Детето има нужда да си играе
Мелиса Стенхаус знае, че играта може да има положително въздействие върху детето. Виждала го е доста пъти в ролята си на програмен координатор в неправителствена организация, предлагаща грижа за деца и обучителни сесии за родители. Любимата ѝ история е за момиченце на име Зоуи и любовта ѝ към пайове.
Зоуи била в четвърти клас в извънкласната стратегия на Стенхаус и нямала никакъв интерес към четенето. „ Забелязахме, че прави доста комплицирани уреди от кубчета ” , споделя Стенхаус, „ и разбрахме, че строи фон за готварско шоу с пайове. ” Затова Стенхаус и сътрудниците ѝ се постарали малко повече, добавяйки готвене – и по-специално пайове – към програмата. След като си поговорили какво ще ѝ би трябвало за един къс, Зоуи се научила да написа рецепта и почнала да демонстрира интерес към готварски книги; това довело до увеличение на желанието ѝ за четене. „ Беше необикновено ” , споделя Стенхаус. „ Това, че изрази себе си посредством игра, усъвършенства четенето ѝ и в този момент не желае да остави книгите. ”
Но подобряването на грамотността е единствено върхът на заниманието, когато приказваме за изгодите от играта. Не е загадка, че тя е неразделна част от цялостното развиване на детето – този факт е явен на откривателите от десетилетия. 20-годишно изследване на университета в Пенсилвания и Дюк Юнивърсити открива връзка сред обществените умения (една от изгодите на играта) на децата в детска градина и триумфа им като възрастни. Играта е употребена по реформаторски способи при деца с познавателни, прочувствени и физически усложнения, както и при терапия на контузия или горест. Върховният комисар по човешки права към Организация на обединените нации афишира играта за главно човешко право на всяко дете на Конвенцията на Обединените народи за правата на детето през ноември, 1989 година
Когато се замислите от какво имат потребност децата, с цел да се подсигурява здравословното им развиване – добра храна, обучение, устойчиво семейство – играта може и да не е в листата. А би трябвало. Тя е най-важната работа на детето и в това време е все по-застрашена – да вземем за пример от изтъкване на ученето, разпространяването на играчките с герои за сметка на изобретателните игри и наклонността за свръхангажираност. Но какво тъкмо е играта и какво може да направи за детето ви?
Тя може да има най-различни проявления, само че по същността си е занятие, което ангажира и провокира мозъка. Може да е напълно дирижирана от детето, може да е по-подредена с най-различни указания. Може да е самотно занятие или буйна игра в най-различни функции с други деца. Може да вземем за пример да е снимане на YouTube видео. Ако уголемява кръгозора на детето, значи е игра. И в случай че има подобаващи благоприятни условия за игра, то тя ще помогне на детето ви да се развие по подобен метод, че в никакъв случай не бихте си показали, че това се дължи на кубчетата или пясъчника.
Ето някои от основните изгоди, които носи играта.
