Новата „Теория на сглобяването“ обяснява и обединява естествения отбор и физиката
Международен екип от откриватели неотдавна създаде нов научен модел, който сплотява физиката и биологията в опит да даде обединен отговор на въпроса за появяването на сложността и на еволюцията в природата. Тази „ доктрина на сглобяването “ (assembly theory) съставлява огромна стъпка напред във фундаменталното ни схващане на процеса на биологичната еволюция и физичните закони, които я ръководят.
В предходната си научна работа екипът от учени – астробиологът Сара Уокър и химикът Лий Кронин – предложиха концепцията за „ показател на молекулярно сглобяване “. Това е най-малкият брой стъпки, нужни за построяването на едно химично съединяване от молекулярни съставни елементи. Компонентите с 15 или повече стъпки (стадия) са на живите същества или от артикули на софтуерни процеси. Някои съединения, взети от живи организми, не са изключително, само че измежду неорганичните субстанции нито едно не минава бариерата от 15 стъпки.
Тези обекти не могат да съществуват непринудено, те изискват памет, основана на това, което се е случило в предишното, с цел да се основат нови неща в сегашното. По този метод поражда разликата сред вселената, описвана от актуалната физика, и вселената на Дарвин и тя се състои в това, че в едната има механизъм, при който паметта има значение за дефинирането на нещата, а в другата – не.
Новото проучване внася математически педантизъм в теорията и обяснява физическото качество на сглобяването. Учените са разкрили по какъв начин теорията на сглобяването може да се ползва за количествено установяване и развиване на системите – от елементарни молекули до комплицирани полимери и клетъчни структури, написа Phys.org.
„ С тази доктрина можем да стартираме да преодоляваме пропастта сред редукционистката физика и дарвиновата еволюция – огромна стъпка към една фундаментална доктрина, която сплотява инертната и живата материя “, споделя професор Уокър.
В теорията за еволюцията естественият асортимент разказва за какво някои типове съществуват, а други не. Теорията на Дарвин за естествения асортимент демонстрира по какъв начин подборът в предишното основава функционалност в сегашното и също по този начин указва на процеси, ориентирани към бъдещето. Но не преглежда региона, в която пораждат нови фенотиповете. Физиката, въпреки това, теоретично може да минава от минали положения към сегашни и бъдещи, само че защото няма функционален взор върху Вселената, не е в положение да разграничи функционалните свойства от инцидентните флуктуации. С други думи, в границите на физическия редукционизъм не може да се приказва за нови неща.
Новото проучване внася математически педантизъм в теорията и обяснява физическото качество на сглобяването. Учените са разкрили по какъв начин теорията на сглобяването може да се ползва за количествено установяване и развиване на системите – от елементарни молекули до комплицирани полимери и клетъчни структури, написа Phys.org.
„ С тази доктрина можем да стартираме да преодоляваме пропастта сред редукционистката физика и дарвиновата еволюция – огромна стъпка към една фундаментална доктрина, която сплотява инертната и живата материя “, споделя професор Уокър.
В теорията за еволюцията естественият асортимент разказва за какво някои типове съществуват, а други не. Теорията на Дарвин за естествения асортимент демонстрира по какъв начин подборът в предишното основава функционалност в сегашното и също по този начин указва на процеси, ориентирани към бъдещето. Но не преглежда региона, в която пораждат нови фенотиповете. Физиката, въпреки това, теоретично може да минава от минали положения към сегашни и бъдещи, само че защото няма функционален взор върху Вселената, не е в положение да разграничи функционалните свойства от инцидентните флуктуации. С други думи, в границите на физическия редукционизъм не може да се приказва за нови неща.
По този метод основаването на новото не се вписва в парадигмата нито на биологията, нито на физиката. Опитите да се създаде доктрина, сплотяваща физиката и еволюцията, не са довели до мечтаните резултати. Теорията на сглобяването търси решение на този проблем, като разказва по какъв начин възникването и подборът на новото работят в процесите, насочени към бъдещето. Тя ни дава опция да предвидим свойствата на новите открития посредством селекция и да определим количествено какъв брой селекция е нужна, с цел да се получат наблюдаеми обекти, без авансово да се прецизират обособените детайли на селекцията.
Според създателите теорията на сглобяването не трансформира законите на физиката, а премисля концепцията за „ обекта “, повлиян от тези закони. Тя преглежда обектите не като обособени частици, а като същности, избрани от историята на тяхното образуване.
Ключова характерност на тази доктрина е, че тя може да бъде тествана пробно. Това отваря вратата за учените да употребяват нейните правила за проектирането на нови опити, които биха могли да разкрият тайната на произхода на живота, като безусловно от нулата основат живи системи в своите лаборатории.
„ Теорията на сглобяването предлага напълно нов метод за схващане на материята, от която се състои нашият свят, като избрана освен от неизменими частици, само че и от паметта, нужна за построяването на обекти посредством асортимент в течение на времето “, споделя Кронин.
„ При продължение на работата в тази тенденция този метод има капацитета да промени редица области – от космологията до компютърните науки. Тази нова доктрина съставлява една напълно друга граница в пресечната точка на физиката, химията, биологията и теорията на информацията “ – добавя професор Кронин.
Новата научна работа я цялостния си тип е оповестена в Nature на 4-ти октомври тази година.
