На Земята е започнало шестото масово измиране, доказват биолози
Международен екип биолози твърди въз основа на данни за честотата на изгубванията на типове от флората и фауната в предишното, че в този момент на Земята фактически протича шестото всеобщо измиране.
Шестото всеобщо измиране не е провокирано от естествени аргументи, а от човешката активност, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. Science Advances.
„ Ако настоящата наклонност продължи, то живот ще би трябвало да изразходва доста милиони години за възобновяване на изгубеното биоразнообразие, и нашият личен тип по-скоро също ще изчезне много бързо “, споделя Герардо Себалос (Gerardo Ceballos) от Автономния университет на Мексико.
Себалос и сътрудниците му под управлението на фамозния еколог Пол Ерлих (Paul Ehrlich) от Станфордския университет (САЩ) стигнали до този извод, като пресметнали честотата на изгубване на старите типове бозайници и други гръбначни животни по време на предходните всеобщи измирания на животни и растения, както и относително „ спокойните “ интервали от време сред тях.
Както акцентират учените, те особено употребявали най-консервативните оценки – оптималната периодичност на измирания в „ спокойно време “, минималната периодичност на изгубването на типове през днешния ден – с цел да избегнат обвинявания във всяване на суматоха и преувеличаване.
Според техните сметки в епохите, предшестващи антропоцена – века на индивида, на всеки 100 години са изчезвали към два типа бозайници на всеки 10 хиляди съществуващи по това време животни. През ХХ век тази цифра е достигнала 114 пъти.
С други думи, броят на типовете, които са прекратили своето битие за това време, нормално изчезват за 10 000 години, а не за едно столетие. Темповете на измиране на животните в последните две епохи бързо доближава до скоростта на изгубването на представители на флората и фауната преди 66 млн. години, когато са изчезнали динозаврите, морските влечуги и птерозаврите.
„ Подчертаваме, че нашите калкулации по-скоро мощно подценяват мащабите на актуалното измиране, защото сме се пробвали да „ напипаме “ долната граница на това въздействие, което човешката активност оказва върху работата на екосистемите и разнообразието от типове “, пишат учените.
Има ли излаз от тази обстановка? Както счита Ерлих, човечеството към момента има време да понижи мащабите на измирането, само че този времеви прозорец бързо се затваря. Днес, по думите му, към 40% от типовете амфибии се намират под опасността от измиране и към една четвърт от бозайниците са застрашени от изгубване.
„ За да избегнем в действителност огромно шесто измиране на животни, би трябвало на практика незабавно да усилим и разтеглим ограниченията по съхранението на типовете, застрашени от изгубване, и да понижим натиска върху популациите на такива животни – а точно загубата на среди на обитание, прекомерна употреба и изменение на климата “, заключава екологът.
РИА Новости
