Менците, с които е носено прясно мляко и вода на

Менците, с които е носено прясно мляко и вода на смъртно ранения Хаджи Димитър, се пазят и до през днешния ден в брезовското село Свежен. Съхранява ги 94-годишният дядо Христо, потомък на безстрашни българи, приютили скрито сливенския челник след неравния пердах на Бузлуджа, написа " България през днешния ден ". Стопаните се грижат повече от две седмици за хайдутина, преди Хаджи Димитър да издъхне и по последни исторически сведения да бъде заровен на средногорския връх Кадрафил, който е на 3 км от селото. Във вековната гора Свежен и Мраченик се издига непретенциозен монумент с надпис:

" Тук почива Х. Димитър от гр. Сливен. Починал 1868 година м. август ".

" Ето ги менците. Това са. От тях е пил Хаджи Димитър ", не съумява да сдържи сълзите си възрастният мъж. Той ги пази като очите си и всеки ден му навяват спомен за героичното минало както на Хаджи Димитър и неговата чета, по този начин и на славния жанр на дядо Христо. 

След багра на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 година, в който четата на Хаджи Димитър е обкръжена и разгромена от 700 турски бойци и башибозуци, войводата е ранен от патрон в таза. Случайно оживели трима негови четници го извеждат от полесражението и го носят на спонтанна носилка от клони до средногорския връх Кадрафил.

Преценили, че мястото е безвредно и решили да останат там. Тримата четници се свързали с Димо Божинов и Паско Пасков - говедари от село Свежен, и с Гърди Пандурски и Тодор Патьовски - козари от село Мраченик, които се съгласили да се грижат за тях и войводата. Около двадесет дни те носили храна за Хаджи Димитър и другарите му с менците, оживели непокътнати и до през днешния ден.

Една заран, на 29 юли (10 август), те намерили на мястото единствено войводата, който бил умрял. Четниците ги нямало, а Хаджи Димитър лежал неподвижен, покрит с шубраци. Те изкопали гроб, погребали го и означили мястото с огромен камък.