Храните и фуражите ще скочат с 20%
Международните цени на храните и фуражите могат да се покачат с сред 8% и 20% вследствие на спора в Украйна, което ще провокира скок в броя на недохранените хора по света. За това предизвестява организацията на Организация на обединените нации за прехраната в петък.
В предварителна оценка на съветската инвазия в Украйна Организацията по издръжка и земеделие (FAO) показва, че не е ясно дали Украйна ще може да прибира годишна продукция, в случай че спорът продължи дълго време. Има мощна неустановеност и към износа на съветски храни.
FAO акцентира, че Русия е най-големият експортьор на пшеница в света, а Украйна е петият по величина експортьор. Заедно те обезпечават 19% от международното предложение на ечемик, 14% от пшеницата и 4% от царевицата, което съставлява повече от една трета от международния експорт на зърнени култури.
Те също са водещи снабдители на рапица и съставляват 52% от международния пазар за експорт на слънчогледово масло. Глобалното предложение на торове също е мощно съсредоточено, като Русия е водещ производител.
Значителни последствия за продоволствената сигурност
Веригата на доставки и логистичните спирания на украинското и съветското произвеждане на зърно и маслодайни култури и рестриктивните мерки върху съветския експорт ще имат обилни последствия за продоволствената сигурност, показват от организацията.
Това е изключително правилно за към петдесет страни, които зависят от Русия и Украйна за 30% или повече от предлагането на пшеница. Много от тях са най-слабо развити страни или страни с ниски приходи и недостиг на храни в Северна Африка, Азия и Близкия изток, акцентира организацията.
Египет, Турция, Бангладеш и Иран купуват повече от 60% от пшеницата си от Русия и Украйна и всички имат извънреден импорт. Ливан, Тунис, Йемен, Либия и Пакистан също разчитат в огромна степен на двете страни за доставките на пшеница.
Интензивността и продължителността на спора остават несигурни. Вероятните разстройства в селскостопанските действия на тези два огромни експортьора на съществени артикули биха могли съществено да ескалират продоволствената неустановеност в международен мащаб, когато интернационалните цени на храните и суровините към този момент са високи и нестабилни, акцентира се в известието.
Цените на храните, които се повишават от втората половина на 2020 година, доближиха най-високото си равнище през февруари 2022 година заради огромното търсене, растежа на транспортните разноски и спиранията на пристанищата.
Глобалните цени на пшеницата и ечемика да вземем за пример се покачиха с 31% през 2021 година Цените на рапичното и слънчогледовото масло се покачиха с над 60%, показват от организацията.
Пшеницата е съществена храна за над 35% от международното население и актуалният спор може да докара до ненадейно и внезапно понижаване на износа на пшеница както от Русия, по този начин и от Украйна. Все още не е ясно дали други експортьори биха могли да запълнят тази празнота. Запасите от пшеница в Канада към този момент са на ниско равнище, а износът от Съединени американски щати, Аржентина и други страни евентуално ще бъде стеснен, защото държавните управления ще се опитат да обезпечат вътрешните доставки.
В предварителна оценка на съветската инвазия в Украйна Организацията по издръжка и земеделие (FAO) показва, че не е ясно дали Украйна ще може да прибира годишна продукция, в случай че спорът продължи дълго време. Има мощна неустановеност и към износа на съветски храни.
FAO акцентира, че Русия е най-големият експортьор на пшеница в света, а Украйна е петият по величина експортьор. Заедно те обезпечават 19% от международното предложение на ечемик, 14% от пшеницата и 4% от царевицата, което съставлява повече от една трета от международния експорт на зърнени култури.
Те също са водещи снабдители на рапица и съставляват 52% от международния пазар за експорт на слънчогледово масло. Глобалното предложение на торове също е мощно съсредоточено, като Русия е водещ производител.
Значителни последствия за продоволствената сигурност
Веригата на доставки и логистичните спирания на украинското и съветското произвеждане на зърно и маслодайни култури и рестриктивните мерки върху съветския експорт ще имат обилни последствия за продоволствената сигурност, показват от организацията.
Това е изключително правилно за към петдесет страни, които зависят от Русия и Украйна за 30% или повече от предлагането на пшеница. Много от тях са най-слабо развити страни или страни с ниски приходи и недостиг на храни в Северна Африка, Азия и Близкия изток, акцентира организацията.
Египет, Турция, Бангладеш и Иран купуват повече от 60% от пшеницата си от Русия и Украйна и всички имат извънреден импорт. Ливан, Тунис, Йемен, Либия и Пакистан също разчитат в огромна степен на двете страни за доставките на пшеница.
Интензивността и продължителността на спора остават несигурни. Вероятните разстройства в селскостопанските действия на тези два огромни експортьора на съществени артикули биха могли съществено да ескалират продоволствената неустановеност в международен мащаб, когато интернационалните цени на храните и суровините към този момент са високи и нестабилни, акцентира се в известието.
Цените на храните, които се повишават от втората половина на 2020 година, доближиха най-високото си равнище през февруари 2022 година заради огромното търсене, растежа на транспортните разноски и спиранията на пристанищата.
Глобалните цени на пшеницата и ечемика да вземем за пример се покачиха с 31% през 2021 година Цените на рапичното и слънчогледовото масло се покачиха с над 60%, показват от организацията.
Пшеницата е съществена храна за над 35% от международното население и актуалният спор може да докара до ненадейно и внезапно понижаване на износа на пшеница както от Русия, по този начин и от Украйна. Все още не е ясно дали други експортьори биха могли да запълнят тази празнота. Запасите от пшеница в Канада към този момент са на ниско равнище, а износът от Съединени американски щати, Аржентина и други страни евентуално ще бъде стеснен, защото държавните управления ще се опитат да обезпечат вътрешните доставки.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ