Международният възпоменателен ден на Холокоста е ежегоден международен ден за

Международният възпоменателен ден на Холокоста е годишен интернационален ден за възпоменание на жертвите. Въведен е на 3 януари 1996 посредством разгласа на немския президент Роман Херцог и е открит на 27 януари – датата, на която през 1945 бойците на Червената войска освобождават оживелите от концлагера Аушвиц (или Освиенцим). В своята разгласа Роман Херцог декларира: "Споменът не би трябвало да умира. Той би трябвало да припомня даже и на бъдещите генерации. Затова е значимо да се откри подобен метод, който да бъде ефикасен и в бъдеще. Той би трябвало да показва скръбта от страданието и загубата, да бъде отдаден на паметта на жертвите и да предотврати всяка заплаха от повторна поява ".

Партия ГЕРБ излезе с декларация във връзка Международния ден за възпоменание на Холокоста - 27 януари. Декларацията бе прочетена от парламентарната естрада от народния представител от ГЕРБ и ръководител на Комисията по външна политика Джема Грозданова.

"Почти 80 години след началото на един от най-мрачните и потресаващи интервали в международната история – геноцидът, осъществен от нацисткия режим над еврейския народ, това закононарушение против човечеството, коствало 6 млн. човешки живота, продължава да буди у нас въпроси по какъв начин омразата откри своя израз в желанието да бъдат безмилостно преследвани и избивани почтени мъже, дами и деца. С експлоадирането на Втората международна война Европа не помни своя културен и цивилизационен принос за международната история и погълната от ужасите на световния спор, става сцена на безсмислена свирепост като Холокоста. Хитлеристкият режим изпраща на гибел милиони, воден от своята злоба, непоносимост и неуважение на разликите - расови, етнически, религиозни, а въпросът остава по какъв начин се стигна дотук и по какъв начин да не се позволява повтаряне на тази най-мрачна част от по-новата история. Макар официално съдружник на хитлеристка Германия, през 1943 година България не разрешава над 48 000 свои жители, евреи, да бъдат изпратени в концентрационните лагери. Натискът на нацистите не се оказва задоволителен, с цел да пречупи духа на българския народ и да преодолее неговата приемливост. Група народни представители от 25-то Обикновено национално заседание, отпред с подпредседателя Димитър Пешев, Българската православна черква, видни общественици и представители на културните среди, се опълчват уверено и осуетяват всеобщата депортация на десетки хиляди български жители – евреи, в лагерите на гибелта. Исторически миг, който и до през днешния ден – 76 години по-късно, отрежда на страната ни място сред праведниците измежду народите, измежду тези които имат моралното право да бъдат духовен образец за целия свят. България дава категоричен образец по приемливост и почитание към човешката персона, без значение от нейната религиозна или етническа принадлежност.

Историята обаче има печалната дарба да се повтаря. Стореното от нашите предшественици ни задължава да предаваме уроците от предишното. В изискванията на световни провокации, когато крайният популизъм и опитите за добиване на всевъзможни политически дивиденти слагат под подозрение демокрацията и нейните постижения, като народни представители би трябвало да бъдем непримирими пред всеки опит да бъдат потъпквани съществени човешки свободи. С паника означаваме, че образци на дейности, основани на ненавист, не липсват в нашето съвремие. Свидетели сме на вандалски прояви и похищения върху монументи и религиозни храмове. Изключително терзание будят скорошните поругавания против Софийската синагога ", се споделя в декларацията.