Международно проучване опровергава обичайните представи за развитието на изключителните личности.

Международно изследване опровергава нормалните показа за развиването на изключителните персони. Анализирайки данните на близо 35 000 души от региона на науката, музиката, шаха и спорта, изследването откри, че младите гении рядко се трансформират в суперзвезди в зрелост. Повечето бъдещи водачи се развиват последователно, пробвайки разнообразни направления, преди да се съсредоточат върху една. Учените обобщават: същинският гений се развива посредством многообразие, а не посредством ранна тясна специализация.

Смята се, че триумфът в детството или юношеството дефинира бъдещите достижения. Програмите за идентифициране и развиване на надарени хора са построени върху ранното идентифициране на най-добре представилите се и ускореното им ориентиране към специализация. Приема се, че годините на целеустремено и интензивно упражняване в една област от детството подсигуряват високо равнище на майсторство в зрелост. Нови научни разработки демонстрират, че всички тези схващания са неправилни.

Проучването на интернационален интердисциплинарен екип включва 34 839 души – носители на Нобелова премия, олимпийски първенци, водещи шахматисти и композитори на класическа музика. Това разреши за първи път да се съпостави пътят на развиване на надарени хора в разнообразни области.

Резултатите демонстрираха общи закономерности. Оказало се, че ранните триумфи съвсем не предсказват бъдещите достижения. Тези, които в последна сметка са достигнали най-високото равнище, са се развивали последователно, не са били най-хубавите в своята възрастова група и са изучавали няколко дисциплини, преди да се съсредоточат върху една.

Изследователите са открили три вероятни пояснения. Хипотезата „ търсене и съчетаване “ допуска, че разнообразният опит оказва помощ на човек да откри най-подходящата област. Хипотезата за „ капитала на образованието “ допуска, че проучването на разнообразни области развива общите умения за учене, което оказва помощ на индивида да се усъвършенства в определената дисциплинираност. Хипотезата за „ лимитираните опасности “ демонстрира, че разнообразието понижава вероятността от прегаряне, пострадване и загуба на мотивация.

Въз основа на тези констатации създателите предлагат да се поддържат младежите да изследват разнообразни пътища, вместо да се постанова ранна специализация. Комбинациите от дисциплини – от езици и математика до музика и естествени науки – развиват капацитета и им оказват помощ да реализират високи равнища на достижения. Този метод би трябвало да бъде в основата на стратегиите за развиване на бъдещи водачи в науката, спорта, музиката и други области.