Politico: Докато в ЕС се надпреварват да замажат незаконната операция на САЩ във Венецуела и да игнорират наглите изисквания към Гренландия - Обединеният Запад умира
Международният демократичен ред е към края си. Всъщност, той може би към този момент е мъртъв. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър го съобщи предходната седмица, като се радваше на американската намеса във Венецуела и залавянето на Николас Мадуро: " Живеем в свят, който се ръководи от силата, от насилието, от властта... Това са стоманените закони на света. “ Така стартира своя коментар за Марк Леонард, шеф и съосновател на Европейския съвет за външни връзки (ECFR).
" ФОКУС " показва превод на материала без редакторска интервенция и с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателя му.
Обединеният Запад е мъртъв
Но 47-ият президент на Съединени американски щати е също толкоз виновен за друга гибел – тази на обединявания Запад.
И до момента в който европейските водачи се надпреварват да замажат противозаконната военна интервенция на американския президент Доналд Тръмп във Венецуела и да пренебрегват наглите му условия към Гренландия, самите европейци към този момент са осъзнали, че Вашингтон е по-скоро зложелател, в сравнение с другар.
Това е едно от главните изводи на изследване, извършено през ноември 2025 година от моите сътрудници от Европейския съвет за външни връзки и изследователския план " Европа в изменящия се свят “ на Оксфордския университет, въз основа на изявленията с 26 000 души в 21 страни. Само един от шест интервюирани смята Съединени американски щати за съдружник, до момента в който един от пет ги възприема като противник или съперник. В Германия, Франция и Испания този брой се приближава до 30%, а в Швейцария – която Тръмп избра за по-високи цени – доближава 39%.
Спадът в поддръжката за Съединени американски щати е бил внезапен в целия континент. Но с смяната в салдото на силите по света, усещанията за Европа също започнаха да се трансформират.
След като Тръмп преследва външна политика, която слага Америка преди всичко и постоянно оставя Европа настрани, другите страни към този момент преглеждат Европейски Съюз като върховен геополитически артист. Тази смяна е най-драматична в Русия, където гласоподавателите са станали по-малко враждебни към Съединени американски щати. Преди две години 64% от руснаците разглеждаха Съединени американски щати като съперник, до момента в който през днешния ден този % е 37%. Вместо това те насочиха гнева си към Европа, която 72% в този момент смятат за консултант или противник – по отношение на 69% преди година.
Междувременно смяната в политиката на Вашингтон по отношение на Русия докара и до смяна в политиката му по отношение на Украйна. В резултат на това украинците, които в миналото виждаха Съединени американски щати като най-големия си съдружник, в този момент търсят отбрана в Европа. Те вършат разграничаване сред политиката на Съединени американски щати и тази на Европа и съвсем две трети чакат връзките на страната им с Европейски Съюз да се засилят, до момента в който единствено една трета споделя същото мнение за Съединени американски щати.
Дори отвън Европа обаче най-голямото дълготрайно влияние на първата година от мандата на Тръмп е това, че той е отблъснал хората от Съединени американски щати и ги е доближил към Китай, като се чака въздействието на Пекин да нарасне във всички области. От Южна Африка и Бразилия до Турция, болшинството чака връзките на страната им с Китай да се задълбочат през идващите пет години. И в тези страни повече респонденти виждат Пекин като съдружник, в сравнение с Вашингтон.
По-конкретно, в Южна Африка и Индия – две страни, които неотдавна се оказаха на прицела на Тръмп – смяната спрямо предходната година е забележителна. В края на 2024 година цели 84% от индийците смятаха успеха на Тръмп за нещо положително за страната си; в този момент единствено 53% са на това мнение.
Разбира се, това изследване е извършено преди намесата на Тръмп във Венецуела и преди изявленията му за поглъщането на Гренландия. Но в този момент, когато даже най-близките съдружници се тормозят, че могат да станат жертва на нападателните дейности на Съединени американски щати, тези трендове – страни, които се отдалечават от Съединени американски щати и се доближават към Китай, и Европа, изолирана от своя трансатлантически сътрудник – евентуално ще се ускорят.
В същото време, изправени пред експанзията на Тръмп, само че лимитирани от личната си липса на въздействие, европейските водачи са принудени да се оправят с голямата бездна сред персоналните си реакции и това, което си разрешават да кажат обществено.
Добрата вест от нашето изследване е, че макар сдържаността на водачите си, европейците са наясно със положението на света и поддържат доста от нещата, които би трябвало да се създадат, с цел да се усъвършенства ситуацията на континента. Както видяхме, те не си вършат илюзии за Съединени американски щати под ръководството на Тръмп. Те осъзнават, че живеят в един все по-опасен, многополюсен свят. И болшинството поддържа увеличението на разноските за защита, въвеждането на наложителна военна работа и даже обмисля вероятността за европейско нуклеарно възпиращо средство.
Регламентираният ред отстъпва място на свят на сфери на въздействие, където силата е закон и Западът е разграничен от вътрешната страна. В подобен свят или си полюс със лична сфера на въздействие, или си непряк наблюдаващ в непознатата. Европейските водачи би трябвало да се вслушват в гласоподавателите си и да подсигуряват, че континентът принадлежи към първата категория, а не към втората.
" ФОКУС " показва превод на материала без редакторска интервенция и с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателя му.
Обединеният Запад е мъртъв
Но 47-ият президент на Съединени американски щати е също толкоз виновен за друга гибел – тази на обединявания Запад.
И до момента в който европейските водачи се надпреварват да замажат противозаконната военна интервенция на американския президент Доналд Тръмп във Венецуела и да пренебрегват наглите му условия към Гренландия, самите европейци към този момент са осъзнали, че Вашингтон е по-скоро зложелател, в сравнение с другар.
Това е едно от главните изводи на изследване, извършено през ноември 2025 година от моите сътрудници от Европейския съвет за външни връзки и изследователския план " Европа в изменящия се свят “ на Оксфордския университет, въз основа на изявленията с 26 000 души в 21 страни. Само един от шест интервюирани смята Съединени американски щати за съдружник, до момента в който един от пет ги възприема като противник или съперник. В Германия, Франция и Испания този брой се приближава до 30%, а в Швейцария – която Тръмп избра за по-високи цени – доближава 39%.
Спадът в поддръжката за Съединени американски щати е бил внезапен в целия континент. Но с смяната в салдото на силите по света, усещанията за Европа също започнаха да се трансформират.
След като Тръмп преследва външна политика, която слага Америка преди всичко и постоянно оставя Европа настрани, другите страни към този момент преглеждат Европейски Съюз като върховен геополитически артист. Тази смяна е най-драматична в Русия, където гласоподавателите са станали по-малко враждебни към Съединени американски щати. Преди две години 64% от руснаците разглеждаха Съединени американски щати като съперник, до момента в който през днешния ден този % е 37%. Вместо това те насочиха гнева си към Европа, която 72% в този момент смятат за консултант или противник – по отношение на 69% преди година.
Междувременно смяната в политиката на Вашингтон по отношение на Русия докара и до смяна в политиката му по отношение на Украйна. В резултат на това украинците, които в миналото виждаха Съединени американски щати като най-големия си съдружник, в този момент търсят отбрана в Европа. Те вършат разграничаване сред политиката на Съединени американски щати и тази на Европа и съвсем две трети чакат връзките на страната им с Европейски Съюз да се засилят, до момента в който единствено една трета споделя същото мнение за Съединени американски щати.
Дори отвън Европа обаче най-голямото дълготрайно влияние на първата година от мандата на Тръмп е това, че той е отблъснал хората от Съединени американски щати и ги е доближил към Китай, като се чака въздействието на Пекин да нарасне във всички области. От Южна Африка и Бразилия до Турция, болшинството чака връзките на страната им с Китай да се задълбочат през идващите пет години. И в тези страни повече респонденти виждат Пекин като съдружник, в сравнение с Вашингтон.
По-конкретно, в Южна Африка и Индия – две страни, които неотдавна се оказаха на прицела на Тръмп – смяната спрямо предходната година е забележителна. В края на 2024 година цели 84% от индийците смятаха успеха на Тръмп за нещо положително за страната си; в този момент единствено 53% са на това мнение.
Разбира се, това изследване е извършено преди намесата на Тръмп във Венецуела и преди изявленията му за поглъщането на Гренландия. Но в този момент, когато даже най-близките съдружници се тормозят, че могат да станат жертва на нападателните дейности на Съединени американски щати, тези трендове – страни, които се отдалечават от Съединени американски щати и се доближават към Китай, и Европа, изолирана от своя трансатлантически сътрудник – евентуално ще се ускорят.
В същото време, изправени пред експанзията на Тръмп, само че лимитирани от личната си липса на въздействие, европейските водачи са принудени да се оправят с голямата бездна сред персоналните си реакции и това, което си разрешават да кажат обществено.
Добрата вест от нашето изследване е, че макар сдържаността на водачите си, европейците са наясно със положението на света и поддържат доста от нещата, които би трябвало да се създадат, с цел да се усъвършенства ситуацията на континента. Както видяхме, те не си вършат илюзии за Съединени американски щати под ръководството на Тръмп. Те осъзнават, че живеят в един все по-опасен, многополюсен свят. И болшинството поддържа увеличението на разноските за защита, въвеждането на наложителна военна работа и даже обмисля вероятността за европейско нуклеарно възпиращо средство.
Регламентираният ред отстъпва място на свят на сфери на въздействие, където силата е закон и Западът е разграничен от вътрешната страна. В подобен свят или си полюс със лична сфера на въздействие, или си непряк наблюдаващ в непознатата. Европейските водачи би трябвало да се вслушват в гласоподавателите си и да подсигуряват, че континентът принадлежи към първата категория, а не към втората.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ