Учените за първи път регистрираха началото на експлозия на свръхнова: звездата е придобила форма на „маслина“.
Международен екип от учени, употребяващи Много Голям Телескоп (Very Large Telescope, VLT) на Европейската южна обсерватория, следи свръхнова за първи път единствено ден след детонацията, оповестява Reuters. Звездата, която има маса 15 пъти по-голяма от тази на Слънцето, се намира в галактиката NGC 3621, на почти 22 милиона светлинни години от Земята в посока на съзвездието Хидра.
Астрономите са снимали момента, в който звездната материя за първи път е пробила повърхността, предшествайки блестящо изригване. Експлозията е предизвикала дисторция на звездата – вместо да я раздра, тя се разтегля по вертикала, придобивайки маслиноподобна форма.
Изследването, оповестено в списание Science Advances, е ръководено от астрофизика И Ян от университета Цинхуа в Китай. Неговият екип е засякъл детонацията на 10 април 2024 година и е изпратил телескоп, с цел да я следи единствено 26 часа по-късно.
„ Геометрията на детонациите на свръхнови дава фундаментална информация за еволюцията на звездите и механизмите на тези галактически фойерверки “ — изяснява Ян.
Наблюдаваната от учените звезда съставлява червен свръхгигант и е била на почти 25 милиона години — доста къс живот в галактически мащаб. Диаметърът ѝ по време на детонацията е бил 600 пъти по-голям от този на Слънцето. Част от масата ѝ се е разпръснала в космоса, до момента в който останалата част, съгласно съавтора на проучването Дитрих Бааде от Европейската южна обсерватория, се е трансформирала в неутронна звезда – свръхплътен излишък, който се резервира след колапс на ядрото.
По време на ранната фаза, VLT следи по какъв начин ударната вълна минава през фотосферата на звездата, освобождавайки колосално количество сила. Именно в този миг свръхновата става забележима и формата ѝ към момента може да бъде изучена, преди детонацията да взаимодейства с околния газ и прахуляк.
Наблюденията демонстрират, че детонацията е почнала в региона на звездното ядро и е имала ясно изразена аксиална симетричност — за разлика от доста теоретични модели, които допускат сферична форма. Това изобретение, съгласно Ян, оспорва съществуващите модели за колапс на солидни звезди и би могло да промени разбирането ни за това по какъв начин се раждат неутронните звезди и черните дупки във Вселената.
Астрономите преди този момент откриха необикновен скок в концентрацията на радиоактивния изотоп берилий-10 в 10 милиона години остарели седименти от Тихия океан, което може да е резултат от относително скорошна детонация на свръхнова покрай Земята. След проби учените са открили, че вероятността за детонация на свръхнова в границите на 326 светлинни години от Слънцето през този интервал е почти 68%.
