Искри на разногласия за миграцията припламват между Рим и Париж, но за Шенген са единни
Мелони и Макрон в Тирана за срещата на върха ЕС-Западни Балкани, фотография: Официалната страница на канцеларията на италианския министър председател.
Следвайте " Гласове " в
Италия позволи този уикенд на три кораба на филантропични организации да навлязат в италиански пристанища и да смъкват там избавените в Средиземно море мигранти. „ Хюманити 1 ” на неправителствената немска организация „ Ес О Ес Хюманити ” смъкна в Бари 261 мигранти, а „ Гео Баренц ” на неправителствената организация „ Лекари без граници ” - 248 в Салерно. В нощта на четвъртък против петък на дребния транспортен съд „ Луиз Мишел ” на немската организацията „ Спасяване на хора в Средиземно море ” бе позволено да смъкна 33 мигранти на остров Лампедуза, където изискванията за банкет на мигранти са в много сериозно положение. Там в центъра за мигранти с потенциал от 350 места са подслонени към този момент близо 1100 души, напомня АНСА.
Само допреди месец Италия близо две седмици държа в намерено море четири такива кораба със избавени мигранти, без да им дава позволение да дебаркират. После когато издаде позволение за три от корабите, първо извърши селективен асортимент на мигрантите, на които бе разрешено да слязат на италианска земя и едвам най-после останалите мигранти бяха свалени и то с решение на локалните управляващи, което се оказа несъгласувано с централните управляващи. А един от корабите – „ Оушън вайкинг ” трябваше да се насочи към Франция, което докара до напрежение в връзките сред Рим и Париж.
Какво се промени в този момент в обстановката, че Италия толкоз бързо разреши на трите кораба да смъква в своите пристанища избавените от тях хора? Някои италианци съзряха в това решение променчивост в политиката на държавното управление на Джорджа Мелони и го упрекнаха, че се е подчинило на възможни инструкции, получени от Брюксел или че работи по този начин, с цел да се хареса на Париж.
За смяна в политика обаче не може да се приказва, защото италианското държавно управление реализира задачата си. Въпросът за миграционния път през Средиземно море притегли вниманието и бе дискутиран на три срещи на европейски министри – първо на съвещание на външните министри на страните членки на Европейски Съюз през ноември, а след това на изключителна среща на вътрешните министри на страните от блока на 25 ноември. Темата още веднъж бе разисквана и на съвещанието на вътрешните министри на 8 декември. Именно по време на тези полемики са били направени стъпки напред по противоречивите въпроси, свързани с миграцията. След съвещанието на 8 декември еврокомисарката по вътрешните каузи Илва Йохансон подчертава, че е бил открит общ език по отношение на деликатния баланс сред взаимност и отговорност по отношение на миграцията, показва АНСА. Тоест има компромис по отношение на правилото, който ръководи салдото сред отговорността (при спасяванията на мигранти) и солидарността (при пренастаняването на мигрантите от една в друга страна на ЕС) и в този момент е ред на шведското председателство на Европейски Съюз, което ще започва на 1 януари следващата година, да трансформира този компромис в съответни нормативни актове, добави Йохансон.
За сходен прогрес приказват и представители на френското президентство. „ Бяхме се фокусирали върху един френско-италиански спор по мигранционния въпрос, до момента в който явно става дума за един доста по-широк спор ”, споделят източниците и приветстват постигнатия прогрес на съвещанието на вътрешните министри от Европейски Съюз на 25 ноември. Тогава точно е станало ясно, че миграционният въпрос е един общ европейски въпрос, а не въпрос, по който да се карат между тях обособени страни, показват АНСА и РАИ нюз.
Означава ли това, че връзките сред Рим и Париж са се затоплили след миграционния спор? Още на 8 декември източник от Елисейския замък съобщи, че има неразрешени въпроси сред двете страни. Франция не вижда към момента смяна в позицията на италианските управляващи по въпроса за страните, под чийто байрак плават корабите. Според Рим корабите на филантропични организации, плаващи под непознат байрак, са като острови на тези страни. Следователно тези страни имат отговорности към тях. Париж не възприема тази позиция.
За припламващи искри на напрежение в двустранните връзки приказва и неяснотата дали е имало отправена покана от Париж към Мелони да посети френската столица за публична среща с френския президент Еманюел Макрон. От Елисейския замък споделят, че е имало такава покана и че се чака Рим да предложат дати за тази аудиенция. Но Рим отхвърля да е получавал публична покана, означават АНСА и РАИ Нюз. Мелони и Макрон се срещнаха първо в Рим ден откакто Мелони постави клетва като министър председател. Това обаче не беше публична среща, тъй като в Рим Макрон бе за присъединяване в конференция за мир, а не на държавна аудиенция. После Мелони и Макрон се видяха и в коридорите на конференцията за климата в Шарм ел Шейх в Египет. Именно на тази втора среща, както твърдяха италиански медии, двамата са се разбрали, че Франция ще одобри „ Оушън Вайкинг ”, само че след това още преди Франция да разгласи публично това, от Италия са пристигнали публични гръмки изказвания по въпроса, което е ядосало Париж и което стана мотив за разтягане на връзките сред двете столици. Към което се прибавят и рецензиите, които френската десница не спести по адрес на Макрон и на френското държавното управление, че смекчава курса по миграциония въпрос под натиска на Рим.
След това Макрон и Мелони размениха известия по отношение на нещастието на италианския остров Иския, където свлачище лиши живота на 12 души. А предходната седмица Мелони и Макрон се видяха и на срещата ЕС-Западни Балкани в албанската столица Тирана. Снимките от форума, качени в уеб страницата на италианския министерски съвет, демонстрират, че двамата са явно в положителни връзки. А източници от италианското държавно управление допълниха тогава, че там двамата водачи са разискали каквото имали да разискват и нови полемики не се предвиждали. Дори и в коридорите на срещата в Аликанте, в Испания, предишния петък, където се събраха водачите на средиземноморския формат МЕД 9, сплотяващ Италия, Франция, Испания, Кипър, Малта, Гърция, Португалия, Хърватия и Словения.
Точно в навечерието на форума в Аликанте от канцеларията на Мелони обявиха, че тя ще го пропусне, тъй като е с грип и Италия ще бъде показана от външния министър Антонио Таяни. Новината за болестта на Мелони пристигна ден откакто тя дружно с италианския президент Серджо Матарела и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен участваха на тържественото разкриване на новия сезон на италианския оперен спектакъл „ Ла Скала ” в Милано. Там Мелони с кадифена черна рокля на Армани изглеждаше ослепително. А в деня, в който бе обявено, че тя има грип и ще пропусне срещата в Аликанте, в профила й във Facebook бе качена фотография по какъв начин тя украсява елхата в дома си в компанията на щерка си Джиневра. Грипът бе общопризнат от някои в Италия като предлог Мелони да избегне възможна двустранна среща с Макрон в коридорите на срещата на върха в Аликанте. Премиерката не навлезе в пояснителен режим поради тези спекулации, тъй като всеки може да се разболее. В събота да вземем за пример италианският президент Серджо Матарела се оказа с позитивен тест за Ковид-19 и трябваше също да анулира планувани задължения за няколко дни.
Миграционният спор сред Рим и Париж позасенчи през ноември първата годишнина от сключването на Договора от Куиринале за засилено съдействие в разнородни области сред Италия и Франция, означиха италиански медии. В рамките на това съдействие Франция и Италия развиват личен план за противовъздушен щит, пък напомни наскоро „ Дойче веле ” по отношение на друго зародило напрежение в Европейски Съюз, това сред Париж и Берлин.
На фона на миграционните различия сред Рим и Париж имаше обаче забавно съвпадане. Миналия петък Италия разгласи дружно с Япония и Англия проект за създаване на военен аероплан от ново потомство. Новината пристигна броени часове, преди да бъде разгласен различен огромен тристранен план, този сред Франция, Испания и Португалия за водопровод за „ зелен водород ” на стойност 2,5 милиарда евро с потенциал от 2 милиона тона годишно, който ще ускори енергийната сигурност и самостоятелност на Европа. Двата тристранни плана, оповестени в границите на няколко часа, демонстрираха, че Италия и Франция може и да са обединени от контракт за задълбочено съдействие, само че елементарно могат да намерят и сътрудници на друго място при положение на по-сериозен и дълготраен раздор в двустранните връзки, показват италиански медии.
И до момента в който вниманието бе ориентирано върху вероятностите в връзките сред двете страни, които са измежду основоположничките на европейската интеграция, друго събитие, отново обвързвано с тази интеграция и по едно и също време и с миграционната тематика и защитата на външните граници, провокира обединен отговор от Рим и Париж. Става дума за решението за разширение на Шенгенската зона, взето на 8 декември. Тогава Хърватия бе призната в Шенген, само че не и България и Румъния. Европейски представители като Илва Йохансон, председателката на Европейския парламент Роберта Мецола и заместник-председателят на Европейска комисия Маргаритис Схинас, а също и немската външна министърка Аналена Бербок и чешкият вътрешен министър Ват Ракушан показаха отчаяние от това развиване на нещата. Но най-силни реакции пристигнаха от Франция и Италия посредством гласовете на вътрешните министри Жералд Дарманен и Матео Пиантедози, които до неотдавна бяха основни оратори в двустранния миграционен спор. Френските издания бяха заети повече да разясняват изявленията на Дарманен за новия закон за миграцията, чието разискване стартира тези дни във френския парламент, само че италианският в. „ Република ” разгласява неговото мнение по отношение на разширението на Шенген. " Ако желаеме да ограничим миграционния път през Балканите, по който се следи наклонност за повишаване на потоците, би трябвало да бъдем в положение да разтеглим Шенгенската зона, с цел да направляваме границите със страните, които не са част от нея и които би трябвало да бъдат по-добре следени ", сподели Дарманен. А изявлението на Пиантедози бе оповестено на уеб страницата на италианското вътрешно министерство още след съвещанието на 8 декември. „ Днес беше един печален ден за Европейски Съюз. Участвах в едно разочароващо съвещание. По време на „ Съвета правораздаване и вътрешен работи " в Брюксел присъствах на едно унижение - неразбираемо и безпричинно - на две страни, като България и Румъния, които към момента са държани отвън Шенгенското пространство, макар че имат всички характерности, с цел да влязат в него. Това са другарски страни, те направиха прехода, който беше изтънчен от тях, те биха имали значим принос към контрола на източните граници на Европейски Съюз. В същия миг, в който Европа не съумява да обезпечи контрола на външните граници, да откри общо решение за опълчване на нередовната имиграция, се издигат всевъзможни трудности пред два народа, с които споделяме общи корени и хоризонти. Европейски Съюз би трябвало да реализира синхрон сред сътрудниците, с цел да разшири Шенген освен с Хърватия, само че също и с България и Румъния ”, споделя министърът. В изказването той също по този начин показва убеденост, че тези страни, които са в правото си да се афишират срещу обещано предложение, биха могли в този момент „ да преразгледат позициите си в светлината на една мощна самодейност на Европейска комисия ”. „ Убеден съм, че свободното придвижване на европейските жители в рамките на едни сигурни граници е в полза на всички ”, добавя Пиантедози.
Една мощна реакция на Рим, при която евентуално се регистрира и фактът, че до момента в който в Европейски Съюз е в ход обмислянето на промени на европейската система за банкет на мигранти и даване на леговище, през юни под управлението на френското председателство на Европейски Съюз бе признат механизъм на доброволна основа за пренастаняване на мигранти. Към него се причислиха 21 страни – 18 от Европейски Съюз плюс 3 асоциирани страни (Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария). Сред 18-те доброволно включили се страни членки бяха и България и Румъния, чиито кандидатури за Шенген бяха отхвърлени точно на 8 декември от две страни – Австрия и Нидерландия – в които тематиката за битката с противозаконната миграция и миграционните потоци постоянно е била настояща и които постоянно са упорствали за намиране на решение на европейско равнище по този въпрос.
Източник: Българска телеграфна агенция
12 Дек 20224912 Дек 202213812 Дек 202211412 Дек 202231512 Дек 2022183412 Дек 2022179КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Дек 2022196209 Дек 202243808 Дек 202270124 Sep 20223341
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Следвайте " Гласове " в
Италия позволи този уикенд на три кораба на филантропични организации да навлязат в италиански пристанища и да смъкват там избавените в Средиземно море мигранти. „ Хюманити 1 ” на неправителствената немска организация „ Ес О Ес Хюманити ” смъкна в Бари 261 мигранти, а „ Гео Баренц ” на неправителствената организация „ Лекари без граници ” - 248 в Салерно. В нощта на четвъртък против петък на дребния транспортен съд „ Луиз Мишел ” на немската организацията „ Спасяване на хора в Средиземно море ” бе позволено да смъкна 33 мигранти на остров Лампедуза, където изискванията за банкет на мигранти са в много сериозно положение. Там в центъра за мигранти с потенциал от 350 места са подслонени към този момент близо 1100 души, напомня АНСА.
Само допреди месец Италия близо две седмици държа в намерено море четири такива кораба със избавени мигранти, без да им дава позволение да дебаркират. После когато издаде позволение за три от корабите, първо извърши селективен асортимент на мигрантите, на които бе разрешено да слязат на италианска земя и едвам най-после останалите мигранти бяха свалени и то с решение на локалните управляващи, което се оказа несъгласувано с централните управляващи. А един от корабите – „ Оушън вайкинг ” трябваше да се насочи към Франция, което докара до напрежение в връзките сред Рим и Париж.
Какво се промени в този момент в обстановката, че Италия толкоз бързо разреши на трите кораба да смъква в своите пристанища избавените от тях хора? Някои италианци съзряха в това решение променчивост в политиката на държавното управление на Джорджа Мелони и го упрекнаха, че се е подчинило на възможни инструкции, получени от Брюксел или че работи по този начин, с цел да се хареса на Париж.
За смяна в политика обаче не може да се приказва, защото италианското държавно управление реализира задачата си. Въпросът за миграционния път през Средиземно море притегли вниманието и бе дискутиран на три срещи на европейски министри – първо на съвещание на външните министри на страните членки на Европейски Съюз през ноември, а след това на изключителна среща на вътрешните министри на страните от блока на 25 ноември. Темата още веднъж бе разисквана и на съвещанието на вътрешните министри на 8 декември. Именно по време на тези полемики са били направени стъпки напред по противоречивите въпроси, свързани с миграцията. След съвещанието на 8 декември еврокомисарката по вътрешните каузи Илва Йохансон подчертава, че е бил открит общ език по отношение на деликатния баланс сред взаимност и отговорност по отношение на миграцията, показва АНСА. Тоест има компромис по отношение на правилото, който ръководи салдото сред отговорността (при спасяванията на мигранти) и солидарността (при пренастаняването на мигрантите от една в друга страна на ЕС) и в този момент е ред на шведското председателство на Европейски Съюз, което ще започва на 1 януари следващата година, да трансформира този компромис в съответни нормативни актове, добави Йохансон.
За сходен прогрес приказват и представители на френското президентство. „ Бяхме се фокусирали върху един френско-италиански спор по мигранционния въпрос, до момента в който явно става дума за един доста по-широк спор ”, споделят източниците и приветстват постигнатия прогрес на съвещанието на вътрешните министри от Европейски Съюз на 25 ноември. Тогава точно е станало ясно, че миграционният въпрос е един общ европейски въпрос, а не въпрос, по който да се карат между тях обособени страни, показват АНСА и РАИ нюз.
Означава ли това, че връзките сред Рим и Париж са се затоплили след миграционния спор? Още на 8 декември източник от Елисейския замък съобщи, че има неразрешени въпроси сред двете страни. Франция не вижда към момента смяна в позицията на италианските управляващи по въпроса за страните, под чийто байрак плават корабите. Според Рим корабите на филантропични организации, плаващи под непознат байрак, са като острови на тези страни. Следователно тези страни имат отговорности към тях. Париж не възприема тази позиция.
За припламващи искри на напрежение в двустранните връзки приказва и неяснотата дали е имало отправена покана от Париж към Мелони да посети френската столица за публична среща с френския президент Еманюел Макрон. От Елисейския замък споделят, че е имало такава покана и че се чака Рим да предложат дати за тази аудиенция. Но Рим отхвърля да е получавал публична покана, означават АНСА и РАИ Нюз. Мелони и Макрон се срещнаха първо в Рим ден откакто Мелони постави клетва като министър председател. Това обаче не беше публична среща, тъй като в Рим Макрон бе за присъединяване в конференция за мир, а не на държавна аудиенция. После Мелони и Макрон се видяха и в коридорите на конференцията за климата в Шарм ел Шейх в Египет. Именно на тази втора среща, както твърдяха италиански медии, двамата са се разбрали, че Франция ще одобри „ Оушън Вайкинг ”, само че след това още преди Франция да разгласи публично това, от Италия са пристигнали публични гръмки изказвания по въпроса, което е ядосало Париж и което стана мотив за разтягане на връзките сред двете столици. Към което се прибавят и рецензиите, които френската десница не спести по адрес на Макрон и на френското държавното управление, че смекчава курса по миграциония въпрос под натиска на Рим.
След това Макрон и Мелони размениха известия по отношение на нещастието на италианския остров Иския, където свлачище лиши живота на 12 души. А предходната седмица Мелони и Макрон се видяха и на срещата ЕС-Западни Балкани в албанската столица Тирана. Снимките от форума, качени в уеб страницата на италианския министерски съвет, демонстрират, че двамата са явно в положителни връзки. А източници от италианското държавно управление допълниха тогава, че там двамата водачи са разискали каквото имали да разискват и нови полемики не се предвиждали. Дори и в коридорите на срещата в Аликанте, в Испания, предишния петък, където се събраха водачите на средиземноморския формат МЕД 9, сплотяващ Италия, Франция, Испания, Кипър, Малта, Гърция, Португалия, Хърватия и Словения.
Точно в навечерието на форума в Аликанте от канцеларията на Мелони обявиха, че тя ще го пропусне, тъй като е с грип и Италия ще бъде показана от външния министър Антонио Таяни. Новината за болестта на Мелони пристигна ден откакто тя дружно с италианския президент Серджо Матарела и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен участваха на тържественото разкриване на новия сезон на италианския оперен спектакъл „ Ла Скала ” в Милано. Там Мелони с кадифена черна рокля на Армани изглеждаше ослепително. А в деня, в който бе обявено, че тя има грип и ще пропусне срещата в Аликанте, в профила й във Facebook бе качена фотография по какъв начин тя украсява елхата в дома си в компанията на щерка си Джиневра. Грипът бе общопризнат от някои в Италия като предлог Мелони да избегне възможна двустранна среща с Макрон в коридорите на срещата на върха в Аликанте. Премиерката не навлезе в пояснителен режим поради тези спекулации, тъй като всеки може да се разболее. В събота да вземем за пример италианският президент Серджо Матарела се оказа с позитивен тест за Ковид-19 и трябваше също да анулира планувани задължения за няколко дни.
Миграционният спор сред Рим и Париж позасенчи през ноември първата годишнина от сключването на Договора от Куиринале за засилено съдействие в разнородни области сред Италия и Франция, означиха италиански медии. В рамките на това съдействие Франция и Италия развиват личен план за противовъздушен щит, пък напомни наскоро „ Дойче веле ” по отношение на друго зародило напрежение в Европейски Съюз, това сред Париж и Берлин.
На фона на миграционните различия сред Рим и Париж имаше обаче забавно съвпадане. Миналия петък Италия разгласи дружно с Япония и Англия проект за създаване на военен аероплан от ново потомство. Новината пристигна броени часове, преди да бъде разгласен различен огромен тристранен план, този сред Франция, Испания и Португалия за водопровод за „ зелен водород ” на стойност 2,5 милиарда евро с потенциал от 2 милиона тона годишно, който ще ускори енергийната сигурност и самостоятелност на Европа. Двата тристранни плана, оповестени в границите на няколко часа, демонстрираха, че Италия и Франция може и да са обединени от контракт за задълбочено съдействие, само че елементарно могат да намерят и сътрудници на друго място при положение на по-сериозен и дълготраен раздор в двустранните връзки, показват италиански медии.
И до момента в който вниманието бе ориентирано върху вероятностите в връзките сред двете страни, които са измежду основоположничките на европейската интеграция, друго събитие, отново обвързвано с тази интеграция и по едно и също време и с миграционната тематика и защитата на външните граници, провокира обединен отговор от Рим и Париж. Става дума за решението за разширение на Шенгенската зона, взето на 8 декември. Тогава Хърватия бе призната в Шенген, само че не и България и Румъния. Европейски представители като Илва Йохансон, председателката на Европейския парламент Роберта Мецола и заместник-председателят на Европейска комисия Маргаритис Схинас, а също и немската външна министърка Аналена Бербок и чешкият вътрешен министър Ват Ракушан показаха отчаяние от това развиване на нещата. Но най-силни реакции пристигнаха от Франция и Италия посредством гласовете на вътрешните министри Жералд Дарманен и Матео Пиантедози, които до неотдавна бяха основни оратори в двустранния миграционен спор. Френските издания бяха заети повече да разясняват изявленията на Дарманен за новия закон за миграцията, чието разискване стартира тези дни във френския парламент, само че италианският в. „ Република ” разгласява неговото мнение по отношение на разширението на Шенген. " Ако желаеме да ограничим миграционния път през Балканите, по който се следи наклонност за повишаване на потоците, би трябвало да бъдем в положение да разтеглим Шенгенската зона, с цел да направляваме границите със страните, които не са част от нея и които би трябвало да бъдат по-добре следени ", сподели Дарманен. А изявлението на Пиантедози бе оповестено на уеб страницата на италианското вътрешно министерство още след съвещанието на 8 декември. „ Днес беше един печален ден за Европейски Съюз. Участвах в едно разочароващо съвещание. По време на „ Съвета правораздаване и вътрешен работи " в Брюксел присъствах на едно унижение - неразбираемо и безпричинно - на две страни, като България и Румъния, които към момента са държани отвън Шенгенското пространство, макар че имат всички характерности, с цел да влязат в него. Това са другарски страни, те направиха прехода, който беше изтънчен от тях, те биха имали значим принос към контрола на източните граници на Европейски Съюз. В същия миг, в който Европа не съумява да обезпечи контрола на външните граници, да откри общо решение за опълчване на нередовната имиграция, се издигат всевъзможни трудности пред два народа, с които споделяме общи корени и хоризонти. Европейски Съюз би трябвало да реализира синхрон сред сътрудниците, с цел да разшири Шенген освен с Хърватия, само че също и с България и Румъния ”, споделя министърът. В изказването той също по този начин показва убеденост, че тези страни, които са в правото си да се афишират срещу обещано предложение, биха могли в този момент „ да преразгледат позициите си в светлината на една мощна самодейност на Европейска комисия ”. „ Убеден съм, че свободното придвижване на европейските жители в рамките на едни сигурни граници е в полза на всички ”, добавя Пиантедози.
Една мощна реакция на Рим, при която евентуално се регистрира и фактът, че до момента в който в Европейски Съюз е в ход обмислянето на промени на европейската система за банкет на мигранти и даване на леговище, през юни под управлението на френското председателство на Европейски Съюз бе признат механизъм на доброволна основа за пренастаняване на мигранти. Към него се причислиха 21 страни – 18 от Европейски Съюз плюс 3 асоциирани страни (Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария). Сред 18-те доброволно включили се страни членки бяха и България и Румъния, чиито кандидатури за Шенген бяха отхвърлени точно на 8 декември от две страни – Австрия и Нидерландия – в които тематиката за битката с противозаконната миграция и миграционните потоци постоянно е била настояща и които постоянно са упорствали за намиране на решение на европейско равнище по този въпрос.
Източник: Българска телеграфна агенция
12 Дек 20224912 Дек 202213812 Дек 202211412 Дек 202231512 Дек 2022183412 Дек 2022179КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Дек 2022196209 Дек 202243808 Дек 202270124 Sep 20223341
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ