Международният ден на жената, отбелязван ежегодно на 8 март, е

Международният ден на дамата, отбелязван годишно на 8 март, е мотив за самопризнание на икономическите, политическите и публичните достижения на дамите по света. Празникът има дълга и богата история, обвързвана с битката за пълноправие и обществена правдивост.

Исторически корени на празника

Първият Ден на дамата е маркиран на 23 февруари 1909 година в Съединени американски щати по самодейност на Американската социалистическа партия. Тази дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк, когато дамите от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Тези митинги слагат началото на проведеното придвижване за правата на дамите. 



На Втората интернационална конференция на дамите социалистки в Копенхаген през 1910 година , немската социалистка Клара Цеткин предлага установяването на Международен ден на дамата, без да се дефинира съответна дата. Целта е да се активизират дамите работнички  за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота. 

Първото публично отбелязване на Международния ден на дамата се състои на 19 март 1911 година в Австрия, Германия, Дания и Швейцария , като в него вземат участие над един милион души с претенции за изборни права на дамите, както и за правото им на работа и професионално образование. 

През 1917 година, на 8 март (23 февруари по остарял стил), работничките от Петроград излизат на проява против глада, войната и царизма. Тази проява се счита за първия стадий на Руската гражданска война от 1917 година След Октомврийската гражданска война, участничките във Втората интернационална конференция на жените-комунистки през 1920 година в Москва предлагат 8 март за Международен ден на дамата. 

Официално признание от Организация на обединените нации

През 1975 година, оповестена от Организацията на обединените народи за Международната година на дамата, 8 март е маркиран като Ден на дамата. Две години по-късно, през декември 1977 година, Общото заседание на Организация на обединените нации приема резолюция, с която афишира 8 март за Международен ден на дамата, който да се празнува всяка година от страните членки в сходство с техните исторически и национални обичаи. 

Интересни обстоятелства за празника
    • В Италия от 1946 година жълтата мимоза е призната като знак на Международния ден на дамата. Италианките получават това цвете като алегоричен подарък от мъжете в живота си. 
    • В някои страни празникът се отбелязва на разнообразни дати. В Япония Денят на дамата се чества на 3 март, а в арабския свят – на 21 март, деня на пролетното равноденствие. 
    • Празник на майката: В България 8 март се чества и като Ден на майката, макар че съгласно доста българи Благовещение (25 март) е християнският празник на майката и дамата. 

Къде се отбелязва празникът и в кои страни не?

Международният ден на дамата се отбелязва в доста страни по света, само че има и такива, в които този празник не е публично приет или не се празнува. В някои страни, като Съединени американски щати, Белгия, Китай, Филипините, Южна Африка, Индия, Нова Зеландия, Австралия и Канада, Денят на дамата не е формален празник. 

В Армения Международният ден на дамата се назовава „ празникът на хубостта и майчинството “ и се отбелязва на 7 април, съвпадайки с един от най-важните празници в арменската черква – Благовещение.