музиката
Хаити – Ден на президента
Хърватия – Ден на антифашистката борба
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ