Днес се отбелязва Международният ден на полярната мечка
Международният ден на полярната мечка се отбелязва през днешния ден, 27 февруари, предадоха международните информационни организации.
Денят се организира по самодейност на американската организация с нестопанска цел Polar Bears International (PBI), която се бори за опазване на популацията на този див звяр, който живее в арктическите ширини. Дата е определена, защото се пада в края на зимата, когато женските мечки с дребните си са в леговищата си. Освен това този интервал се смята за най-уязвимия в живота на полярните мечки, съобщи Българска телеграфна агенция.
Денят няма формален статут, само че от края на 2000 година в разнообразни страни по света се организират събития за отбрана на полярните мечки.
Бялата мечка е един от най-големите сухоземни хищници. Мъжките в зрелост доближават приблизително до 2,5 м дължина и тежат сред 400 и 600 кг. Женските са доста по-малки - те доближават 1,5 и 2 м и тежат сред 150 и 300 кг. При раждането си мечетата са изцяло подвластни от майка си и са към 500 грама. Тези животни имат добре развъртян слух, зрение и подушване, могат да се движат по сушата със скорост до 40 км/ч и да понасят температури от минус 45 градуса по Целзий. Средната дълготрайност на живота им е 25-30 години. Козината на мечките в действителност не е бяла, защото космите им са транспарантни и кухи и изпълнени с въздух, а кожата им е черна на цвят. Те наподобяват бели, тъй като вътрешната повърхнина на козината им отразява светлината под разнообразни ъгли.
Според оценка на Международния съюз за запазване на природата (IUCN) в света има към 26 000 индивида. Те живеят в Канада, Аляска (САЩ), Русия, остров Гренландия и полярния архипелаг Шпицберген.
Полярната мечка е със статус „ уязвима “. Това е пета от деветте категории на природозащитените типове в Червения лист на IUCN. Поради изменението на климата учените считат, че главните закани за бялата мечка са търговски действия, замърсяване на околната среда, лов и бракониерство. Според прогнозите на IUCN до 2050 година популацията на типа може да намалее с 30% вследствие на неподходящи промени в местообитанието му.
