Мексико Сити потъва с 25 см годишно
Мексиканската столица е един от най-бързо потъващите мегаполиси в света. Нови данни от Космоса демонстрират, че градът безусловно се сляга в изсъхналото легло на антично езеро, застрашавайки метрото, водоснабдяването и историческите си монументи.
Мексико Сити потъва с близо 25 сантиметра годишно, съгласно нови сателитни изображения, публикувани от НАСА тази седмица. Това трансформира града в една от най-бързо слягащите се метрополии на планетата, написа Vesti.bg.
Един от най-гъсто обитаемоте градски региони в света (с население от 22 милиона души) е построен върху дъното на антично езеро. Някога доста от улиците в центъра са били канали – традиция, която към момента е жива в селските околности. Интензивното изпомпване на подпочвени води и огромното градско развиване обаче са довели до фрапантно стесняване на водоносния небосвод. В резултат на това Мексико Сити потъва от повече от век, оставяйки монументи като емблематичната Метрополитна катедрала (започната през 1573 г.) очевидно наклонени встрани.
Критична инфраструктура под опасност
„ Това унищожава сериозна инфраструктура – метрото, дренажната система, водопроводите за питейна вода, жилищата и улиците “, споделя Енрике Кабрал, откривател по геофизика в Националния самостоятелен университет на Мексико (НАУМ). „ Проблемът е голям. “
Свиването на почвата е толкоз бързо, че може да бъде проследено в действително време от Космоса. Новите данни демонстрират:
Скорост : В някои региони, като главното летище и паметника „ Ангелът на независимостта “, потъването е със междинна скорост от 2 см на месец.
Мащаб : За по-малко от век общото слизане на равнището в избрани елементи е надхвърлило 12 метра.
Новите очи на НАСА в Космоса
Оценките на НАСА се основават на измервания, направени сред октомври 2025 година и януари 2026 година от мощния спътник NISAR – взаимна самодейност на Съединени американски щати и Индия. Сателитът може да наблюдава измененията на земната повърхнина в действително време и да „ вижда “ какво се случва надълбоко под нея.
Ученият от екипа на NISAR Пол Роузен изяснява, че планът разрешава да се види цялостният мащаб на казуса. В бъдеще екипът се надява да прави измервания постройка по постройка и да ползва технологията за ранно предизвестие при естествени бедствия и изригвания на вулкани по целия свят.
Време за решения
В продължение на десетилетия държавното управление значително пренебрегваше казуса, ограничавайки се до подсилване на основите на най-важните монументи. Скорошните рецесии с дефицита на вода обаче принудиха управляващите да стартират финансиране на по-задълбочени проучвания.
За учени като Кабрал данните от спътника са основни за планирането на бъдещи ограничения. „ За да реализираме дълготрайно намаляване на обстановката, първата стъпка е просто да я разберем “, заключава той.
