Как се възпитава паметта, която определя успеха, как ни вредят смарт-устройствата - slava.bg
Международните психически проучвания свидетелстват, че един от петте основни фактори, които обуславят триумфа на индивида в живота, е положителната памет. А положителната памет е тренираната памет, споделя авторитетният проф. Александър Каплан от Московския държавен университет. Особено значимо е да се приготвя от най-ранна възраст позитивната памет - по формулата на класика, съгласно която човечеството е взело от историята "огъня, не пепелта ". Ето за какво посветихме на тази работа своя сегашен лайфхак: по какъв начин се прави това?
Още от детската градина родителите е добре да беседват с децата си като ги карат да преразказват своя ден в компанията на другите хлапета. Развиването на паметта по този метод доста ще им помогне за всичко, изключително за проучването на непознати езици. Според професора на възрастта от 5 до 20 година всеки естествен мозък има способността умерено и добре да овладее 3-4 непознати езика. След това работата освен става прекомерно комплицирана, само че и поемането на значими елементи като произношението е съвсем невероятно - късно учещите езици в 99% от случаите имат незабравим акцент.
Както споделя професорът: "Възрастта до 7 години е времето, когато природата ни учи и това става по естествения метод ". Тоест, усвоеното тогава просто се запечатва в съзнанието и то по най-хубавия вероятен метод. Не е инцидентен лафът за "първите 7 години ". Отговорният родител би трябвало да го знае и без да прекалява, да подтиква детето в тази посока! Така наречената податливост, афинитет, умения да се приказват непознати езици, а освен това, не се дължи на нищо повече от обстоятелството, че основата им е поета - като музика и конфигурация, точно във възрастта под 7 години.
Лесен образец са руснаците - както е известно, и с десетки години, които живеят в България, те не могат да усвоят нашия език, макар че е много непосредствен до техния. Причината е, че при соца и при започване на демокрацията, там непознати езици се учат едвам след 5-и клас, т.е. след 12-годишна възраст, т.е. не могат да се изучат в действителност добре като звучене, без значение от напъните.
Тренирането на паметта в по-късни години би трябвало да продължава с творчество - дали е писане на дневник или майсторене, това е супер значимо. Причината е, че през последните 2 десетилетия смарт-устройствата съгласно професор Каплан, ни сложиха в "нова изкуствена плоска реалност, която - тъй като е неестествена за нас, води до КАТАСТРОФАЛНО ПРЕНАСТРОЙВАНЕ НА МОЗЪКА - клипово мислене, понижаване на уменията за действителната среда като сръности, рефлекси, адаптивност. В ТОВА ЧИСЛО И ИМУНИТЕТ! ". Той изобразява това като "нарисувана среда ", до момента в който за индивида е особено единствено да "рисува и да дорисува " света към себе си. Това е креативното начало - без значение дали става въпрос за сковаване на маса или за написване на поема - ние имаме действителна потребност да осъществяваме - в превод да сътворяваме нещо същинско. Което смарт устройствата ни лишават. Затова и възприемаме света като образен от ден на ден, в сравнение с като веществен.
Единственият метод да се оправим е като търсим нови полета за изява в естествена среда, да работим с ръцете си и с мозъка си. Да не получаваме наготово нарисувани картини - ослепителен образец съгласно него е взривът на тв сериалите, които обезпечават отмора за мозъка - "нарисувана картина ", само че и водят до залиняването му, както и на уменията ни, които той управлява и посредством които се развива.
Това по думите на проф. Каплан води и до избуяване на религия в чудеса: "Ако доста искаш нещо, ще стане ". Според него тази максима работи, в случай че е в действителност в нашите качества да реализираме нещо. Тогава ние подтикваме мозъка си да сътвори стратегия, целенасочена и упорита, с цел да достигнем задачата, да намерим най-краткия път до нея. Но това става с старания, с "рисуване и дорисуване " на картината. С това, което към този момент сме описвали - преобразяване на фантазиите в цели. То не е допустимо да стане по изкуствен път.
Още от детската градина родителите е добре да беседват с децата си като ги карат да преразказват своя ден в компанията на другите хлапета. Развиването на паметта по този метод доста ще им помогне за всичко, изключително за проучването на непознати езици. Според професора на възрастта от 5 до 20 година всеки естествен мозък има способността умерено и добре да овладее 3-4 непознати езика. След това работата освен става прекомерно комплицирана, само че и поемането на значими елементи като произношението е съвсем невероятно - късно учещите езици в 99% от случаите имат незабравим акцент.
Както споделя професорът: "Възрастта до 7 години е времето, когато природата ни учи и това става по естествения метод ". Тоест, усвоеното тогава просто се запечатва в съзнанието и то по най-хубавия вероятен метод. Не е инцидентен лафът за "първите 7 години ". Отговорният родител би трябвало да го знае и без да прекалява, да подтиква детето в тази посока! Така наречената податливост, афинитет, умения да се приказват непознати езици, а освен това, не се дължи на нищо повече от обстоятелството, че основата им е поета - като музика и конфигурация, точно във възрастта под 7 години.
Лесен образец са руснаците - както е известно, и с десетки години, които живеят в България, те не могат да усвоят нашия език, макар че е много непосредствен до техния. Причината е, че при соца и при започване на демокрацията, там непознати езици се учат едвам след 5-и клас, т.е. след 12-годишна възраст, т.е. не могат да се изучат в действителност добре като звучене, без значение от напъните.
Тренирането на паметта в по-късни години би трябвало да продължава с творчество - дали е писане на дневник или майсторене, това е супер значимо. Причината е, че през последните 2 десетилетия смарт-устройствата съгласно професор Каплан, ни сложиха в "нова изкуствена плоска реалност, която - тъй като е неестествена за нас, води до КАТАСТРОФАЛНО ПРЕНАСТРОЙВАНЕ НА МОЗЪКА - клипово мислене, понижаване на уменията за действителната среда като сръности, рефлекси, адаптивност. В ТОВА ЧИСЛО И ИМУНИТЕТ! ". Той изобразява това като "нарисувана среда ", до момента в който за индивида е особено единствено да "рисува и да дорисува " света към себе си. Това е креативното начало - без значение дали става въпрос за сковаване на маса или за написване на поема - ние имаме действителна потребност да осъществяваме - в превод да сътворяваме нещо същинско. Което смарт устройствата ни лишават. Затова и възприемаме света като образен от ден на ден, в сравнение с като веществен.
Единственият метод да се оправим е като търсим нови полета за изява в естествена среда, да работим с ръцете си и с мозъка си. Да не получаваме наготово нарисувани картини - ослепителен образец съгласно него е взривът на тв сериалите, които обезпечават отмора за мозъка - "нарисувана картина ", само че и водят до залиняването му, както и на уменията ни, които той управлява и посредством които се развива.
Това по думите на проф. Каплан води и до избуяване на религия в чудеса: "Ако доста искаш нещо, ще стане ". Според него тази максима работи, в случай че е в действителност в нашите качества да реализираме нещо. Тогава ние подтикваме мозъка си да сътвори стратегия, целенасочена и упорита, с цел да достигнем задачата, да намерим най-краткия път до нея. Но това става с старания, с "рисуване и дорисуване " на картината. С това, което към този момент сме описвали - преобразяване на фантазиите в цели. То не е допустимо да стане по изкуствен път.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ