Какви са температурните тенденции в последните 12 000 години
Международен екип от учени наблюдава температурните трендове в последните 12 хиляди години и откри, че историята на климата е по-сложна, в сравнение с се смяташе до момента, заяви електронното издание Юрикалърт.
Прочетете още
Специалистите, взели участие в изследването са от Германия, Англия, Канада, Франция и Швейцария. Изследователите употребяват най-голямата налична база данни от температурни реконструкции, обхващаща 12 хиляди години, с цел да проучват в детайли географския модел на смяната на температурата по време на холоцена.
Оливие Картапанис и сътрудниците му откриват, че обратно на досегашното мнение, няма световен топъл интервал едновременно през холоцена. Вместо това най-високите температури са били в обособени моменти освен в разнообразни райони, само че също сред океана и сушата. Това слага под въпрос какъв брой значими са сравненията на световната междинна температура сред реконструкциите и моделите, означават експертите.
Водещият създател Картапанис счита, че " резултатите оспорват парадигмата за холоценски термален най-много, предстоящ едновременно в целия свят ". И до момента в който най-високата температура е били достигната преди 4 хиляди и 8 хиляди години в Западна Европа и Северна Америка, океанската повърхнина се е охладила преди към 10 000 години в приблизително високи географски ширини и е останала постоянна в тропиците. Регионалната колебливост на интервала на постигане на оптималната температура допуска, че слънцегреенето на огромна географска широчина и степента на замръзване са изиграли съществена роля за климатичните промени през холоцена, предава Българска телеграфна агенция.
" Тъй като екосистемите и хората... са наранени от районни и локални промени на климата, трябват верни пространствени и времеви модели..., с цел да насочват политиците ", споделя Лукас Йонкерс, съавтор на изследването и откривател в MARUM - Център за проучване за морската среда в Бремен, Германия.
Прочетете още
Специалистите, взели участие в изследването са от Германия, Англия, Канада, Франция и Швейцария. Изследователите употребяват най-голямата налична база данни от температурни реконструкции, обхващаща 12 хиляди години, с цел да проучват в детайли географския модел на смяната на температурата по време на холоцена.
Оливие Картапанис и сътрудниците му откриват, че обратно на досегашното мнение, няма световен топъл интервал едновременно през холоцена. Вместо това най-високите температури са били в обособени моменти освен в разнообразни райони, само че също сред океана и сушата. Това слага под въпрос какъв брой значими са сравненията на световната междинна температура сред реконструкциите и моделите, означават експертите.
Водещият създател Картапанис счита, че " резултатите оспорват парадигмата за холоценски термален най-много, предстоящ едновременно в целия свят ". И до момента в който най-високата температура е били достигната преди 4 хиляди и 8 хиляди години в Западна Европа и Северна Америка, океанската повърхнина се е охладила преди към 10 000 години в приблизително високи географски ширини и е останала постоянна в тропиците. Регионалната колебливост на интервала на постигане на оптималната температура допуска, че слънцегреенето на огромна географска широчина и степента на замръзване са изиграли съществена роля за климатичните промени през холоцена, предава Българска телеграфна агенция.
" Тъй като екосистемите и хората... са наранени от районни и локални промени на климата, трябват верни пространствени и времеви модели..., с цел да насочват политиците ", споделя Лукас Йонкерс, съавтор на изследването и откривател в MARUM - Център за проучване за морската среда в Бремен, Германия.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ