Най-големите дървета съставляват половината от горската биомаса
Международен екип от биолози организира широкомащабно изследване на огромни гори на Земята и дефинира по какъв начин живата горска биомаса се разпределя сред дърветата с друг размер и типове. Оказало се, че тъкмо половината от цялата биомаса се съдържа единствено в един % от най-големите дървета, множеството от които надвишават 60 сантиметра в диаметър, оповестяват учените в публикация в Global Ecology and Biogeography.
Горите вземат участие интензивно във въглеродния цикъл на нашата планета: дишането, фотосинтезата и газообмена и дефинират скоростта и механизмите на промяна и транспорт на въглерод на Земята и надлежно въздействат върху световния климат. В същото време живата биомаса на гората съставлява сама по себе си доста огромно вместилище на въглерод, който при избрани условия може да бъде в атмосферата под формата на въглероден диоксид. Например, учените на НАСА неотдавна потвърдиха, че увеличението на броя на сушите и пожарите в тропическите гори е довело до доста нарастване на каузи на въглеродния диоксид в атмосферата през 2015–2016 година Въпреки огромния брой проучвания за видовото многообразие и екологичните функции на другите дървета, до през днешния ден не е изработен последователен разбор на трендовете, общи за всички гори, за разпределението на биомасата измежду дърветата от разнообразни типове и връзката с техния размер.
За да запълни тази празнота, интернационален екип от 98 учени, ръководени от Джеймс Лутц от Университета в Юта, изследвал 48 огромни гори на планетата, вариращи от 2 до 60 хектара, и оценил разпределението на горската биомаса сред дървета с разнообразни размери. Като цяло учените са изследвали повече от 5.6 милиона дървета с диаметър по-голям от един сантиметър. Те съставляват съвсем 9300 разнообразни типа от 210 фамилии.
Оказало се, че в другите гори общата биомаса варира от 13 до 559 килотона на хектар. В същото време тъкмо 50% от общата горска биомаса се съдържа в един-единствен % от най-големите дървета (и 41% от всички живи биомаси съставляват растения с избран размер – дървета, чийто диаметър надвишава 60 сантиметра). Учените означават, че размерът на най-големите дървета и общият брой на огромните дървета в гората ясно корелират с общата биомаса, т.е. гората не може да съхранява огромно количество въглерод единствено от дребни дървета. В същото време, което е забавно, колкото по-голяма е живата биомаса на гората, толкоз по-малко е нейното видово многообразие. В допълнение към общите модели за всички гори, учените също проучиха географското систематизиране. Оказва се, че с увеличение на географската широчина, общата биомаса на най-големите дървета понижава, което е обвързвано с понижаване на общия брой на огромните дървета. В същото време общият брой на дърветата в гората на единица повърхност понижава. Освен това намаляването на размера на дърветата и смяната в разпределението на биомасата при пренасяне от екватора се съпровождат от увеличение на сложността на структурата на горите.
Учените означават, че получените от тях резултати преди всичко акцентират смисъла на огромните дървета за всички горски екосистеми без изключение. Въпреки че общият брой на огромните дървета в горите е доста по-малък от този на дребните дървета, шубраци и растения, те съставляват най-често срещаните типове и дефинират структурата на горските екосистеми – управляват количеството въглерод, вода и слънчева светлина в разнообразни елементи на гората. Ето за какво, учените оферират да се обърне повече внимание на огромните дървета, както във връзка с фундаменталните проучвания (биологични, екологични или климатични), по този начин и в развиването на промишлени и софтуерни процеси.
Въпреки обстоятелството, че въздействието на дърветата в тропическите гори върху световния климат е много мъчно да се надценява, от време на време взаимоотношенията не са доста явни. Например, учените неотдавна откриха, че забавянето на транспирацията, дължащо се на увеличение на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата, може да докара до асиметрия на измененията във преваляванията сред западните и източните полукълба на Земята.
